Надежди на преговорите с Иран в Женева

Асошиейтед прес

Не очаквайте пробив, но шансовете за напредък рядко са били по-добри. Това е посланието, идващо от Иран и шестте световни сили преди подновяването на преговорите тази седмица, което цели да сложи край на десетилетната патова ситуация по ядрената програма на Техеран.

Двете страни започват преговорите в Женева в благоприятна атмосфера, създала се, след като през юли за президент на Иран бе избран центристът Хасан Рохани. Последвалите помирителни коментари на ирански служители доведоха до телефонен разговор между Рохани и президента Барак Обама – първия разговор между американски и ирански лидери от над три десетилетия.

Иран настоява, че не иска да създава ядрени оръжия. Но като използват инерцията, дадена от телефонния разговор, ирански представители, не толкова високопоставени като президента, казват, че страната им е готова да приеме някои международни искания за намаляване на ядрените си дейности.

Ако това е вярно, преговорите – в които участват САЩ, Великобритания, Германия, Русия, Китай и Франция – може да поставят началото на споразумение, което се оказва трудно постижимо от 2003 г., когато започнаха преговорите за иранската ядрена програма. Ако се стигне до споразумение, това би намалило и заплахата от война между Иран и Израел и може би САЩ.

Лидерите на последните две страни нееднократно са предупреждавали, че никога няма да приемат Иран да има ядрено оръжие, декларация, направена още веднъж преди преговорите и от държавния секретар Джон Кери. В реч в Лондон в неделя той отбеляза, че „се появява възможност за дипломация“, но Обама „говори сериозно“, като обещава да не позволи Техеран да се сдобие с такива оръжия.

Що се отнася до преговорите, „по-добре да няма сделка, отколкото тя да е лоша“, заяви Кери, като отбеляза, че Вашингтон няма да направи компромис по исканията, които смята за необходими, за да се гарантира, че иранската ядрена дейност ще продължи да се използва за мирни цели.

От гледна точка на шестте сили, идеалното решение би било Техеран да намали мащаба на някои аспекти от ядрената си програма, за които много страни се опасяват, че може да помогнат в създаването на бомба. Това би предизвикало постепенна отмяна на икономическите санкции, смазващи иранската икономика.

Дори да е постижима, подобна развръзка е много далеч.

Гари Самор, част от екипа на САЩ за преговорите с Иран, казва че преговорите в Женева предлагат „най-добрата възможност от десетилетие“. В същото време, той очаква „много бавен и труден напредък“.

Иранската делегация се оглавява от иранския външен министър Джавад Зариф, опитен дипломат, учил в САЩ, усъвършенствал уменията си като част от иранския екип, договорил прекратяването на огъня с Ирак преди 25 години. Той твърди че страната му е готова да позволи по-голяма международна намеса в ядрената програма на Техеран.

Други ирански чиновници в същото време казват, че има възможност да се обсъдят опасенията на международната общност от иранското обогатяване на уран до 20 на сто – ниво, което е по-високо от необходимото за повечето атомни електроцентрали и само на една техническа стъпка от оръжейния уран, подходящ за употреба в бойни глави.

Иран в момента разполага с близо 200 килограма уран, обогатен до 20 процента, във форма, която бързо може да се промени за използване за оръжия, казва атомната агенция на ООН, която следи какво прави Иран в тази област. Това е близо до равнището, необходимо за създаване на ядрено оръжие, макар все още да е под него. Но дори ако Иран се съгласи да спре да обогатява уран до такава степен, да изнесе запасите си от 20-процентен уран и да позволи повече инспекции на ядрените инспектори на ООН, шестте сили искат нещо повече.

Високопоставен бивш служител на ООН, който е служил като посредник между иранските и американски представители, казва че шестте искат много по-сериозни ограничения върху иранската програма за обогатяване на уран. Той пожела анонимност, защото няма разрешение да обсъжда публично проучвателните разговори, които е водил и с двете страни.

Служителят каза по-конкретно, че шестте страни искат значително съкращаване на над 10-те хиляди центрофуги, които в момента обогатяват уран. Те искат също Иран да изнесе не само обогатения до 20 на сто уран, с който разполага в момента, а и повечето от тоновете нискообогатен уран, които вече е произвел. Освен това те искат ограничения върху количеството обогатен уран, който Иран има право да притежава.

Иран казва, че се нуждае от този материал за реакторите, които смята да строи. Иранската телевизия цитира в неделя преговарящия Абас Арагчи, който заяви, че страната му никога няма да изпрати в чужбина обогатен уран. Той нарече тази позиция „нашата червена линия“.

За САЩ и съюзниците им нискообогатеният уран също е проблем, защото и той може да се използва за ядрени оръжия, макар че процесът е по-дълъг и по-сложен, отколкото при обогатения до 20 на сто уран.

Шестте сили искат само да намалят обогатяването в обширния подземен комплекс в Натанз, но искат и пълно затваряне на друг обект за обогатяване – ядрения център във Фордо, южно от Техеран. Той е много добре укрепен и в случай, че в него започнат да правят оръжия, е по-трудно да бъде унищожен от центъра в Натанз, който се намира на югоизток от иранската столица.

Исканията за намаляване на обогатяването, вместо за спирането му, мълчаливо признават правото на Иран да обогатява уран за мирни цели. Това вече е победа за Техеран, като се има предвид, че преговорите преди 10 години започнаха с призива на международната общност Ислямска република Иран да прекрати програмата си за обогатяване.

„Ясно е, че на Иран ще трябва да му бъде позволено да извършва някаква степен на обогатяване“, заяви бившият служител на Държавния департамент Марк Фицпатрик, който в момента е директор на Международния институт за стратегически проучвания. „Но обогатяването трябва да е ограничено“.

Бившият служител на ООН заяви, че преговорите му с високопоставени ирански представители показват, че ще има тежки преговори за броя на центрофугите. Дори ако Техеран се съгласи да намали обогатяването, иранците вероятно ще се противопоставят твърдо на затварянето на обекта във Фордо, добави той, като резюмира разговорите си с високопоставени ирански представители, пряко свързани в предстоящите преговори.

Въпреки това, Рохани и Зариф изглежда разполагат с подкрепата на иранския върховен лидер аятолах Али Хаменей, за да могат поне да разгледат варианти, които биха довели до облекчаване на санкциите, които пречат на петролния износ на Иран и на финансовите му транзакции. Хаменей казва, че подкрепя „героичната гъвкавост“ в преговорите, но в същото време предупреждава да не се оказва прекалено голямо доверие на враговете на страната.

Но тази подкрепа може да се изпари, освен ако Зариф успее да покаже на скептиците в страната, че е постигнал бърз напредък. Ако не успее да направи това, инерцията може да се загуби и да се върне патовото положение, което ще доведе до засилен натиск от страна на Израел за спиране на ядрения напредък на Техеран с военна сила.

Неотдавна в интервю за Асошиейтед прес бившият ирански ядрен преговарящ Али Лариджани, който в момента е председател на парламента, говори за „подозрителната“ природа на влиятелните ирански хардлайнери. Самор, бившият преговарящ от САЩ, който в момента работи за центъра Белфър на Харвардския университет, също казва, че Зариф може да бъде затруднен от „съпротива в страната срещу правенето на каквито и да било значителни отстъпки“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.