Ракети за Турция – расте влиянието на Китай в Близкия изток

Ройтерс

Вероятната продажба на усъвършенствани ракети от Китай за Турция въпреки възраженията на нейните съюзници от НАТО може да ядоса Вашингтон и други столици, но не би трябвало да е изненада.

Макар САЩ да са похарчили милиарди долари и да са дали стотици жертви в Ирак и Афганистан, Пекин дискретно увеличава присъствието си в Близкия изток.

Във военно отношение САЩ, които поддържат постоянно присъствие на самолетоносачи близо до Персийския залив, както и десетки други военни кораби и големи бази в Турция, Катар и Обединените арабски емирства, засега са господстващата сила в региона.

Китай в общи линии следва Русия, когато става дума за Близкия изток, макар понякога да изглежда дистанциран по въпроси като Сирия.

Икономическото, политическото и дипломатическото влияние на Пекин обаче бързо нараства. Китайското министерство на търговията каза миналия месец, че в момента търговията между Китай и арабските държави достига 222 милиарда долара на година – 12 пъти повече в сравнение с нивото от 2002 г. Това би надхвърлило търговията между САЩ и Близкия изток, оценявана на 193 милиарда долара през 2011 г.

Във военната област Китай също засилва позициите си. Освен състоящата се от три кораба антипиратска мисия, която поддържа в Индийския океан, Пекин има миротворци в силите на ООН в Ливан.

Решението на Турция да сключи сделка за закупуване на китайската ракетна отбранителна система „ФД-2000“ вместо конкурентни американски или европейски системи може да е знак за неща, които предстоят.

„Това е предупредителен сигнал“, каза Кристина Лин, бивше длъжностно лице, а сега научен сътрудник в Института за съвременни международни изследвания. Миналата година тя информира по въпроса Съвета на началник щабовете на Пентагона. „Китай се стреми към доста по-значима роля в Близкия изток и е все по-приет там“, заяви тя.

Според нея интересите на Китай в региона се простират в различни области – от енергетика и инвестиции до противопоставяне на разпространението на въоръжените действия на джихадисти, които са голяма тревога за Пекин в неговите мюсюлмански провинции.

Фирмата „Китайска корпорация за внос и износ на прецизни машинни съоръжения“ (ККВИПМС), която произвежда ракетните системи, е подложена на американски санкции за нарушаване на закона за забрана на вноса и износа на оръжия за и от Иран, Северна Корея и Сирия. Въпреки че турски служители казаха, че сделката още не е официално финализирана, тя вероятно ще се осъществи.

Служители от САЩ и други страни от НАТО се оплакват, че тя може да не бъде съвместима с други системи на НАТО и да увеличи опасността от кибернетична атака или друга намеса на територията на алианса. Според китайското външно министерство реакцията на западните държави е прекалена като се има предвид, че това е едно по същество чисто търговско решение.

Според експерти смесването на търговия и геополитика стои в сърцевината на подхода на Пекин. Китайски представители редовно посещават повечето близкоизточни държави, а редица регионални лидери, сред които турският премиер Реджеп Тайип Ердоган, израелският министър-председател Бенямин Нетаняху, палестинският президент Махмуд Абас и йорданският крал Абдула Втори, посещават Китай.

Някои анализатори казват, че след „Арабската пролет“ и решението на САЩ да изоставят свои отдавнашни довереници като Хосни Мубарак в Египет у някои правителства възниква желанието да намерят алтернативни съюзници. Даже отдавнашни партньори на САЩ усещат привличането.

„Лично аз имам близки приятелски отношения с различни китайски лидери, настоящи и бивши“, каза миналия месец йорданският крал Абдула Втори пред китайски медии. „Ние сме заинтересовани да затвърждаваме тези отношения . . . защото Китай играе жизнено важна роля в насърчаването на световния мир и стабилност и има влиятелна роля в регионалните въпроси“, заяви той.

