Кметът Цонко Перката срещу Европа
Както се разчу, Европейската комисия изправя България пред Съда на Европейския съюз за неизпълнение на задължения за защита на уникални местообитания и биологични видове в района на Калиакра. Мястото е миграционен път и обиталище на силно застрашени птици и др. А в този район са построени голям брой вятърни турбини и други съоръжения, без да е извършена адекватна оценка на тяхното въздействие върху околната среда, констатира ЕК.
„…България не е изпълнила едно от най-важните изисквания по Директивата на ЕС за местообитанията… …За които са определени териториите по „Натура 2000″, и за компенсиране на всички възникнали щети“, отбелязва Еврокомисията.
Вместо да вземе мерки, в последните две години държавата в лицето на РИОСВ Варна е издала нови разрешения за строителства в този район. Начело на РИОСВ е една от калинките на ГЕРБ, за която е ставало дума в e-vestnik (виж тук). Ставало е дума и за кмета на община Каварна Цонко Цонев, известен също и като Цонко Перката.
И ето сега как той коментира пред Агенция „Фокус” новината, че Европейската комисия даде на съд България заради силната концентрация на ветрогенератори в района на Калиакра и др. нарушения на местообиталищата.
„…Въпросният парк от 95 перки се намира в зона Смин, Дуранкулак. Това не е зона Калиакра.”
Тук трябва да се поясни, че не става дума само за новия ветрогенераторен парк, за който е издала разрешение РИОСВ Варна и Министерство на околната среда безуспешно се опита да го спре, но съдът го защити. Става дума и за
вече наслаганите перки по брега на Калиакра
(виж снимките).
Кметът продължава:
„…В община Каварна преди седем години имаше инвестиционно намерение за строеж на комплекс от 150 къщи. Този проект пропадна още преди седем години. Тази земя е земеделска и в момента върху 900 декара по европейска програма се прави овощна градина (б. р. – виж снимките как се прави).
И по нататък: „…Разрешенията за ветрогенератори минават през всички инстанции и в общината постъпват едва, когато вече всичко е разрешено и направено.”
Тук трябва да се направи реплика на кмета, че фирми са купували малки парчета земя, на които са строили ветрогенератори без екологична оценка. Такава се изисква само за големи площи. Но няколко малки парчета след това се превръщат в по-голям ветрогенераторен парк. Това не може да стане без знанието на общината. Кметът може да се прави на дръж ми шапката, но резултатът е видим от всички страни – скалите на Калиакра, които са природен феномен с историческа стойност, са накичени с грамадни перки. И те са точно на пътя на птиците – Виа Понтика. Излиза, че това, което се вижда от Европа, кметът Цонко Перката не го вижда или се прави, че не го вижда.
И той продължава:
„Напълно нормално е в тази част на България да има наличие на ветрогенератори, тъй като вятърът е устойчиво силен. Природните условия в района разрешават поставянето на ветрогенератори.
… На територията на община Каварна има два парка от ветрогенератори. И двата парка имат радари. Тези радари спират перките, когато към тях се приближат птици. Това е един изключителен парк…
…Самите еколози видяха, че има такъв проект и веднага пуснаха донос в Брюксел без да се поинтересуват после какво е станало…
Аз не съм специалист, но фактите говорят, че за единия вятърен парк има загинали само две врабчета и един подхвърлен пеликан за четири години” (цялото интервю тук).
Показателни са изразите на кмета – еколози пуснали „донос”.
По въпроса за радарите – очевидци и с просто око забелязват, че перките се въртят и когато около тях прелитат едри птици. Тези радари не се задействат от няколко птици, а от цяло по-голямо ято.
Случаят с уж „подхвърления” според кмета пеликан може да се види тук.
Статистиката в Германия, където има хиляди ветрогенератори, показва, че една перка убива средно по една птица годишно. Без те да са разположени на Виа Понтика. Но според кмета Цонко Перката ветропарковете на Каликара са убили само две врабчета.
И нищо да не са убили,
какъв кмет трябва да си,
за да разкрасиш природни забележителности като скалите при Калиакра с тези перки? Какво е пречило те да са 1 километър по-навътре от брега? Това на брега не е частна земя, на която собствениците са си направили ветропарк. Тя няма как да стане на парк без общината.
