Сочи 2014 – задава ли се срамен провал за Путин?
Максим Шеметов
Ройтерс
Залозите за Путин се повишават с приближаването на олимпийската му мечта
Руският президент Владимир Путин заложи личния и политическия си престиж на Зимните олимпийски игри в Сочи през февруари, но въпреки инвестираните 50 милиарда долара, игрите все още може да се окажат срамен провал.
Ако всичко върви по план, най-скъпите Игри в историята ще бъдат витрина на постиженията на страна при управлението на Путин и ще оправдаят този шестгодишен проект с наистина съветски мащаб, рожба на суетата.
Но мечтата на Путин може и да не се сбъдне: ако спортните съоръжения в субтропиците, на Черно море не бъдат готови навреме; ако избухнат протести срещу новия руски закон, който според критиците му е насочен срещу правата на хомосексуалистите; ако чеченски или други ислямистки екстремисти атакуват Игрите.
Четири месеца преди откриването на Игрите на 7 февруари, над калните строителни площадки още стърчат кранове, наскоро положени тръби стоят незарити, а покрай тях се вият утъпкани пътечки. Около хотелите в ски курортите над морския град са разхвърляни големи метални тръби и кабели.
Ако игрите се провалят, ударът по гордостта и политическия рейтинг на Путин ще е жесток, защото той заложи толкова много в нещо, което някои смятат за лудост – да превърнеш летен курорт с палми и плаж в център за зимни спортове от 21 век.
„Той гледа на този проект като на своя рожба“, казва Дмитрий Чернишенко, председател на организационния комитет за Игрите в Сочи 2014 година.
От всички проекти, които Путин е предприемал, откакто за първи път беше избран за президент през 2000 година, малко носят толкова ясно неговия печат. През 2007 г. той лично замина за Гватемала, за да убеди началниците на Олимпийския комитет да дадат домакинството на Сочи. Дори говори с тях на френски и английски, рядкост за бившия шпионин от КГБ.
Някои руски представители, натоварени с организацията, наричат Путин „капитана“ на отбора. Той изглежда се наслаждава на трудностите, строейки съоръжения от нулата, убеждавайки богати олигарси да финансират строежите и справяйки се с наводненията и свличанията на земни маси около Сочи миналия месец.
Когато изграждането на ски шанцата изостана от графика, Путин не само уволни високопоставен чиновник, но и се появи заедно с него по телевизията, за да унижи публично нещастния бюрократ.
„Потьомкинско село“?
След 14 години на власт Путин очаква много повече от медали, които могат да бъдат спечелени в Сочи. За него едни безопасни и успешни Игри ще покажат на света колко далеч е стигнала Русия след разпадането на това, което американският президент Роналд Рейгън наричаше съветската „Империя на злото“.
Путин се опитва да подобри дипломатическото и икономическото положение на Русия и да спечели вътрешна подкрепа след протестите срещу дългото си управление. Той иска да покаже, че Русия е модерна страна, която може да организира събитие от такава величина и да възстанови националната си гордост.
Подобни схващания са ключови за стремежа му към формиране на национална идея, която да обедини страната около неговите вижданията за руските постижения и консервативните му ценности. Путин знае, че за двете седмици на Игрите светът ще оценява постигнатото от Русия.
Цената на провала може да се окаже много сериозна. Така както осигуряването на домакинството на игрите за Сочи през 2007 г. се възприе в Русия по-скоро като лична победа на Путин, а не национален триумф, така и едни разочароващи Игри може да засилят предизвикателствата преди следващите президентски избори, насрочени за 2018 година – или от страна на известни опоненти, или от върхушката в Кремъл.
Някои опоненти се надяват, че Игрите ще имат обратния ефект, не този, към който се стреми Путин, е ще покажат Сочи като празно „Потьомкинско село“, жалка маска за липсата на напредък след съветско време.
„Дребният диктатор ще бъде унижен за своето тесногръдие и за репресии, както и му се полага“, заяви либералният опозиционен лидер и бивш шампион по шах Гари Каспаров.
Путин все още няма сериозен съперник, съдейки по социологическите допитвания, а е сигурно, че каквото и да стане, държавните медии ще представят олимпиадата като успех.
Но интернет е извън контрола на Кремъл и всеки провал може да даде нови сили на дисидентите, които излязоха на улиците в протести срещу Путин, но бяха обезкуражени от лесната му изборна победа преди 18 месеца.
Големите амбиции
Мащабът на амбициите на Путин личи и в дължината на трасето, по което ще мине олимпийският огън – 65 хиляди километра, най-дългото в историята. Огънят ще стигне до Северния полюс, до дъното на най-дълбокото езеро, ще отиде и в Космоса, където екипажът на Международната космическа станция ще занесе незапаления олимпийски факел на космическа разходка. И въпреки това в самото Сочи грандиозните амбиции изглеждат далечни – работниците се надпреварват с времето, за да са готови навреме.
