В Ирак има петрол, но няма ток

Франс прес

В Ирак електрогенераторът е нещо толкова обичайно, колкото и мобилният телефон, понеже недостигът на електричество е толкова голям, че се налага често да се разчита на едното, за да може да функционира другото.

„В Ирак няма дом без частен електрогенератор, дори в най-забутаната шатра“, казва Абу Карар ак Курайчи, който е превърнал продажбата на малки генератори в своя професия.

„В селата електрогенераторите често се оказват толкова важни, колкото и храната“, тъй като те захранват напоителните системи, необходими за селското стопанство.

Ирак е един от основните производители на петрол в света. Но електрическата инфраструктура, силно повредена от войната и ембаргото, което бе наложено на режима на Садам Хюсеин, е твърде остаряла.

От едно десетилетие насам недостигът е толкова голям, че никой град, като изключим района на Кюрдистан, не разполага денонощно с електричество.

През лятото, когато температурите достигнат 50 градуса, проблемът се засилва поради нарастващото търсене (на електроенергия) за захранването на вентилатори и климатици. Спиранията на тока понякога довеждат до брожения.

Въпреки това продажбите на генератори отчитат спад. „Между 2006 и 2010 г. продавах по 100-150 генератора на ден. От 2011 г. продавам едва 10-15 на седмица“, оплаква се Курайчи.

Това се дължи на конкуренцията на частните оператори, чиито „квартални генератори“ обслужват цял блок, даже улица, но също така подпомагат подобряването на функционирането на националната мрежа.

Абуд Саджад поддържа два 55-киловатови генератора в своя квартал в центъра на Багдад. Инсталиран в дървена постройка, където генераторът вдига ужасен шум.

Саджад казва, че има „150 линии“, т.е. толкова клиенти. „Доставяме електричество от обяд до шест сутринта, когато не работи електропреносната мрежа“. Клиентите му плащат по 12 000 динара (10 долара) на месец за един ампер. Минималният договор за три ампера „позволява да се захранват хладилник, телевизор, вентилатор и осветлението“, казва той.

Електроподаването бива преустановено, когато клиентът превиши потреблението си. Затова той трябва да знае как да използва рационално полагащите му се ампери, като например изключва хладилника, докато работи пералнята. От дървената постройка се подава една безкрайна плетеница от кабели, свързана към съседните сгради.

„Това е тежък занаят“, обяснява 37-годишният Абуд Саджад, който преди това е работел като автобояджия и шофьор на такси. „Може да бъде опасно. Ако се докоснат две жички или те докоснат метал, може да пламне пожар“, признава той. „Трябва да си денонощно тук, за да наблюдаваш кабелите и да пазиш генератора от прегряване“. „На всичко отгоре, ако генераторът спре да работи и за половин час, всички идват да се оплакват“, добавя той.

Като дойде токът в електропреносната мрежа, операторът спира своя генератор и всички се прехвърлят към нея. Не се знае обаче за колко време. Обществената електропреносна мрежа е твърде нестабилна, казва Саджад.

„Успяваме да произвеждаме електричество 14 часа на ден за Багдад и между 16 и 20 часа за провинцията“, твърди говорителят на министерството на електроенергетиката Мусаб ал Мударис.

Производството сега възлиза на 11 000 мегавата. Надяваме се да успеем до края на годината да достигнем 13 000, а до края на 2014 г. – 20 000 мегавата.

Да речеш, че проблемът с недостига ще бъде решен до края на годината, е нереалистично, признава Сюзан ас Саад, член на парламентарната комисия по енергетика. „Има още много проблеми за решаване“.

„Една от основните грешки на министерството бе да построи електрически централи, функциониращи на газ, при положение, че нямаме газ“, подчертава тя. Това задължава централите да използват други видове гориво и намалява производителността им.

Ирак трябва да купува газ от чужбина, най-вече от Иран. Правителството смята да приватизира производството и преноса на електричество.

Тъй като консуматорите плащат директно за частните генератори, голяма част от абонатите на националната електропреносна мрежа отказват да си плащат сметките, казва Мударис. В момента общата сума неплатени сметки възлиза на 1,2 милиарда долара.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.