Неспособността на Реформаторския блок обрича България на барековизация

Управляващите се опитват да правят „популизъм с човешко лице“ и дърпат килимчето под десните

Гражданският съвет към Реформаторския блок при представянето си. Снимка: сайт на ДСБ

Преди време за политиката на Ангела Меркел казаха, че представлява  уникална комбинация от популизъм, обвит в майчински  чувства. Не случайно редовият германец говори за своята нова-стара канцлерка, използвайки псевдонима „Mutti” (Мама). Какво представлява по същността си тази политика? За разлика от предходните шефове на Християн демократическия съюз (ХДС – CDU), които залагаха на идейно отграничаване от своите опоненти, Меркел има един далеч по-прагматичен подход. Тя копира. Копира всяка идея, която изглежда смислена, която има широка обществена подкрепа и която решава определен социален проблем. Това според нейните противници размива политическата физиономия на нейната партия, но успя да гарантира широка обществена подкрепа и преизбиране на бившата подчинена на комунистическия лидер Егон Кренц (б. р. – през 1989 г. Меркел за кратко е била заместник говорител на източногерманското правителство по време на промените). Очевидно е, че някой е запомнил думите на Дън Сяо Пинг: ”Няма значение какъв цвят има котката, стига тя да лови мишки”.

Очевидно е също, че някой в средите на сегашната  управляваща коалиция у нас следи  този модел и опитва да се учи в движение. Не искам да приписвам политическа адекватност на целия  парламентарен състав. Във всяка  от представените партии има  ядро, което знае какво се случва и периферия, която, за престоя си в Народното  събрание, опитва да разбере къде се намира. Но именно това ядро в днешната „тройна коалиция” започна да тества възможностите за „популизъм с човешко лице”. Дали водеща сила е ДПС, в която турският елемент  е за украса, а „П” то за благозвучие, или в основата са стратези от „Позитано”- това ще покаже историята. Факт е обаче, че в последните няколко месеца коалиционните партньори започнаха да абсорбират идеи за решаване на обществени проблеми, които имат потенциал да взривят  обществото. И които, ако бъдат  използвани правилно, могат да гарантират непредвидим изход от едни бъдещи избори.

През 2014 са изборите за Европейски парламент. Все по-усилено се говори, че може да бъдат съчетани с гласуване и за национален парламент. Подобни слухове биха оправдали и неочакваната гъвкавост на сегашните управляващи. Още с влизането си в Народното събрание те сътвориха няколко епохални гафа, които в друга държава  биха им стрували не само политическото настояще, но и политическото бъдеще в рамките на поне един нов политически цикъл. Това не стана. Някак успокоена от пълната неадекватност на своите опоненти, новата тройна коалиция започна едно стратегическо прегрупиране на „идейния фронт”.

Беше гласуван т. нар. „мораториум” за закупуване на земя от граждани на ЕС. Абстрахирайки се от абсолютната  юридическа несъстоятелност на това действие, можем убедено да твърдим, че този ход не беше лишен от логика в политически план. На първо място, БСП в очите на определена електорална  група, се позиционира като защитник на „народния интерес”. Друг е въпросът, че той някак странно съвпада  с интересите на нашенските латифундисти. Но както до момента сме се убедили, националистическите тежнения рядко  съжителстват с анализаторски способности. На второ място – ГЕРБ беше принуден да заиграе същото хоро под страх  да не бъде дамгосан от по летливата  част на своя електорат като „национален  предател”. На трето, немаловажно  място, БСП позволи на определени нейни  членове да се изявят като „несъгласни” и по този начин да легитимира бъдещите си възможности за още по-голяма политическа гъвкавост. До сега и  трите формирования – БСП, ДПС  и „Атака“, бяха в нещо като кръгова  отбрана. Сега вече започнаха да пълзят към стратегически височини.