Международният олимпийски комитет одобри подготовката. Но на пръв поглед градът никак не изглежда готов да посрещне над 120 хиляди зрители и 5400 състезатели и техните екипи, които се очаква да участват в двуседмичното зрелищно събитие.
Токът често спира, заради строителните работи често има задръствания, а и все още не може да се стигне с градски транспорт или с кола до всички спортни обекти, казват жителите на Сочи.
Руски чиновник, участващ в приготовленията, описа хаоса, който цари зад кулисите в контраст със спокойствието на руските представители. Той предположи, че дори ако инфраструктурата бъде готова навреме, организацията на спортните съоръжения, общественият транспорт и подготовката за медиите вероятно ще са провал.
„Ако не настъпи сериозна промяна, Олимпийските игри ще се окажат безпрецедентен провал“, заяви чиновникът, който пожела анонимност.
Путин призна миналия месец, че има няколко дребни проблема, които трябва да бъдат решени, и даде да се разбере, че няма да толерира никакви грешки.
Проблем има и с възможните протести срещу подписания от него миналата година закон, забраняващ „гей пропагандата“ сред непълнолетните.
Кремъл заявява, че законът е необходим, за да се защитят децата, но критиците твърдят, че той може да се използва за потушаване на протести и за преследването на всеки, изразил подкрепа за хомосексуалисти. Някои го смятат за доказателство, че ценностите на Русия при Путин не са в съзвучие със Запада и че Русия върви назад.
Някои долавят ехо от Олимпийските игри в Берлин през 1936 година. Стивън Фрай, британски актьор, който говори открито за правата на гейовете, сравни Сочи с домакинството на Олимпиадата през 1936 година от Хитлер, след като той прокарал закони за преследване на евреите.
„Путин повтаря по зловещ начин това безумно престъпление, само че този път срещу ГЛБТ руснаците“, казва Фрай, изразявайки страховете на лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните.
Протестите ще затруднят Путин в момент, когато погледът на света е насочен към Сочи. Но ако полицията вземе твърди мерки, това може да навреди много повече на имиджа на президента от каквито и да било демонстрации – не на последно място, защото той ще бъде домакин и на финалите на Световната купа по футбол през 2018 година.
Притесненията за сигурността
Друга заплаха за мечтата на Путин е възможността за нападение на екстремисти, опитващи се да създадат ислямска държава от другата страна на планините, в Северен Кавказ.
Той вече засили сигурността в близост до Сочи. Казашки милиции вече патрулират по улиците, а от 7 януари до 21 март пътуванията до Сочи ще бъдат ограничени, а публичните събирания, несвързани с Олимпийските игри, ще бъдат забранени.
Игрите се провеждат на територия, която някога е била родината на черкези, прогонени през 19 век. Ислямистките лидери казват, че това е равносилно на „сатанински танц“ върху гробовете на мюсюлманите, убити в битките с руската войска.
Някои анализатори казват, че не може изцяло да се изключи възможността от нападения, но че е малко вероятно екстремисти да преминат през засилената многопластова охрана.
„Охраната няма да е забележима. Тя няма да се набива на очи и няма да притеснява посетителите и участниците“, заяви Алексей Лавришчев, високопоставен представител на агенцията за сигурността ФСС, наследник на съветското КГБ.
Но ще е там.
Александр Валов, блогър от Сочи, каза, че градът ще бъде превърнат в „концентрационен лагер“ и изрази недоволството на местните жители, но то не се отразява в руските медии.
„Като цяло се срамувам, че живея в тази страна“, заяви библиотекарка, която се представи само с малкото си име – Даря.
Някои са недоволни, че са изгонени от домовете си, които са били на пътя на булдозерите, макар че повечето от 1500-те семейства, озовали се в това положение, са били настанени в модерни жилища.
Други се оплакват от щетите за околната среда, особено замърсяването на почвите от строителните работи, или от ниските заплати и лошите условия за мигриращите работници.
Цената на проекта вече се очаква да надхвърли петорно предварителните разчети. Освен това Путин рискува да се сблъска и с враждебна реакция заради обвиненията, че договорите се дават на подбрани предприемачи.
„Липсата на честна конкуренция и връзкарството доведоха до рязко увеличаване на разходите и лошото качество на работата“, казва опозиционният лидер Борис Немцов. „Само олигарсите и близките до Путин компании станаха богати.“
Кремъл отхвърля подобни обвинения.
Моментът на истината в Сочи наближава и натискът да се направи добро впечатление се засилва. И както показаха думите на Путин при връщането му от Гватемала преди 6 години, когато Русия спечели домакинството на Олимпийските игри, въпросът не е само в спортното зрелище.
„Това несъмнено е признание не само на руските спортни постижения“, каза той. „Това несъмнено е оценка за нашата страна“.
БТА