Един човек захранва от Англия медиите с информации за Сирия

Асошиейтед прес

Рами Абдул Рахман на практика е човек оркестър, но влиянието му се простира далеч извън скромния му дом в английското градче Ковънтри.

Плешивият 42-годишен мъж, с очила, ръководи Сирийския център за наблюдение на правата на човека (СЦНПЧ) от къщата си в катедралния град Ковънтри, а прегледът на медийните информации напоследък предполага, че предоставяните от него текущи данни за убийства и сблъсъци са най-често цитираният самостоятелен източник на информация за гражданската война в Сирия за водещите медийни организации в света.

„Той просто е навсякъде“, каза директорът на Центъра за близкоизточни изследвания към университета в Оклахома Джошуа Ландис. „Той е спецът по цифрите . . . Не мога да се сетя за някой друг, който да се мери с него“, заяви той.

Абдул Рахман, който казва, че се препитава от местен магазин за дрехи, заявява, че СЦНПЧ разчита на четирима неназовани активисти в Сирия и на по-широка мрежа от наблюдатели в страната за документиране и удостоверяване на сблъсъци и убийства. Но след като СЦНПЧ все повече се оказва в центъра на съобщенията на западните медии за гражданската война в Сирия, някои казват, че е нужно да се подхожда по-критично към неговите данни и източници.

Според противници обаче Абдул Рахман е в тайно споразумение с опозиционните сили, финансирани от арабските държави от Персийския залив, и изкривява данните за броя на жертвите, за да отклонява вниманието от зверствата на бунтовниците. Други твърдят, че Абдул Рахман е в съглашателство със сирийския режим. Те го обвиняват, че преувеличава случаите на междуобщностно насилие, за да очерни образа на тези, които се опитват да свалят от власт президента Башар Асад.

Абдул Рахман разглежда противоположните твърдения като доказателство за своята честност. „Ти знаеш, че вършиш добра работа, когато всички страни започнат да те нападат“, каза той в неотдавнашно интервю.

Все пак според един виден критик учудващо е как човек, живеещ в Ковънтри, някакси успява да преброи и класифицира загиналите в Сирия час по час, всеки ден от седмицата.

„Става нещо, което е доста съмнително“, заяви Ас’ад Абу Халил, който преподава близкоизточна политика в Калифорнийския щатски университет Станислос.

Абдул Рахман беше спал само четири часа, когато се срещна с Асошиейтед прес на невзрачната жп гара в Ковънтри по-рано този месец.

Той възнамерявал да си легне до 10 ч. предната вечер, но заради междуособици сред бунтовници в сирийския граничен град Азаз трябвало да стои буден до 2 ч., за да следи развитието. В 6 ч. отново станал, за да провери за нови данни от през нощта.

„Това не е работа от 9 до 5“, каза Рами, докато шофира. На огледалото му за задно виждане беше закачен ароматизатор с формата на бял гълъб.

По негово мнение той изпълнява ролята на нещо като човешко комутаторно табло, приемайки обаждания от сирийски активисти, международни журналисти и правозащитници по всяко време на денонощието. Той каза, че в особено наситените с новини дни е имало до 500 обаждания.

Подозренията отдавна преследват Абдул Рахман. Дали живеещият в самоналожено изгнание сириец наистина е този, за когото се представя? Кой стои зад неговата организация? И дали той е достатъчно точен, за да оправдае доверието на света към неговите съобщения?

Превключвайки от английски на арабски и често говорейки чрез преводач, Абдул Рахман, чието истинско име е Осама Сулейман, защити решението си да използва псевдоним като част от арабската традиция на бойните прякори.

Той каза, че получава пари от европейска правозащитна организация, но отказа да я назове. Едва след значително настояване каза, че от 2012 г. получава по-малко от 100 000 евро (137 000 долара) на година в подкрепа на своята работа. „Ние сме в състояние на война. Трудно е да си напълно прозрачен“, заяви той.

Абдул Рахман, който е роден в сирийския град Баниас, казва, че интересът му към правозащитната дейност първоначално се запалил, след като семейството му било тормозено от властите. Той заминал за Великобритания през 2000 г. и се установил в Ковънтри, на около 100 мили (160 километра) северозападно от Лондон, където приходите от магазина за дрехи му помагат да издържа себе си, съпругата си и малкото им дете.

Открил Сирийския център за наблюдение на правата на човека през май 2006 г., а активистите, с които се запознал, докато бил в Сирия, изградили ядрото на организацията.

Броейки думите с пръстите на ръката, Абдул Рахман каза, че начинът му на действие е: „Документиране, проверяване и публикуване.“

Тази методология е подложена на изпитание в Сирия, където и двете страни са обвинявани, че разпространяват дезинформация. Абдул Рахман заяви, че работата му е да се ориентира в „море от лъжи“.

Абдул Рахман се хвали, че има на място цели 230 информатора – от сирийски журналисти, които тайно му предават сведения, до служители на военни болници, които му докладват за загинали войници. Той казва, че се придържа към журналистическия златен стандарт, като приема дадена информация само когато тя е потвърдена от втори източник.

Той твърди, че рядко допуска грешки, казвайки, че може да си спомни само два случая, при които е преувеличил броя на жертвите. По-често се допускат други грешки, например взрив на кола бомба да бъде объркан с минометен удар, но във всеки случай той настоява, че грешките се поправят. „Ние сме хора, правим грешки. Но намерението ни е да не ги повтаряме“, каза той.

Точността на Абдул Рахман има значение, защото толкова много медийни организации използват неговите съобщения. Преглед на информациите, публикувани от три водещи осведомителни агенции, сред които Асошиейтед прес, през последната година показва, че той е цитиран по-често от сирийската държавна информационна агенция САНА.

Според специалисти това се дължи на денонощния график на работа на Абдул Рахман и на факта, че толкова много наблюдатели са възпрепятствани да влязат в Сирия, а други са застрашени от отвличане или по-лошо.

Това означава, че журналистите, правозащитните организации и дори ООН, която през юли оцени броя на жертвите на над 100 000, трябва да разчитат поне отчасти на неговите данни. Тази видна роля тревожи тези, които таят съмнения към неговата организация.

„Да допуснем, че има добросъвестност. Да допуснем, че той е честен, квалифициран и всичко останало. Той разчита на твърде много източници, за да може да провери“, каза Нади Шехади от изследователския център „Чатъм хаус“ в Лондон.

Проблемът с проверяването на това какво става в Сирия е, че малко хора могат да получат достъп до засегнатите райони, заяви експертката по правата на човека Силина Насер, сътрудничела на Абдул Рахман за събирането на данни за жертви на няколко масови убийства.

Насер, която работи за установената в Лондон организация „Амнести интернешънъл“, описа Абдул Рахман като внимателен и „обикновено точен“.

Нейното мнение до голяма степен беше споделено от представителката на установената в Ню Йорк организация „Хюман райтс уоч“ Лама Факих. „В общи линии съобщенията са солидни“, каза тя.

Насер заяви, че е важно да се има предвид, че всички – от Абдул Рахман до журналистите, натоварени да проверяват неговите данни, – се трудят в една и съща неудобна ситуация. „Винаги нещо липсва и то е, че ние не сме на мястото“, каза тя.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.