Франция се „българизира“

Президентът предлага на ромско момиче да се върне, но без семейството си. То казва – не, аз не съм животно…

Димо Райков. Снимка: личен архив

Да, кълбото по този случай във Франция непрекъснато усилва своя ход… Медиите „гърмят“, изпратили са специални кореспонденти в Косово, открити студиа нищят темата за емиграцията, за толерантността… Вътрешният министър е притиснат, правителството – също…

Дават по телевизиите цялата мизерия на тамошния живот в Косово… Учениците, макар и вече във ваканция, непрекъснато увеличават своя брой по улиците… Париж кънти – не на расизма, ние сме страната на свободата и на любовта между хората, ние не сме земята на експулсирането!

Да, в Париж…

А мен снощи една дама-нашенка ме пита – г-н Райков, Вие българин ли сте? Защо? Защото просто съм дал картината на онова, което става сега в Париж… Да, „няма по-сляп от този, който не иска да види“, нали?

***

Ето данните-факти от последното, току-що обявено социологическо изследване в страната на Свободата – 74 процента от французите одобряват политиката на вътрешния министър за експулсиране! 65 процента от французите са против връщането на фамилията на ромката Леонарда във Франция?!?

Сега вече и „патриотите“ български ще са доволни…

Да, и най-толерантните хора май прихванаха от нашата бг-болест – да мразят оня, който е най-малко виновен за някои житейски неблагополучия.

Да му мислят емигрантите български – то и досега като кажеш, че си българин, и се извръщаха, но сега вече…

Да се радват любителите на кочинката – няма вече кой да им разваля рахатлъка. Защото кой ще се опитва да надигне глас срещу „патриотизма“ им – та я вижте какво правят французите… Почти всички от тази вече близо 70-милионна страна имат в семейството си чужденец, почти не съм срещал французин от чист брак… И сега същите тези хора, в това число и министърът на вътрешните работи, който е дошъл с родителите си като дете от Испанияа, лишават ближния си от право на… живот… Щом съдбата ти е предопределила да си роден там, там ще живееш цял живот…

О, колко е познато това на нас, живелите през комунизма!

Да, прословутото софийско жителство… Щом си роден в Малко Търново, както моя милост, в оня захвърлен и изоставен и от Бога край на също непознатата страна България, там, в края на лудите Балкани, само там, там и никъде другаде трябва да преживееш живота си… Този един-единствен живот…

И си спомням. И изтръпвам от спомена на моето детство… И пак чувам онзи леден глас…

Хайде бе, къде ще се навираш там, сред дантелените софиянци, как така ще искаш да ставаш писател, ти си предопределен за слуга, за миньор – да, аз, Димо Петков Райков, съм завършил минно училище в Бургас… Училището тогава със славата на най-долното учебно заведение… Защото татко, Петко Димов Раойков, също миньор, така ми каза – „Ще ти позволя да отидеш в Бургас, в големия град, само при условие, че макар и отличник, ще учиш в минното училище, там всичко за децата на миньори е безплатно – общежитие, храна, униформа… “
Да, но това беше през онова отдавна отречено време…

Нима сянката му се завръща? Какво става с този свят? Полудява ли, изтрещява ли…

Да, доволни ще са „бг-патриотите“ – агонията на България ще продължава… Защото и вярата, надеждата, че на света все пак съществува Париж, че на света все пак има територия, в която се уважава духа и порива за свобода, вече излинява… И почти изчезва…

Браво! Да живее,“ура, ура, ура“ за нейно „величество“ Омразата…
Ех, Париж…

П.П. Току-що телевизиите във Франция „гръмнаха“ с последната новина – президентът на Франция решава половинчато въпроса – готов е да даде възможност на Леонарда да се върне, но сама, без семейството си.

Но отговорът на 15-годишното момиче-ромка е – не, аз имам семейство, което бе изгонено с мен, ако се върна, ще бъдем всички заедно! Аз не желая приемно семейство, аз дължа всичко досега на моето семейство. Аз не съм куче…

Да коментирам ли тези думи… Хайде, коментирайте вие, „бг-патриоти“, хайде, вие сте майстори на това… Всъщност кой е по-голям патриот – лъжепатриотите или това непълнолетно момиче… Вие, които обичате мизерията или това дете, което иска… живот…

Кой…

И накрая – аз познавам Франция, аз съм сигурен, че Франция ще вземе правилното решение не само по случая с ромката Леонарда, но и изобщо по въпроса за емигрантите. Защото Франция е… Франция, страната, която е осеяна с надписите “ Свобода, равенство, братство“…

Защото „Всеки човек има две родини, своята и Франция“…

Париж
19 октомври 2013 г.

Още на страницата на Димо Райков

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.