Историческа година за Сърбия

Дойче веле

Оставащата зад нас година бе оценена в Брюксел като „историческа“ в отношенията между Сърбия и Европейския съюз.

Тазгодишният доклад на Европейската комисия за напредъка на Сърбия по нейния европейски път в Брюксел се оценява като „много позитивен“. В него се посочва, че тази страна се намира в добра позиция за започване на преговори за членство. Представяйки доклада за напредъка на Сърбия, еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле подчерта в Брюксел: „Очакваме първата Междуправителствена конференция за присъединяването на Сръбия към ЕС да се състои най-късно през януари следващата година. По време на тази изискваща фаза Сърбия ще трябва да обърне особено внимание на прилагането на правосъдна реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност, както и на реформа на публичната администрация, независимост на ключовите институции, медийни свободи, антидискриминация и защита на малцинствата.“

Докладът на Европейската комисия за напредъка на Сърбия се състои от част, която е посветена на отношенията с Косово и друга за вътрешните реформи в страната. Оценява се, че Сърбия е направила „значими стъпки“ в процеса на осезаемо и устойчиво нормализиране на отношенията с Косово.

За ЕС споразумението, подписано на 19 април, представлява „фундаментална промяна“ в отношенията между Белград и Прищина. От Сърбия се очаква пълно и своевременно прилагане на договореното в диалога и бъдещо окуражаване на сърбите в Косово да участват възможно най-масово на предстоящите местни избори.

Според мнението на Европейската комисия освен укрепване на сътрудничеството в региона, когато се говори за политическите критерии, Сърбия е засилила и реформаторския процес в страната. Приети са ключови стратегии и планове за действие в областта на правосъдието, борбата против корупцията и дискриминацията.

Същевременно от Брюксел подчертават, че докладът на Европейската комисия се отнася само до постигнатото през последната година и „работата не е завършена“, тъй като предстои продължаване на синхронизирането на сръбското законодателство с европейското и онова, което е най-важно – осъществяването на договореното. Че работата в Сърбия не е завършена говори и препоръката на Европейската комисия към Белград, че трябва да обърне особено внимание на реформата в публичната администрация и независимостта на ключови институтции, особено в областта на правосъдието.

Подвеждането под съдебна отговорност на заподозрените за корупция и борбата с организираната престъпност трябва значително да бъдат засилени. Същевременно от Белград се очаква прилагане на стратегия в областта на медиите, по-силна политическа подкрепа и защита на уязвими групи, като например хората с различна сексуална ориентация, и продължаване на работата за защита на правата на малцинствата в Сърбия чрез образование, употреба на езика и достъп до медии.

Когато става дума за икономическите критерии Европейската комисия посочва, че Сърбия през 2012 г. е преминала през още една рецесия и икономиката й е намаляла с 1,7 процента. Началото на 2013 г. е донесло известно възстановяване на икономиката чрез увеличаване на износа, но и намалено вътрешно потребление. Тъй като икономическите въпроси на годината са сред европейските приоритети за целия регион на Западните Балкани, от Срърбия също се очакват значителни усилия с цел реконструкция на икономиката, подобряване на бизнес климата и развитие на частния сектор.

В Брюксел добавят, че последните икономически мерки на правителството на Сърбия не са влезли в тазгодишния доклад за напредъка. Макар да остана извън доклада, Европейската комисия особено поздрави и конструктивния принос на Сърбия за синхронизирането на търговското споразумение с ЕС, което ще позволи на Хърватия, която вече стана част от ЕС, да изнася цигари в Сърбия по старите, по-благоприятни тарифи. От друга страна Европейската комисия ще разгледа искането на Сърбия за увеличаване на износната квота на захарта в Европейския съюз.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.