Вашингтон подтикна Иран да прави ядрени оръжия*

noam_chomsky.jpgВ богатия на енергия Близък Изток само две страни не са се подчинили на основните изисквания на Вашингтон – Иран и Сирия. Следователно и двете са врагове, като Иран е далеч по-значимият.
Както беше правилото по време на Студената война, прибягването до насилие редовно е оправдавано като реакция срещу зловредното влияние на основният враг, често под най-незначителен претекст. Не е изненада, че докато Буш изпраща още войници в Ирак, се появяват истории за иранската намеса във вътрешните работи на Ирак – страна иначе свободна от каквото и да е външно влияние (освен ако мълчаливо се приеме, че Вашингтон управлява света).
Детайлно изследване върху „иракския ефект“ от експертите по тероризма Питър Берген и Пол Крикшенк, разкрива, че войната в Ирак „е увеличила седемкратно тероризма по света“. Един „ирански ефект“ може да е доста по-жесток.
За САЩ основният въпрос в Близкия изток е бил и остава ефективния контрол върху неговите несравними енергийни ресурси. Достъпът е второстепенен проблем. Веднъж след като петролът стигне до морето, той отива навсякъде. Контролът се разбира като инструмент на глобално господство. Иранското влияние в „полумесеца“ отправя предизвикателство към авторитета на САЩ. По географска случайност, основните залежи на петрол в света се намират в големи шиитски райони в Близкия изток: Южен Ирак, съседните Саудитска Арабия и Иран, наред с някои от най-големите залежи на природен газ. Най-лошият кошмар на Вашингтон е възникването на шиитски съюз, контролиращ основната част от световния нефт и независим от САЩ.
Такъв блок, ако се появи, може дори да се присъедини към Азиатската мрежа за енергийна сигурност, разположена в Китай. Иран би могъл да е в основата на такъв блок. Ако съветниците на Буш докарат нещата дотам, те сериозно ще подкопаят властовите позиции на САЩ в света.
За Вашингтон основното престъпление на Техеран е предизвикателното му поведение, още от времето на свалянето на режима на Шаха през 1979 г. и кризата със заложниците в американското посолство в Техеран. Като ответна мярка, Вашингтон подкрепи агресията на Садам Хюсеин срещу Иран, при която загинаха стотици хиляди. После дойдоха убийствени санкции и, при управлението на Буш, до отхвърляне на дипломатическите усилия на Иран.
През юли м. г. Израел нападна Ливан, петото нашествие от 1978 година. Както и преди, подкрепата на САЩ бе съществен фактор, претекста за която бързо рухна при проучване, но последствията за народа на Ливан бяха тежки. Сред причините за американско-израелската инвазия е, че ракетите на Хизбула биха могли да бъдат възпиращ фактор при американско-израелско нападение срещу Иран. Въпреки дрънкането на оръжие предполагам, че не е вероятно администрацията на Буш да нападне Иран. Общественото мнение в САЩ и по света масово се противопоставя на евентуално нападение. Изглежда, че американската военна и разузнавателна общност също е против. Иран не може да се защити срещу американска атака, но може да отговори по други начини, включително като предизвика нови поразии в Ирак. Някои изказват още по-сериозни предупреждения, като английският военен историк Корели Барнет, който пише, че „евентуално нападение срещу Иран ще даде старт на Трета световна война.“
Един хищник става много по-опасен и по-малко предвидим, когато е ранен. В отчаян опит да спаси нещо, администрацията може да рискува дори по-големи катастрофи. Администрацията на Буш създаде невъобразима катастрафа в Ирак. Тя не бе способна да създаде надеждна клиентска държава в рамките на Ирак, а не може да се изтегли без да рискува да загуби контрола върху енергийните ресурси на Близкия изток.
Междувременно Вашингтон може би се опитва да дестабилизира Иран отвътре. Етническата смесица в държавата е сложна; по-голямата част от населението не е персийско. Съществуват отцепнически тенденции и е вероятно Вашингтон да се опита да ги разпали – в Кузистан на Персийския залив, например, където е съсредоточен иранският нефт, регион, който основно е арабски, а не персийски.
Необходимо е също така да се демонизира ръководството на страната. На Запад всяко диво изказване на президента Ахмадинеджад се разпространява на първите страници, съмнително преведено. Но Ахмадинеджад няма контрол върху външната политика, която е в ръцете на неговия висшестоящ, Върховният лидер аятолах Али Хаменей. Медиите в САЩ пренебрегват изказванията на Хаменей, особено ако са помиренчески. Никой не пропуска изявление на Ахмадинеджад, че Израел не трябва да съществува – но настава тишина, когато Хаменей казва, че Иран подкрепя позицията на Арабската лига по израелско-палестинския конфликт, призовавайки за нормализиране на отношенията с Израел, ако той приеме международния консенсус за решение основано на същестуване на две държави.
Нашествието на САЩ в Ирак фактически бе сигнал за Иран да разработи ядрено оръжие за възпиране. Посланието беше, че САЩ атакуват колкото си искат, докато мишената е беззащитна. Сега Иран е обкръжен от сили на САЩ в Афганистан, Ирак, Турция и Персийския залив, а наблизо са въоръженните с ядрени оръжия Пакистан и Израел, регионалната суперсила, станала такава благодарение на помощта на САЩ.
През 2003 г. Иран предложи преговори по всички неуредени въпроси, включително ядрената политика и израелско-палестинските отношения. Отговорът на Вашингтон бе порицаване на шведския дипломат, който донесе това предложение. Следващата година ЕС и Иран постигнаха споразумение Иран да прекрати обогатяването на уран, в замяна на което ЕС да предостави „твърди гаранции по въпроси на сигурността“ – разбирай американско-израелските заплахи за бомбандиране на Иран.
Явно под натиск на САЩ Европа не изпълни сделката. Тогава Иран продължи обогатяването на уран. Ако Вашингтон наистина иска да предотврати разработването на ядрени оръжия в Иран, той ще склони на изпълнението на сделката с ЕС, ще се съгласи на смислени преговори и ще се присъедини към други държави за интегрирането на Иран в международната икономическа система.

(Със съкращения. Заглавието е на редакцията. Оригиналното заглавие на автора в броя на “Гардиън от 9 март е “Хищникът става по-опасен, когато е ранен”)

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.