Плевнелиев дължи отговори. Въпросите към него не са дребнави

Росен Плевнелиев. Снимка: Булфото

Платил ли е Плевнелиев пари на ръка за имот в Гърция или не? Този въпрос щеше да звучи дребнаво, ако президентът бе с ореол на светец, какъвто медиите (и онези, които го атакуват сега) се опитваха да му създадат докато беше министър. Въпросът щеше да е дребнав, ако Росен Плевнелиев наистина беше почтен политик. Само,че той не е, а единственият недостатък на настойчивите питания за неговото минало днес е тяхната закъснялост.

Бареков и Корпоративна банка се активизираха чак сега – на втората година от мандата на Плевнелиев, защото ги е страх от завръщането на Иво Прокопиев и Цветелина Бориславова във властта чрез президента. Тоест, причините са чисто конюнктурни и икономически.

Преди да стане държавен глава

същите медии, които днес го нападат, му се слагаха

по крайно отвратителен начин, както на него, така и на цялото правителство, начело с Бойко Борисов. Това обаче е друга тема и тя няма нищо общо с въпросите към президента. Ще се повторя: те трябваше да му бъдат зададени преди да стане президент, но тогава, за разлика от сега, имаше тотална цензура във всички по-големи медии и подобен разговор, дори по време на предизборните дебати беше невъзможен.

Казвам това за някои хора с прекалено къса памет. Днес критичното говорене срещу правителството и държавния глава поне стана възможно. Какво знаехме за Росен Плевнелиев преди да стане министър? Абсолютно нищо.

Какво знаехме за него преди да стане президент?

Че е най-успешният министър и любимец на Бойко Борисов. Това стана, след като другият най-успешен министър и любимец Цветан Цветанов се превърна в заплаха за самия Борисов.

Помните ли, че в първата половина на мандата на ГЕРБ борбата с престъпността беше най-голямата им гордост, а рейтингът на Цветанов стана по-висок от този на неговия началник? Точно тогава магистралите изместиха престъпността в пропагандната машина на ГЕРБ и изгря звездата на Росен Плевнелиев. Той буквално бе назначен за президент от Борисов, който се отказа в последния момент да се кандидатира лично.

Плевнелиев спечели след


една от най-манипулираните изборни кампании

в новата ни история и с преднина само от 500 хил. гласа пред Ивайло Калфин. Сигурно е случайност, в която не вярвам, но толкова бяха и напечатаните допълнителни бюлетини на последните избори.

Искам да кажа, че Цветанов и ГЕРБ осигуриха служебна победа на Росен Плевнелиев, а медиите, най-вече онези на Цветан Василев, водиха отвратителна война срещу опонентите му и не допускаха публиката да има избор. Правя това отклонение, защото паметта в България е много къса и защото закъснялите днешни въпроси към държавния глава не ги прави по-малко валидни. В опитите си да защитят Росен Плевнелиев от атаките, неговите защитници, предимно от редовете на така нареченото дясно изпадат в едно голямо противоречие. Според тях олигархията напълно е овладяла страната, едрият капитал е с червен произход, а държавата се е сраснала с мафията. Всичко това е валидно за всички, но не и за Росен Плевнелиев, който, забележете, е държавен глава. Т.е. олицетворение на държавата, която те описват като мафиотска. На всичкото отгоре, преди да стане президент е преуспял бизнесмен и милионер. Излиза, че мощната олигархия е изтървала това дете чудо от контрола си, а то взело че станало президент.

Леко преправената легенда за българския Рокфелер, който спал по „паркинзите“ в Германия и станал милионер бе единственото, което знаехме за миналото на Плевнелиев в продължение на години, че и до днес. Никой не се постара да проучи точната му биография, както в България, така и в Германия, както би се случило във всяка друга нормална страна. Днес искат от него да извади едно извлечение от банкова сметка и той се цупи като малко дете. В САЩ накараха Обама да покаже кръщелното си свидетелство. Не кой да е, а Доналд Тръмп пред когото по размах и манталитет цялата ни родна олигархия прилича на нещо средно между начално училище и благотворителна организация, но да не се отклонявам.

Росен Плевнелиев

не отговори нищо на въпросите,

които му бяха зададени от собствения му главен редактор на вестника, който той е издавал в Благоевград едва 27-годишен. Да, мнозина от вас не знаят, но Росен Плевнелиев е бил издател на в. „Югозападни вести“ в началото на 90-те, а главният редактор Тодор Карастоянов твърди, че чрез вестника са се препирали пари. Пари, които Плевнелиев е крадял от заплатите и осигуровките на работниците, които е изпращал в Германия. Това не са безобидни обвинения от анонимен източник (виж тук). Тодор Карастоянов не е олигарх, а многобройните въпроси за внезапния бизнес успех на момчето от Гоце Делчев в най-мутренските времена на прехода не са дребно заяждане.

Нито е заядливо питането за офшорките на президента,

нито за подкупите, които са му искали в столичната община докато е бил бизнесмен – помните ли, че в такъв скандал го забърка не кой да е, а Цветан Цветанов. Не е дребнаво и питането за общия гръцки нотариус с Иво Прокопиев, за общите им сделки и приятелство. Във всичко това сигурно няма нищо лошо, но е лошо когато то не е изговорено и изяснено от самият Росен Плевнелиев.

Ето защо въпросът платил ли е в брой Плевнелиев имота си в Гърция не е дребнав, а само върхът на цял куп важни и сериозни въпроси за биографията и ценностната система на държавния ни глава.

Дори и сам по себе си въпросът не е дребнав, защото

засяга следните теми:

– Контрабандист ли е Плевнелиев? Има ли декларация за изнесените пари?

– Лъжец ли е Плевнелиев? Той каза, че е превел парите и банката ги е платила. Кой тогава е изтеглил сумата в Гърция, за да плати на продавачите в брой, както е записано в нотариалния акт? И защо не покаже банков документ за превода?

– Прал ли е пари Плевнелиев през тази сделка? Въпрос, който се поражда от неяснотите около нейното осъществяване.

Ако въпросите дали българският президент е контрабандист, лъжец или перач на пари се струват на някого дребнави, то това си е негов частен проблем, но президентът Росен Плевнелиев със сигурност дължи отговор.

От сайта „Гласове“ – glasove.com

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.