Западът трябва да бъде гъвкав в отношенията с Иран

в. Дейли телеграф

С дипломацията си, откакто встъпи в длъжност, иранският президент Рохани прави достатъчно, за да намекне, че след осем мрачни години юздите на управлението отново са в ръцете на хора, с които Западът може да върши работа. Не би било неподходящо, ако направим сравнение с положението през 1985 г., когато Михаил Горбачов пое ръководството на Съветския съюз. Най-добре обаче иранските доброжелатели на Рохани да не чуват това, макар че и те са наясно, че много руснаци сега са скептични към Горбачов и неговата политика.

Президентът Обама от своя страна показва, че разбира, че е дошъл момент, предлагащ удобна възможност. Ако бъде договорено уреждане на спора за ядрената програма на Иран, това би премахнало натиска за използване на сила за унищожаване на ядрените съоръжения заедно с непредвидимите последици, които би предизвикало то.

Най-простият начин за договаряне на решение, когато започнат преговорите в Женева във вторник, би бил да се разчита на основните положения в Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО) и на способността на новото правителство на Рохани да прецени кое е от най-голям интерес за Иран. ДНЯО позволява на Иран да използва ядрени технологии за мирни цели в замяна на обвързващ ангажимент да не се сдобива с ядрени оръжия и да допуска международни инспектори да правят чести проверки на неговите съоръжения.

Що се отнася до преценяването на националния интерес, Рохани и външният му министър Джавад Зариф имат опит. Те водиха преговори с Великобритания през 2003 г., когато Великобритания, Франция и Германия убедиха Иран да спре обогатяването на уран за две години и да сътрудничи на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). От личния ми опит като постоянен представител на Великобритания в МААЕ мога уверено да кажа, че те притежават проницателност.

В този случай интересът на Иран натежава в полза на неразработването на ядрени оръжия. Той вече няма нужда от ядрени оръжия като възпиращо средство, след като Саддам Хюсеин и неговите ядрени амбиции са като Ниневия и Тир, т. е. вече не съществуват. Иран не може да си позволи икономическите и хуманитарните последици от прекрачването на границата, разделяща ядрена програма с мирен характер от такава с военни цели. Неговата сигурност може да бъде подкопана от стъпка, която предизвика един от арабските му съседи да създаде атомна бомба.

Искам обаче да изтъкна още едно съображение. Рохани показа през 2003 г. и отново миналия месец в изявлението си пред Общото събрание на ООН, че съвсем не му е безразлично какво мисли светът за Иран. Той би трябвало да знае, че ако Иран иска да бъде разглеждан като уважаван участник в международен ред, почиващ на върховенството на закона, неговата страна трябва да остане „държава без ядрено оръжие“ съгласно ДНЯО, каквито са още 185 държави.

През Студената война, когато дълбокото недоверие между САЩ и Съветския съюз не попречи на сключването на редица споразумения за контрол върху въоръженията, най-ефикасната гаранция, че и двете страни биха удържали на думата си, се оказа националният интерес, подкрепен от строги проверки. Но няма изгледи САЩ и техните съюзници да се задоволят със споразумение, което Иран няма или почти няма интерес да наруши. Те ще искат практически доказателства, а не просто обещания, че Иран няма намерение да произвежда високо обогатения уран или плутоний, необходим за ядрено оръжие. За щастие Рохани може би е готов да преговаря с тях за това.

Каква форма може да приемат тези доказателства? По-строги предпазни мерки биха били от съществено значение, особено наблюдение в реално време на иранските заводи за обогатяване на уран съгласно Допълнителния протокол на МААЕ. Това би означавало, че ако Иран започне да обогатява уран над нивата, нужни за граждански цели, ние бихме разбрали почти веднага и бихме имали време да реагираме.

Особено успокоително би било намаляването на иранския капацитет за обогатяване и унищожаването на 3000 центрофуги, проектирани да бъдат по-ефективни от повечето центрофуги, с които разполага Иран.

Но подобно „намаляване“ може да бъде трудно постижимо в преговори за контрол върху въоръженията. Затова като алтернатива преговарящите може би трябва да проучат дали има някакъв начин циклите на иранските центрофуги да се зададат така, че да се удължи времето, необходимо за производство на подходящ за оръжия уран, или да се направи невъзможно производството. Освен това от Иран може да бъде поискано да премести съществуващия си запас от нискообогатен уран от двата си завода за обогатяване и да го постави под контрола на МААЕ или даже да го изнесе в чужбина.

За да постигнат тези изключения от нормата на ДНЯО, западните преговарящи ще трябва да предложат две неща. Първо, постепенното премахване на санкциите, налагани от 2007 г., особено върху финансовите сделки и износа на петрол. Второ, недвусмислено уверение, че след преходен период САЩ и техните съюзници ще приемат, че Иран е свободен да използва ядрени технологии за мирни цели, включително обогатяване за производство на гориво за реактори.

Всяко нежелание да се даде предварително „уверение, което да доведе до уреждане на въпроса“, може да бъде фатално. Затова е обезпокоително, че президентът Обама ще бъде подложен на натиск от Израел и Конгреса да не го даде. Ако президентът трябва да избере между това да пропусне тази възможност или да постигне споразумение, което може да подобри политическото му наследство, дали той ще избере „нещо, което не изисква много мислене“?

БТА

*Питър Дженкинс е бил постоянен представител на Великобритания в МААЕ от 2001 до 2006 г.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.