Подкрепата за малцинствата в Турция събужда националистическите страсти

Франс прес

Серията реформи, обявена от турското ислямо-консервативно правителство с цел разширяване на правата на малцинствата, започнала с кюрдите, разбуди най-патриотично настроената група от хора в страната, която осъжда нанасянето на недостоен удар по националното чувство.

Шовинистичният изблик миналата седмица на кмета на малката община Фетхийе в Югозападна Турция е емблематичен за недоволството, предизвикано от „демократичния пакет“ на премиера Реджеп Тайип Ердоган.

Бехчет Саатчи, който е член на крайнодясната Партия на националистическото действие, изрази съпротивата си срещу волята на властите, нареждайки в неговата община да бъде поставен афиш с доста ироничен тон, за да пожелае хубав празник по случай Курбан байрам на своите подчинени на два езика: турски и кюрдски.

„Разбрахте добре, нали?“, се посочва накрая в неговото двуезично послание, „затова има една нация, една страна, един език, едно знаме, една държава!“

Непокорният кмет дълго коментира своя изблик на недоволство. „Един от най-важните фактори на нашето единство в географията на Анадола е чистотата на нашия турски език“, повтаряше той пред турските журналисти. „В този период на благопожелания ние искахме да подчертаем, че нашият език е един от ключовите камъни на свода на нашата териториална цялост“.

Макар че кметът на курортното селище Фетхийе намери засега малко последователи в останалата част на страната, неговият жест на предизвикателство съвсем не е забавен случай.

В разгара на мирните преговори с бунтовниците от Кюрдската работническа партия ПКК Ердоган разреши на 30 септември обучение на кюрдски език в частните училища, реабилитира буквите Q, W и X, които бяха забранени, тъй като се използват само в кюрдския правопис, и разреши на преименуваните кюрдски градове да си върнат първоначалните имена.

Той премахна също клетвата за вярност към Турция, рецитирана всяка сутрин от милиони ученици в страната, която гласи, че е „щастлив този, който се нарича турчин“.

Тези мерки са далеч от това да удовлетворят представителите на близо 15 милиона кюрди в страната с население от 75 милиона души, голямото мнозинство от което са сунити.

ПКК, както и кюрдските депутати, искат най-вече право за обучение на техния език в държавните училища и признаване на тяхната идентичност в конституцията.

Но жестът на Ердоган спрямо малцинствата в страната въпреки всичко предизвика гнева на много турци, които разглеждат ПКК като „терористично“ движение.

Лидерът на Партията на националистическото действие Девлет Бахчели окачестви мерките като „позорни“ и „кошмарни“ и отправи предупреждение за последиците от тях. „Ако обичате, г-н премиер, кажете ни защо да бъдеш турчин е толкова притеснително за вас?“, заяви той.

Някои елементи от „пакета“ на премиера разгневиха далеч не само опозицията, а предизвикаха известно смущение в средите на самото правителството.

„Определението за турчин, повтаряно в клетвата за вярност, не е проводник на никакво расистко чувство. То не поставя ударение върху етническите корени“, споделя пред АФП бивш министър от управляващата Партия на справедливостта и развитието, за да изрази съжаление от отпадането му.

Въпреки тези критики Ердоган остана твърдо на своите позиции. Не може да става дума за отстъпление от премахването на прословутата клетва. „Никой не може да бъде турчин просто защото рецитира всяка сутрин „аз съм турчин““, заяви премиерът и добави, че „такава практика не съществува никъде другаде по света“.

Далеч от това да го подкрепи, Партията на националистическото действие реши да започне процедура за изключване срещу нейния избран представител във Фетхийе. Партията, която очевидно не проявява особена чувствителност към ироничния тон на неговото послание, го упреква, че е използвал кюрдски език в пълно нарушение на вътрешния й правилник.

„Това е инициатива, която нарушава принципите на Партията на националистическото действие“, коментира много сериозно лидерът на ПНД Девлет Бахчели, „следователно ние ще направим това, което е необходимо“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.