Пекин отдавна е основен доставчик на леко оръжие за региона – този месец Стокхолмският международен институт за проучване на проблемите на мира изнесе данни за продажби за Египет, Йордания, Ливан и Катар между 2006 и 2010 г. Все пак турската сделка се разглежда като голям пробив за неговите продажби на модерни оръжия.

Значително увеличаващите се енергийни нужди на Китай са смятани за главен мотиватор. Това става в момент, когато САЩ се приближават към енергийна независимост и бюджетни ограничения, а военното им присъствие се сблъсква с обществена съпротива.

Международната агенция за енергията очаква китайският внос на петрол от Близкия изток да нарасне от 2,9 милиона барела на ден през 2011 г. на 6,7 милиона през 2035 г., което би било 54 процента от общия китайски внос на петрол.

Китайските национални петролни компании вече са сред най-големите играчи в Ирак и Иран, а Пекин е водещият търговски партньор на Саудитска Арабия и най-големият самостоятелен купувач на ирански суров петрол.

Тази покупателна мощ на практика позволява на Китай и други азиатски сили да определят колко успешни могат да бъдат американските и европейските санкции срещу Иран във връзка с ядрената му програма.

В дългосрочен план някои анализатори предполагат, че петролните нужди на Пекин всъщност биха могли да го приближат към Запада, особено по въпроса за Иран. Стокхолмският международен институт за проучване на проблемите на мира казва, че китайските продажби за Техеран в областта на отбраната вече забележимо спадат.

„Ако Вашингтон значително намали военното си присъствие в региона, притесненията във връзка с петролната сигурност може да принудят Пекин да играе по-голяма роля в неутрализирането на основната заплаха за свободното движение на петрола – затварянето на Ормузкия проток“, заяви бившата енергийна анализаторка на ЦРУ Ерика Даунс по-рано тази година при разследване на Конгреса във връзка с китайските търговски практики.

Регионалните амбиции на Китай обаче се простират далеч отвъд отбранителните сделки и петрола. Въпреки че около 75 процента от търговията между САЩ и Близкия изток продължава да е свързана с енергетиката, Китай целенасочено диверсифицира и казва, че сега повече от половината му търговия в региона не е свързана с енергетиката.

Миналия месец Китай беше домакин на петдневно изложение „Китай и арабските държави“, което се проведе в северозападния му Синцзян-Уйгурски автономен район.

„Въпреки че търговският растеж в бърз, все още има място за подобрение“, каза пред Синхуа директорът на Центъра за изследване на Форума за сътрудничество между Китай и арабските държави Чжу Вейле. „Двете страни би трябвало да увеличат взаимното доверие, за да подобрят комуникациите в политическата, икономическата и културната област“, заяви той.

Вниманието е съсредоточено главно върху инфраструктурни проекти. Пристанищният оператор „Коско“ притежава част от терминала за контейнери на Порт Саид в Египет. Сред проектите в железопътния транспорт са линиите Медина-Мека в Саудитска Арабия, Средиземно море-Червено море в Израел и Анкара-Истанбул в Турция.

В дългосрочен план се говори също така за железопътно свързване на Турция и Централна Азия с Китай, което да даде на китайските стоки достъп до Европа посредством „нов Път на коприната“, както го наричат някои анализатори. В крайна сметка инвестициите на Китай може да предизвикат враждебна реакция като тази, която вече се наблюдава в Африка. Неговите опити за приятелски отношения с всеки може също така да се окажат невъзможни за поддържане – позицията му за Сирия вече разгневява някои държави в Персийския залив и предизвика гневен протест пред посолството му в Либия.

Засега обаче той продължава да бъде широко приветстван. Проучване на центъра „Пю“ през юли показа, че отношението към Китай е по-положително от това към САЩ във всички близкоизточни държави освен Израел.

„Ако разговаряте с дипломати в Персийския залив, те са много впечатлени“, каза Лин. „Китайските посланици в региона обикновено говорят доста добър, класически арабски, а американците все още очакват всички да говорят на английски“, заяви тя.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.