Трагедията край Лампедуза променя нагласите на италианците

Франс прес

Спасени имигранти край Лампедуза. Снимка: от тв екрана

След трагедията край остров Лампедуза всички защитници на мигрантите и бежанците с надежда очакват нов подход в законодателството и мисленето на италианците, които трудно се примиряват с трайното присъствие на 8 процента имигранти сред населението.

В прилив на чувства след корабокрушението, при което загинаха над 300 души, премиерът Енрико Лета обяви предстоящи промени в правото на убежище, които да го хармонизират с общоевропейските норми, и прикани за депенализация на нелегалната имиграция.

„Нещата трябва да се променят – сега или никога е моментът да бъдат преразгледани закони, приети в атмосфера на страх от десни правителства през последните 20 години“, изтъкна пред АФП Халид Чауки, мароканец по произход, депутат от Демократическата партия – основната лява сила.

Законът за нелегалната имиграция (законът Боси-Фини) е критикуван особено често, защото разглежда като „подозрителен“ всеки мигрант и наказва лицата, които му помагат, включително рибарите, чиито кораби и лодки може да бъдат конфискувани.

Според Чауки обаче е възможно „да бъде преодоляно идеологическото разцепление“ във връзка с проблемите около имиграцията.

Защитниците на правата на мигрантите обаче гледат по-мрачно на нещата. „Правителството изглежда е твърде сковано. В кабинета влязоха десни политици и те подписаха споразумения за връщане на бежанците в Египет, Тунис и Либия“, тревожи се Иджиаба Шего, италианско-сомалийска писателка от сдружението „Инконтри ди чивилта“.

Редица НПО осъждат замисленото подсилване на европейската гранична агенция Фронтекс, използвана „повече за борба срещу нелегалната имиграция, а не за спасяване на хора“.

Според Сандро Триулци, експерт по италианската колонизация на Африка, „голям дял от институциите и от политическата класа“ запазват подхода, фокусиран върху сигурността. „Трудното за Италия е да приеме своя мултикултурен характер“ – процес, „развил се едва за 20 години“, казва той. В миналото страната сама е изпращала емигранти по света. „В чужбина живеят 60 милиона души от италиански произход и това не е случайност“, подчертава историкът.

Изтъква също, че „страната не си е разчистила сметките със своето минало, изживява като „рана“ загубата на колониите си. Все още виждаме в мигрантите „колониални“ поданици, които трябва да берат домати или да се грижат за нашите старци срещу дребни пари“.

Правозащитници разчитат на културна революция, която да включи като важен етап преразглеждане на закона за придобиване на италианско гражданство, базиран на произхода.

Според депутата Чауки това ще стане „до края на годината“ на първо четене. Добра новина за 500-те хиляди деца на чужденци, принудени сега да чакат, докато навършат 18, за да станат италианци.

Налага се обаче Италия да промени и своите нагласи към петте милиона чужденци, живеещи в страната – те представляват 7,5 до 8 на сто от населението и произвеждат 12 процента от БВП (според доклада на благотворителната организация „Каритас-Мигрантес“ за 2012 г.) дори в условията на икономическа криза.

„Попкултурата и шоутата по клубовете не разказват за чуждестранното присъствие. Във филмите пък черните жени са проститутки или слугини, мъжете – наркомани, бандити или мигранти, извадени от морето“, отбелязва писателката Шего, професионален изследовател на мисловните клишета.

Разказва се впрочем за мнозина имигранти, успели в живота, например за хиляди дребни и средни фирми, създадени от чужденци. Да не забравяме и вълшебната приказка, изживяна от 26-годишния мароканец Рашид и разказана от в. „Република“: продавач на носни кърпи и запалки, той защитил междувременно докторат по инженерни науки.

Друг един упрек: вестниците често излизат с уводни заглавия като „Румънец уби . . .“, спомагайки да се наложат отрицателни представи за мигрантите.

Назначаването на Сесил Киенж – първата в Италия черна жена министър, начело на интеграционното ведомство, безспорно бе твърде значимо като символичен жест. То предизвика обаче негативни реакции: на митинг я замерваха с банани, а парламентарист обиди Киенж, като я сравни с маймуна.

Затова Халид Чауки препоръчва на властите по-рядко да проявяват снизходителност. Той настоява да бъде забранена неофашистката партия „Форца нуова“, също и групировките, „които се връщат към някогашни идеологии относно идентичността“. „Те се опитват да вдигнат на крак младите, хората в несигурно положение, всички жертви на социалната криза“, предупреждава депутатът.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.