Еврофоби напират към Европарламента
Франс прес
С нови сили, след редица успехи на местни избори тук и там в Европа, евроскептичните партии и еврофобите от десницата вероятно ще отбележат по-висок резултат и в европейския вот през май – без обаче да поставят под въпрос проевропейското мнозинство в парламента.
Тези избори ще бъдат „крайно трудни“, призна току-що председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой. Не личи обаче да е разтревожен. В парламента „мнозинството ще е винаги“ проевропейско, заяви той.
В Европарламента властват, както винаги, консенсусът и политическият компромис. Огромното мнозинство текстове се приемат от проевропейски коалиции, обединяващи основните политически групи (християндемократите от Европейската народна партия, социалдемократите, либералите и еколозите). ЕНП е най-голямата група в парламента, а пък председателят му е социалист. Критикуван от евроскептиците, този политически „сговор“ според проучванията явно ще се запази и през следващия мандат.
Анкетите дават освен това шансове за висок резултат на евроскептичните партии. Скорошно допитване показа, че Националният фронт на Марин Льо Пен може да излезе начело в европейския вот на французите. В момента Националният фронт е представен в Европейския парламент с трима депутати, включително самата г-жа Льо Пен. Евродепутатите от Фронта не са се включили в никоя група и гласът им почти не се чува сред глъчката на 763-мата им колеги.
За образуване на политическа група са необходими 25 депутати, избрани най-малко в една четвърт от държавите членки на ЕС.
Членството в политическа група дава възможност за ползване на базата, предоставяна от парламента (разпределил през 2011 г. сред различните групи бюджет от 54,8 милиона евро): служители, секретариат, офиси, заседателни зали, преводи; отпуска се известна сума за комуникации, също и време за изказвания според числеността на групата.
Новоизбраните депутати евроскептици безспорно ще са над 25 души; не е сигурно обаче, че ще могат да се обединят.
Раздробената крайна десница
Европейският парламент включва в момента една еврофобска група – „Европа на свободата и демокрацията“ начело с британеца Найджъл Фараж, водач на антиевропейската Британска партия на независимостта. С 32-ма депутати, сред които ще споменем французина Филип дьо Вилие, групата практически няма политическа тежест.
За да има по-голяма тежест, Герт Вилдерс – председател на холандската Партия на свободата, известен с нападки срещу исляма, призова за създаване на широка еврофобска коалиция в Европейския парламент.
Тази група може да обедини белгийската партия Влаамс беланг („Фламандски интерес“), френския Национален фронт, италианската Северна лига и Алтернатива за Германия, която все още няма нито един евродепутат. Целта е да бъдат събрани ведно партиите, избрали позиция „против ЕС и против масовата имиграция“, посочи Вилдерс.
Г-жа Льо Пен би желала да сътрудничи и с Австрийската партия на свободата, която в момента е „неприсъединила се“. Партия „Финландците“, непредставена в момента в Европейския парламент, също е възможно да влезе в този алианс.
Дотогава обаче ще изтече много вода. Британските еврофоби от БПН, която е гръбнакът на група „Европа на свободата и демокрацията“ (ЕСД), не искат и да чуят за алианса, предложен от Вилдерс. Италианските депутати от Северната лига, включили се в ЕСД, ще пожелаят може би да си останат там. Партията Шведски демократи, която може да влезе в следващия Европарламент, вече отхвърли категорично офертата на холандеца.
Нито Вилдерс, нито Фараж нямат намерение да се съюзяват със създаващите проблеми унгарски депутати от Йоббик и с други „националисти“ от Словакия, Румъния, България или от Британската национална партия – всички те обвинявани в расистки забежки. Ако гръцкото неонацистко движение „Златна зора“ изпрати депутати в Европейския парламент, то никога няма да бъде прието в ЕСД или в групата, която иска да създаде Вилдерс.
При положение че крайната десница е раздробена, малко вероятно е следващият Европарламент да се отклони от проевропейската ориентация.
БТА