Хиляди бягат от религиозното насилие в ЦАР

Централноафриканската република (ЦАР) рискува да се превърне в най-новата провалена държава в света, тъй като нарастващото междурелигиозно насилие предизвика хуманитарна катастрофа. Генералният директор на „Лекари без граници“, холандецът Арян Хеенкамп, наскоро се завърна от тази страна и предостави този покъртителен текст:

Неотдавна се завърнах от Босангоа, град с население 45 000 души, на 330 км северозападно от столицата Банги. Още от самолета може да се видят малки покриви и големи дворове; изглежда като проспериращ и оживен регионален център. След това обаче започваш да се оглеждаш за хора и виждаш, че там няма никой – всички къщи пустеят. Повечето жители на Босангоа са се събрали в двора на църквата, терен с размера на девет футболни игрища, където 30 000 души са се затворили заради своите собствени страхове.

Страната е залята от насилие откакто през март бе извършен държавнен преврат, а религията се превръща в част от конфликта – общо взето всеки се страхува от всекиго.

Църковният двор прилича на затвор на открито. Хората дори не смеят да отидат да насекат дърва за готвене. Те не дръзват да излязат от тази защитена зона и да се върнат у дома, където биха имали покрив над главите и някои елементарни удобства, въпреки че къщите им са едва на неколкостотин метра.

Щом влезеш в църковния двор, попадаш в море от хора и трябва да си пробиваш път между многолюдните семейства, установили се там. Живеят, готвят и ходят до тоалетна в същия този двор, който обитават от три седмици. Наскоро са се сдобили с материали за построяването на заслон, но иначе живеят под открито небе, насред кал и боклуци.

Нашите медицински екипи работят там. Прекарахме вода, поставихме тоалетни. Правим всичко възможно да им предоставим елементарни удобства и медицински грижи, но в крайна сметка положението е непоносимо. Мястото не е подходящо за 30 000 души – рискът от избухване на епидемия е твърде голям.

Други 1000-1500 души, също предимно християни, се намират в друга защитена зона около болницата – те разполагат с малко повече пространство, но като цяло положението е същото. Има и една група от 500 души, основно мюсюлмани, в съседно училище – свидетелство за религиозните разделения, обзели конфликта.

Работим в църковния двор, също и в болницата заедно с чуждестранни и местни медици. Болницата извършва хоспитализация, амбулаторно и оперативно лечение, и функционира на приемливо ниво, но се нуждае от допълнителна помощ, за да може да се справя с многото пациенти, които виждаме и различните травми, с които пристигат – наранявания, които са ужасяващи и трудни за лекуване.

Един от пациентите ни бе човек, който е бил прострелян четири пъти в гърба и главата му частично бе отсечена с мачете. Хирургът опита да я зашие и да спаси пациента, но за съжаление той почина.

Друг случай бе с едно дете от село край Босангоа. Родителите му са го връзвали с вериги за къщата, защото постоянно му се тичало, но така получавало пристъпи, тъй като имало диабет. Те обаче изгубили ключа от катинара и когато им се наложило да побягнат към храсталаците, не могли да го вземат със себе си. Когато се върнали, детето било още живо, но със сериозни прорезни рани по ръцете, от опитите си да се предпази.

Ето такова ниво на жестокост и насилие залива хората, а ние най-вероятно виждаме само част от него. Знаем, че извън Босангоа има войски и местни групи за отбрана, които обикалят, издирват хора и извършват целеви или групови убийства. Екипът ни се натъкна на ешафоди, а някои от нас станаха свидетели и на екзекуции.

Селата по пътя между Босангоа и Банги са обезлюдени. Цели 120 км не можеш да видиш никого – 100 000 души са изчезнали и се укриват из горите. Не можем да стигнем до тях, те също не могат да се възползват от нашите услуги. Това е голям хуманитарен и медицински проблем.

В сравнение с миналата година, когато вече имаше хронична хуманитарна криза в ЦАР, сега тя е два пъти по-сериозна, възможностите на държавата са напълно изчерпани, а хуманитарният капацитет е намалял наполовина.

Има спешна нужда от разполагането на хуманитарни организации, заедно с международно присъствие извън столицата и по-конкретно нужда от това ООН да застане начело на тази инициатива. Международното присъствие има превантивен ефект – почти съм убеден, че ако „Лекари без граници“ не бяха в Босангоа, нивото на насилие и убийства щеше да бъде още по-високо, отколкото е в момента.

От въоръжения преврат през март насилието не намалява. Жестоки изблици на насилие провокират контра насилие. Насилието продължава, но сега то е просто по-насочено и и по-невидимо.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.