В Бъркли изобретиха готварска печка за спасяването на суданците
Физик от Бъркли е открил начин да помогне на гладуващите в Дарфур - като ги снабди с портативна кухненска печка
Както за повечето от нас, геноцидът в Дарфур (в западен Судан) е бил някаква абстракция и за Ашок Гадгил, учен в Националната лаборатория Бъркли в Калифорния. Но през септември 2004г. той бива помолен от американското правителство да опита да създаде специална преса, чрез която жителите на Дарфур да превръщат боклука си в биогориво. „Бързо им показах, че по никакъв начин едно домакинство не може да произведе толкова боклук, нужен за превръщането му в пълноценно биогориво,“ обяснява физикът. Трегедията в Судан обаче започва да го гложди. Накрая Гадгил решава, че ако не може да помогне за горивото, може да помогне с друго – като създаде икономична портативна готварска печка.
Насилието в Дарфур засега е отнело не само живота на 200 000 души, но и опустоши и без това неплодорната земя на региона. Днес повече от 2 милиона души са принудени да живеят в препълнени бежански лагери, където една от основните им грижи е да намерят дърва за огън. Тази им нужда прогресивно обзезлесява огромни площи от Дарфур. Но бежанците няма как да минат без тези дърва – те са им нужни, за да запалят огън, на който да сготвят храната си. Събирането на дървения материал също не е никак лесна задача. Често то представлява седем часова разходка, през която жените спокойно могат да бъдат изнасилени или осакатени от дебнещите партизани. Мъжете дори и не помислят да тръгнат за дърва – това автоматично би означавало тяхната смърт. Гадгил разбира този огромен проблем след посещение в Дарфур през 2005г.
„Огромна част от хората често гладуваха, защото нямаха възможност да си сготвят храната.“ казва физикът. В този своеобразен Параграф 22 много семейства са принудени да продават част от храната си в замяна на дърва за горене.
56 годишният учен Гадгил има опит в разработването на прости, животоспасяващи технологии. Един от патентите му – евтин метод за пречистване на вода, му дава успешен бизнес старт през 1996 г. Тогава Гадгил създава компанията WaterHealth International, която днес доставя чиста питейна вода на повече от 1 милион души в Африка.
Когато се завръща от Дарфур Гадгил дълго работи с колеги от лабораторията и студенти от Бъркли за да модифицира стара портативна готварска печка за нуждите на населението на западен Судан. „Готварските печки, макар че изглеждат много прости, всъщност са доста сложни устройства,“ казва той. Още повече, че жителите на Дарфур имат нужда от мощна печка, на която да готвят лук, чесън и бамя – съставките на традиционното им ястие mulah.Също така, повечето семейства готвят навън, така че печката трябва да се справя и със силните местни ветрове.
В крайна сметка се ражда печката Бъркли-Дарфур (darfurstoves.org), кух барабан
приличащ на кръстоска между космически кораб и знак „Стоп“. Печката е много икономична и се поддържа от 75% по-малко дърва, от тези нужни за огън на открито. Освен това тя спестява риска силният вятър да загаси огъня. Не на последно, наличието на подобен уред означава и по-малко опасни разходки извън лагера. Според Гадгил, тези които си плащат за дърва вече ще спестяват по 200 долара на година, които могат вместо това да използват за нови дрехи или прясно месо.
Следващата стъпка е масовото производство. Гадгил и партньорите му от Бъркли вече са се свързали с две неправителствени организации – Инжинери без граници (ЕWB) и CHF International, за да започнат производство в Судан. Проектът се финансира и от USAID и частни дарители. Надеждата е в крайна сметка печки да бъдат доставени до всички 300 000 семейства в бежанските лагери.
Браян Такибана, доброволец от EWB, разказва, че е срещнал съпротива, когато миналия септември е посетил Хартум , за да търси работници. След като се запознали с бляскавия прототип донесен от Бъркли, местните майстори твърдо заявили : „Няма как подобно нещо да се произведе в Судан.“ Наложило се Такибана леко да промени метода на производство, за да го пригоди за местните условия.
Гадгил и EWB все още не са доуточнили плана за раздаването на уредите. Не смятат обаче да ги дават безплатно. „Когато даваш нещо безплатно, това превръща получателя в просяк,“ казва Гадгил, но допълва, че дори ниска цена като 25 долара би била непосилна за повечето семейства. За това той обмисля някаква форма на изплащане, която да дава възможност на семействата да използват печката срещу примерно 50 цента на седмица. Крайната цел е бежанците сами да поемат производствения процес и разпределението, което би означавало работа и доходи за тях. Екипът на Гадгил вече е дарил множество научна техника, включително електронни везни и измерватели на скоростта вятъра, които ще помогнат да се контролира състоянието на вече готовите печки и ще тестват ефективността на евентуални подобрения.
„Не искаме да твърдим, че нашият вариант е най-ефикасният,“ казва Гадгил. „Ако някой дойде утре или догодина и кажа, че има по-добра печка, то ние ще го подкрепим. Опитваме се наистина да решаваме проблемите на хората тук.“