Зоологическа градина в Либия става център за задържане на мигранти

В Либия има толкова много африкански мигранти, които искат да предприемат опасното пътуване до Европа, че зологическата градина в Триполи бе превърната в център за задържането им. Тъй като 22-ата бежански центъра в страната на препълнени, зоопаркът – затворен след въстанието от 2011 г. – се използва за решаване на проблема със събраните от улиците. Над 50 човека дневно са докарвани там.“Броят на идващите се променя по невероятен начин“, казва Саид бен Сулейман, заместник-командир на Двайсета спомагателна бригада, която ръководи центъра за задържане. „Депортираме десетима и установяваме, че стотици са се върнали.“

Трафикантските банди изпреварват с една крачка властите. Полицията е увеличила възможностите си да залавя трафикантите на хора, така че те са разработили нов и опасен начин да избягват ареста. „Трафикантите правят така, че те не са близо до мигрантите, когато корабчетата дойдат да ги вземат“, разказва Сулейман. „Онова, което правят, е да купят евтин плавателен съд, а после дават ключовете на някого от мигрантите, така че капитанът е избиран измежду тях. Това означава, че те отиват в морето без подготовка.“

Според него именно този начин на действие е довел може би до бедствието край Лампедуза – мигрантите излизат в морето без подготовка или навигационни умения. Той обаче не очаква катастрофата да спре потенциалните мигранти. „На тези хора им е все едно, всичките им мисли са да се доберат до Европа.“

Мнозина пристигат в Триполи, без да могат да заплатят пътуването, тъй като цената за място в корабче започва от хиляда евро. „В съзнанието си те таят мисълта, че Европа е по-добра от Либия, но пътуването струва много пари“, казва той.

Трудно е да си представим какво чувстват онези, които са изправени пред депортация – съжаление, че целият този дълъг път е бил напразен или облекчение, че няма да предприемат рискованото пътешествие на север.

Абдул Рахман Али, 27-годишен мъж от Нигер, който очаква депортиране, след като е бил заловен от полицията, е платил на трафиканти общо 700 либийски динара (ок. 410 евро) за дългото пътуване на север през Сахара до Триполи. Облечен в риза на райета в златисто и бяло и обут в сандали, той разказва, че първият етап от пътешествието му е бил да прекоси границата между Нигер и Либия в пустинята и да стигне до Сабха, главния град на южната либийска провинция Фезан. „Беше четиридневно пътуване до Сабха с джип. Когато стигнахме там, имаше нова група [трафиканти] и трябваше да плащаме отново. Качиха ни на друг пикап, натъпкани 14 души под брезента, за да не се виждаме. Движехме се по главния път, но имаше контролни пунктове, така че трябваше да заобикаляме през пустинята“.

Али казва, че е пътувал с двама приятели, единият се разболял в Сабха и се върнал, а другият бил арестуван два дни след пристигането си в Триполи. У дома, казва той, условията са тежки, а заплатите са ниски. „В Нигер има работа, но може би за по десет динара на ден. В Либия можеш да изкараш пет пъти повече. Всички мои познати искат да мигрират.“

Трафикът на хора е голям бизнес в страна, където икономическата стагнация е постоянна. Най-популярното място за товарене на мигранти в столицата не е някое усамотено пристанище, а „Гагареш“, еквивалент на лондонската улица „Оксфорд“. Наскоро тук се появиха стъклените витрини на клон на универсалния магазин „Дебенхамс“ срещу „Маркс и Спенсър“*. Но на няколко пресечки по крайбрежието има съвсем друга търговия.

Дългият прав бряг е идеален за трафикантите на хора да докарат там лодките си, а местни жители са използвани да насочват мигрантите в нощта. „Тъкмо преди Рамазана хванахме 90 човека, които се готвеха да отплават от брега на „Гагареш“ с малка лодка за Италия. Имало е бременни жени на тези лодки, имаше и едно бебе на няколко месеца“, казва Сулейман.

Международната организация за миграцията (МОМ) заявява, че предстои Либия да поиска програма за съдействие и че самолетните полети, които тя организира за репатриране на някои африканци, са отказвани от търсещите убежище жители на Африканския рог. „Ние имаме действаща програма за доброволно репатриране, но никой не се връща в Сомалия и Еритрея“, казва говорителят на МОМ Крис Лом.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.