Иде разведряване по трудния въпрос за мира в Кипър

Франс прес

Сонда за газ край бреговете на Кипър. Снимка: грийнпрофет

Очакваното подновяване на преговорите между властите на двете части на Кипър възроди надеждата за решаване на кризата, предизвикана от разделянето на острова през 1974 г., която вреди на трудния процес на присъединяване на Турция към ЕС.

Още от започването си през 2005 г. преговорите за присъединяване между Брюксел и Анкара бързо се превърнаха в път на мъки. За осем години само една от 35 преговорни глави бе затворена с усилие.

Вина за това имат колебанията на някои стожери на ЕС като Франция и Германия за присъединяване на една страна със 75-милионно население, което в голямото си мнозинство е мюсюлманско, но също така и най-вече конфликтът между Турция и Гърция за съдбата на Кипър.

ЕС замрази осем преговорни глави заради отказа на Турция да разреши на кораби от Южен Кипър, член на ЕС, да акостират в нейните пристанища.

„Кипърският проблем остава основната пречка за интеграцията на Турция. Няколко глави са блокирани заради това. Ние се надяваме, че мирният процес може да бъде подновен до края на октомври“, отбелязва европейски дипломат.

Островът в източната част на Средиземно море е разделен на две части от 1974 г. и интервенцията на на турската армия, последвала преврат, вдъхновен от кипърски гръцки националисти, които желаеха да присъединят острова към Гърция. Оттогава една трета от територията на острова в северната му част се управлява от правителство, признато само от Турция.

Кипърските гърци отхвърлиха през 2004 г. с реферндум план за повторно обединение на острова, изработен под егидата на ООН, който бе одобрен с мнозинство от кипърските турци. Няколко месеца след гласуването южната част на острова влезе в ЕС.

Мирните преговори, които бяха поддържани криво-ляво, са блокирани от юли 2012 г. Севернокипърската турска република напусна масата на преговорите, за да протестира срещу кипърското ротационно председателство на ЕС и Република Кипър отложи подновяването им, заета изцяло със сериозната финансова криза, която я засегна.

Но от няколко седмици атмосферата се разведри значително.

„Новият президент на Кипър Никос Анастасиадис изрази няколко пъти волята си за подновяване на диалога. Гърция, както и Турция, изглеждат готови да продължат напред“, казва с радост европейският дипломат. „Ние имаме доста основания да бъдем оптимистично настроени, във всеки случай по-оптимистично настроени, отколкото преди две години“.

„Ние трябва да се подготвим за нов кръг на преговори, ние сме изцяло съгласни с Гърция за това да бъде даден нов тласък“, каза в петък Анастасиадис.

Гръцкият заместник-министър на външните работи Димитрис Куркулас демонстрира същото желание. „Има воля от страна на кипърския президент за задвижване на преговорите. Трябва да се види сега дали другата страна е готова да направи същото“, каза той пред АФП.

Кипърските турци изглеждат на същата вълна. В четвъртък министърът на външните работи Йоздил Нами дори пожела подписване на споразумение „преди март 2014 г.“. „Ние не изискваме никакво предварително условие. Желаем преговорите да продължат оттам, откъдето бяха прекъснати“, посочи той.

„Ние искаме преговорите да се подновят колкото е възможно по-скоро и те да приключат бързо в определения график“, добави говориитлят на турското министерство на външните работи Левент Гюмрюкчю.

Отговорните представители на двете страни трябва да се срещнат на 4 ноември в присъствието на ООН и на двете страни „гаранти“.

Много на брой и трудни въпроси остават нерешени. Като този за връщането на бившия курорт Вароша, някогашен търговски и туристически бисер в източната част на Кипър, който е пуст от турската инвазия насам. Също и въпросът за проучванията за петрол около острова.

„Ние не сме наивно оптимисти, а получаваме позитивни сигнали от другата страна. Има реален шанс да се стигне до решение, който не трябва да се изпуска“, отбелязва турският говорител.

„Ако можем да използваме този шанс, множество въпроси, преценявани днес като трудни, като енергийните ресурси, биха могли да съдействат за мира и сътрудничеството в цялата източна част на Средиземно море“, добавя Гюмрюкчю.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.