По същата траектория се придвижи и законопроекта за ограничаване дейността на офшорните компании. С един законодателен куршум коалицията стана защитник на националните фискални интереси. Едновременно с това се нареди и в предните редици на европейските борци срещу данъчните измами – модерно течение в европейската и американската политика, отприщено с появата на off-shore leaks. Между другото законодателно разчисти и неправилната конкуренция. Отново сме свидетели на бърза и смислена реакция, която е в състояние да донесе политически дивиденти. Разбира се, цялата история има и сатиричен привкус с включването на неуспялия кандидат-шеф на ДАНС Пеевски като съвносител на законопроекта. Но това е по-скоро за да не забравяме, че се намираме в България.

Да споменем ли тук връщането  на тютюнопушенето в заведенията? Или  да минем към следващия ход  на трикракият политически Голем* – широко рекламираната атаката срещу банковата система. Готвените от няколко месеца промени в банковото законодателство идват като навременен мехлем за душата на многострадалния банков клиент. Отново са налице двата елемента – отговор на наболели обществени очаквания да бъде решен социален проблем с десетгодишна история и адекватно използване на социалната енергия.

Изтерзаните кредитополучатели, разпънати между законодателство, подчинено на интересите на банковото лоби и счупена съдебна система, много лесно ще забравят, че сегашните  управляващи, както и предишните, както и тези преди тях, са създатели  на днешните проблеми. Къде от заинтересованост, къде от незаинтересованост, но това са хората, които позволиха на финансовата  криза да прерасне в криза  на реалната икономика и да удуши  всички надежди за повишен жизнен стандарт в обозримо бъдеще. Може би, за да се подчертае тази приемственост, дори един от вицепремиерите в сегашното  правителство беше изтеглен от Българската „Народна” Банка. А тя продължи да неглижира проблемите, сякаш за да докаже необходимостта от законодателни мерки.

Изглежда управляващите ясно са усетили обществените нагласи  и са напипали вярно социалния  пулс. В предлаганите промени могат да бъдат открити  поне три търсени ефекта. На първо  място – ще се възстанови нарушения  баланс между кредитори и длъжници. Това би гарантирало на кредитополучателите  и техните семейства глътка въздух след досегашното „ходене по мъките”. На второ място –  коалицията ще покаже мускули пред банкерите и с  това ще си осигури фискален комфорт, поне за определен срок. И на трето  място, БСП, ДПС и „Атака“ избиват  от ръцете на Реформаторския блок едно от потенциално най-важните му оръжия.

Само преди няколко  седмици неговите представители  обявиха пакет от необходими промени  в различните области на социалния  живот. По отношение на финансите  и банковия сектор предложението  включваше списък от седем належащи мерки, разработени от група финансисти и юристи от неправителствения сектор**. Тези мерки обобщаваха натрупания опит и систематизираха множество наблюдения върху дефектите на банковия пазар. С няколко замаха цялата инициатива отиде в управляващите, които без съмнение ще опитат да извлекат максимални политически дивиденти от нея.

В същото време, заети със  своите таксономични проблеми, реформаторите  започнаха да губят инициативата в почти всяка област. Идейната импотентност само се подчерта от липсата  на сетива за сериозните социални проблеми и бърза реакция на натрупаното напрежение. Заклещени в калинянакиевата кула на своя софиоцентризъм*** те отново започнаха пилеят социалната енергия, извеждала цяло лято хора по улиците  на София и другите по-големи градове.

Ако политическите играчи вдясно държат да запазят курса към своята маргинализация и последващото им, този път групово, отпадане от политическата  сцена, мисля че са налучкали правилния  път. Липсата на бърза реакция  по най-важните въпроси за обикновените хора винаги има политическа цена и създава празно пространство. А  доколкото природата не обича  празнините, неадекватността на Реформаторският блок обрича България на насилствена  барековизация и силно преувеличава слуховете за кончина на Столетницата.

–––––
* Митичен великан от глина, направен от един средновековен Пражки равин

** Повече информация на сайта zashtitise.eu

*** По името на теолога и политик от ДСБ Калин Янакиев, който най-ярко изразява политическото високомерие и изолационизъм на протестиращите и Реформаторския блок.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.