Започна битката за шистов газ в Европа

България на картата на находищата за шистов газ в света. Карта: Административна служба за енергийна информация на САЩ

Две решения, взети миналата седмица – първото от Европейския парламент, а другото – от Конституционния съвет на Франция, застрашиха развиването на добива на шистов газ в Европа на такова равнище, каквото е това в Съединените щати.

От 2005 до 2012 година производството на природен газ в Съединените щати нарасна с 33 на сто, а това на петрол – с 28 на сто. Според Международната агенция за енергията до 2020 година производството на петрол в Северна Америка ще надхвърли това в Саудитска Арабия, което ще затвърди енергийната независимост на САЩ.

Според проучване на IHS Cambridge Energy Research Associates – CERA (Ай Ейч Ес Кеймбридж енерджи рисърч асошиейтс – КЕРА) развиването на добива на шистов газ е довело до създаването на 2,1 милиона работни места, в това число и в непряката икономика, до нарастване със 118 милиарда долара на вътрешния брутен продукт и на бюджетните приходи със 75 милиарда, като същевременно доходите на американското домакинство са нараснали с 1200 долара.

В Букурещ професор Уолтър Ръсел Мийд разказа в петък, че американският щат Северна Дакота, където е настъпила по-голямата част от развоя на добива на шистов газ, е станал дестинация на едно ново „преследване на злато“, където и обикновен работник без образование може да се надява, че ще намери добра работа със заплата между 80 000 и 100 000 долара на година.

Това енергийно изобилие, преоткрито от Америка, не остана скрито и за останалия свят; Китай, където се смята, че са най-големите залежи в света, наскоро започна добивни дейности. В Русия, която притежава най-важните находища на конвенционален газ и където монополът на Газпром обезкуражава проучванията за шистов газ, президентът Владимир Путин поиска оценка на ресурсите във връзка с бъдещ добив.

В Европа обаче нещата се случват по друг начин. Според досега направените проучвания европейските залежи на шистов газ са по-големи от американските, но въпреки това ни се казва, че развитие, което да възпроизведе на европейска почва това, което се случва в Съединените щати и Канада, е невъзможно. Има редица пречки, които стоят на пътя на благосъстоянието на европейците, от които само някои са обективни. Останалите са поставени от хора и най-вече от политици.

Сред обективните пречки, които бяха изброени, е липсата на индустрия и традиции за добив, сравними с американските, липсата на инфраструктура дори и сходна на американската, разликите в геоложката структура на газовите пластове, което би направило добива по-скъп и фактът, че Европа е, за разлика от Америка, гъсто населена и добивът ще се извършва в близост до населени селища, за разлика от Северна Америка, където се извършва в региони, които не са населени.

Една от най-сериозните изкуствени пречки, спомената от професор Мийд, са законовите разлики що се отнася до правото на собственост върху минералните ресурси. Ако в Америка то принадлежи на собственика на парцела, който така има пряк интерес от добива им, в Европа то принадлежи на държавата. Това е и един от мотивите, поради които в Европа враждебността на населението е много по-голяма срещу добива на шистов газ чрез хидравличен фракинг.

При отсъствие на конкретен собственик тази „колективна собственост“ създава отпора на гражданите срещу „големите корпорации“, които „идват, за да ни вземат ресурсите“ и пример за това са протестите срещу добива на злато в Рошия Монтана. Тези вдъхновители на новия икономически национализъм, антикапитализъм и антиглобализъм представляват значителен електорален сегмент в цяла Европа и политиците не се колебаят да използват този ресурс от популистки гласове.

Във Франция през 2011 година организации за защита на околната среда организираха масови протести срещу шистовия газ (финансирани от лобито на ядрената енергетика – доста мощно във Франция), а президентът по това време – Никола Саркози, надявайки се да увеличи доверието на избирателите, прокара закон, забраняващ добива на шистов газ, макар Франция да разполага с 4,7 милиарда барела петрол и 3.870 милиарда кубични метри газ, което обезпечава потреблението й за 60 и съответно за 80 години.

В петък Конституционният съвет на Франция обяви закона за конституционен, а правителството на сегашния президент Франсоа Оланд, и той намиращ се в плачевна изборна ситуация, приветства „голямата победа за околната среда и голямата политическа победа“.

Решението на Конституционния съвет на Франция дойде два дни след като Европейският парламент прие множество поправки в съществуващото европейско законодателство, с които се въвеждат задължителни проучвания за въздействие върху околната среда при дейности за проучвания и добив на неконвенционални въглеводороди.

Освен това евродепутатите предложиха и мерки за борба с конфликта на интереси, което предполага одитът да бъде извършван от компании, които нямат връзка с добивната индустрия, както и гаранции, че обществеността е информирана и консултирана. Към всички тези мерки се прибавят и допълнителни бюрократични пречки за развиване на индустрията за добив на шистов газ, които значително увеличават разходите.

Поправките следва да бъдат приети в Съвета на Европа, който вече се произнесе през май в полза на развиването на тези ресурси и където се очаква държави като Полша и Великобритания да се противопоставят, но актуалното обществено мнение и политическата атмосфера са срещу шистовия газ.

Поправките, гласувани в сряда в Страсбург, идват два месеца преди оповестяването на правилата на Европейската комисия за добива на шистов газ и единствената причина, поради която евродепутатите избързаха да ги приемат е, че през 2014 година са изборите за Европейски парламент и те искат да бъдат популярни. Битката за шистовия газ в Европа започна и няма да се води на попрището на икономиката, на околната среда или на технологиите, а на политическия терен.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.