Ето какво разкрива коалиция „За да остане природа в България” по случая:
„В продължение на близо 6 години България не изпълни ангажимента си по Директивата за птиците да обяви изцяло територията на орнитологично важно място Калиакра като защитена зона от „Натура 2000”, за да се опазят зимуващата червеногуша гъска (вид застрашен от изчезване в света) и хиляди мигриращи птици като белият щъркел и редки хищни птици. Те ежегодно ползват територията по миграционните си пътища от Европа към Африка.
Правителството също не изпълни ангажиментите си, позволявайки изграждане на ветроенергийни паркове, които застрашават птиците и разрушават степните местообитания в района на Калиакра, както и изграждането на голф игрища в защитена зона „Белите скали” в близост до Калиакра.
На 15 октомври 2013 г., само 2 седмици след изявлението на министър Михайлова, че заради наказателна процедура за защитена зона „Калиакра” България ще бъде изправена пред Европейския съд на справедливостта, екип на БДЗП документира ново мащабно унищожаване на степни местообитания. Над 200 декара са изорани с тежки машини и на места е премахнат напълно почвения слой. Това са случва в едни от последните запазени степи в България, с които в миналото е била покрита Добруджа.”
Това според кмета трябва да е работа по овощната градина. Кой прави в степи край брега овощни градини? С такава тежка техника? Кой знае каква градина или голф игрище ще се пръкне върху тази дива територия.
Ариел Брунер, отговорник по политиките на ЕС в БърдЛайф Интернешънъл за Европа коментира:”Надяваме се, че този случай ще насърчи Българското правителство да спре и други рискови проекти, като ветропарка „Смин” който застрашава Дуранкулашкото езеро – най-важното зимовище в света за червеногушата гъска.”
За разлика от кмета Цонко, ето какво още разкрива по случая коалицията:
„Защитена зона Калиакра обхваща нос Калиакра и прилежащи степни местообитания и обработваеми земеделски земи. Тя е разположена на миграционния път Виа Понтика, където прелитат мигриращи птици всяка пролет и есен.
Най-новото посегателство върху степите
на Калиакра е регистрираното на 15 октомври 2013 г. разораване на степите източно от село Българево. Унищожено е приоритетно и строго защитено местообитание „Понто-сарматски степи”, което е вече силно засегнато заради изградени ветропаркове и голф игрища. То, както и околните земеделски земи са територии на 6 приоритетни за опазване видове птици, сред които дебелоклюна чучулига, полска бъбрица, черночела сврачка, вечерна ветрушка, белоопашат мишелов и бухал.
Червеногушата гъска е от най-редките видове гъски и е силно застрашена от изчезване в света. 80-90% от цялата световна популация на този вид зимува в Приморска Добруджа в България. Има европейска програма за спасяването й (виж тук)
На тази територия има инвестиционен интерес още от края на 2007 г., като през годините интересите са променяни – от ваканционен комплекс с голф, през жилищно и ваканционно строителство, фотоволтаичен парк и овощни градини. Имотите са раздробявани на части, променяно е предназначението на земите и са подавани отделни инвестиционни предложения с най-вероятната цел да се избегне една обща оценка, която би показала реалните мащаби на въздействие върху природата в защитената зона. Наличието на тежка строителна техника ни кара да се запитаме какво точно ще се изгражда на разрушената територия и необходима ли е такава техника за създаването на овощни градини, каквито са последните известни на нас одобрени инвестиционни проекти. Инвестиционните предложения за унищожената територия са част от общо 360 инвестиционни предложения, регистрирани от БДЗП в защитената зона Калиакра и са част от наказателната процедура срещу България за неадекватна защита на защитената зона Калиакра.”
–––
В Коалиция „За да остане природа в България” членуват Асоциация на парковете в България, Българската асоциация за алтернативен туризъм, Българското дружество за защита на птиците, Българското дружество по фитоценология – 2001, Българска федерация по катерене и алпинизъм, Българска федерация по спелеология, Българската фондация “Биоразнообразие”, Екологично сдружение „За Земята”, Информационния и учебен център по екология, Народно читалище „Бъдеще Сега”, Сдружение “Агролинк”, Сдружение „Байкария”, Сдружение „Белият бряг”, Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ, Сдружение „Природа назаем”, СНЦ “Зелени Балкани”, Сдружение „Природен Фонд”, клуб UNECO към Студентски съвет на СУ „Св. Кл. Охридски”, Софийско гражданско сдружение „Щастливеца”, гражданска група „Да спасим Иракли”, „Граждани за Рила” и WWF Дунавско–Карпатска програма България.