Грузия: Няма промяна към по-добро
Бидзина Иванишвили изглежда дърпа страната назад
Грузинският президент Михаил Саакашвили, чийто мандат скоро приключва, може да бъде обвинен за много неща, но липсата на визия не е едно от тях.
Преди десет години 36-годишният тогава Саакашвили поведе „Революцията на розите“ и стана най-младият в света национален лидер. Страната му беше травмирана държава в упадък. През следващите десет години той я преведе през революция на манталитета, модернизира я, отхвърли съветското й наследство и я постави отново на световната карта. Освен това той води и загуби една война с Русия, взе някои репресивни мерки срещу опозицията, установи контрол върху медиите, намеси се в правосъдието и монополизира властта.
„В стремежа си бързо да установим нова действителност на фона на вътрешни и външни заплахи със сигурност допуснахме грешки“, призна Саакашвили в прощалната си реч в ООН. Цената на тези грешки беше загубата на парламентарните избори миналата година от „Грузинска мечта“ – коалицията, оглавявана от 56-годишния милиардер Бидзина Иванишвили, спечелил състоянието си в Русия. Много грузинци ликуваха, че е настъпил краят на монопола върху властта на Михаил Саакашвили.
На 27 октомври Грузия ще гласува за нов президент, чиито правомощия ще бъдат ограничени от новата конституция, която превръща страната от президентска в парламентарна република. Но вместо възбуда и надежда, във въздуха в Тбилиси витае безпокойство. Водещият претендент е Гиорги Маргвелашвили, бивш министър на образованието, чието най-впечатляващо качество е липсата на политически опит и амбиция. Иванишвили предпочете него пред способния и ориентиран към Запада министър на отбраната Иракли Аласания, чиито президентски амбиции бяха отрязани. На трето място е кандидатът на Единното национално движение (ЕНД) на Саакашвили Давид Бакрадзе, умерено говорещият бивш председател на парламента, който се старае да излчва усещане за спокойствие и чийто рейтинг според проучванията на общественото мнение е около 18 процента.
Сред претендентите е и популистката Нино Бурджанадзе, която Бидзина Иванишвили прие като контролируема опозиционна сила. Някога съюзник на Саакашвили, тя се превърна в най-яростният му противник. След разкритията за контактите й с Москва и яростните сблъсъци в Тбилиси се смяташе, че е дошъл краят на политическата й кариера. Много грузинци сега се безпокоят да не би миналото да надига глава. Зрелищната кампания на Бурджанадзе се харесва на онези, които смятат, че Иванишвили е твърде мек към Саакашвили. Въпреки че рейтингът й е под 10 процента, Бурджанадзе заяви, че всеки резултат, различен от победа, би бил признак за манипулиране на изборите. Може да се стигне до втори тур на вота и призиви за нови парламентарни избори.
И все пак, основният източник на несигурност е Иванишвили. Миналия месец той шокира страната като заяви, че след президентските избори ще подаде оставка от поста министър-председател, за да се посвети на укрепването на гражданското общество. Членовете на неговата коалиция, включително сериозният председател на парламента Давид Усупашвили, изглеждаха облекчени. Но поддръжниците на Саакашвили се разтревожиха. „Иванишвили иска да продължи да управлява, но без да носи отговорност. Има опасност неговото оттегляне да създаде властови вакуум, който да предизвика хаос“, казва Гига Бокерия, един от лидерите на ЕНД.
Грузинските избиратели, които се надяваха внезапно да забогатеят от благосъстоянието на Иванишвили, се чувстват измамени: 70 процента казват, че не одобряват ранното му оттегляне. Бидзина Иванишвили дойде на власт с обещание да спазва законите и да създаде работни места, но основният му мотив беше да унищожи Саакашвили и партийната му машина, нерядко и чрез селективно правосъдие. Бившият вътрешен министър Вано Мерабишвили беше арестуван и задържан в ареста, докато съдебният му процес непрекъснато се отлагаше. Няколко местни кметове на ЕНД бяха уволнени или арестувани по изфабрикувани обвинения.
Според някои критици опитвайки се да унищожи наследството на Саакашвили, Бидзина Иванишвили е унищожил механизма на управлението. По важните за грузинците въпроси беше отбелязан малък напредък, включително по въпросите на заетостта и териториалната цялост.
Икономиката е в застой, преките чужди инвестиции пресъхват, а руските войници очертават с бодлива тел нови граници в селата на окупираната Южна Осетия. Политическият натиск върху медиите се засилва. Две политически коментарни предавания бяха свалени от ефир. На среща с грузински журналисти неотдавна Бидзина Иванишвили ги нахока заради критични публикации. (Иванишвили и повечето от министрите му отказаха да разговарят с „Икономист“.)
Най-тревожното е, че Иванишвили отприщи някои тъмни сили в грузинското общество, включително крайнодесни националисти и полукриминални групи, които в последно време организираха грозни хомофобски бунтове под предлог, че защитават „традиционните православни ценности“ от вредните западни влияния. Антиамериканската и антимюсюлманска реторика е във възход. Осъдени престъпници са на свобода и безчинстват из страната.
„Всичко, срещу което се борехме, се върна. Бяхме уморени от последното правителство, но това, което получихме със сигурност не е по-добро“, казва Шорена Шавердашвили, редактор в политическото списание „Либерали“. Много млади и повлияни от Запада грузинци имат чувството, че страната им се движи назад. Опитът на Бидзина Иванишвили да внуши, че последните десет години са били провал, е обида към упоритите им усилия. Преди десетилетие много образовани грузински емигранти се завърнаха, изпълнени с оптимизъм. Сега същите хора обсъждат как да заминат отново.
БТА