Русия – тероризмът, ислямът и етническата престъпност

След терористичен акт в Дагестан. Снимка: от тв екрана

Силовите структури в Русия разчитат в най-скоро време да обезвредят 22-членната диверсионно-терористична банда от дагестанската столица Махачкала. Включително руснака уахабит Дмитрий Соколов, заподозрян като организатор на атентата във Волгоград, извършен от бившата му съжителка Наида Асиялова, пише „Комерсант“.

Според федералното следствие Асиялова – дагестанска ислямистка, е атентаторката самоубийца, взривила в понеделник волгоградски автобус, в който загинаха петима пътници, а 37 бяха ранени.

Групировката от Махачкала е извършила вече десетки престъпления, но дори да бъде разбита, това едва ли ще реши проблема с тероризма в Русия. Дагестанските органи на реда вече имат списък от 130 жени – съпруги и сестри на ликвидирани или действащи бандити, които може да бъдат използвани за живи бомби, добавя „Комерсант“.

Волгоградската „шахидка“ със сигурност не е действала сама, твърди „Независимая газета“ и споменава „трескавите усилия“ на полицията да открие втора бомба в градския транспорт. Според вестника органите на реда издирват две или три съучастнички на Асиялова.

Изданието подчертава, че „инстуркторите“ на жената камикадзе би трябвало да се стремят към максимален брой жертви на атентата и широк обществен отзвук. Асиялова обаче се е самовзривила в обикновен автобус, а не край близката академия на МВР или в многолюден търговски център по маршрута. Бивш волгоградски полицай не изключва експлозията да е станала случайно или е била предназначена да отвлече вниманието от някаква друга престъпна акция.

Волгоградските органи на реда трябва да внесат коренни промени в дейността си, а техните шефове по-малко да се отвличат по политически интриги, коментира политологът Андрей Миронов. И обяснява: „Защото след 21 октомври Волгоградска област стана част от терористичния пояс в Русия, което още повече го доближи до Москва“.

По данни на тайните служби бандите в Русия имат сериозни проблеми с кадрите. Професионалистите с дългогодишен бандитски стаж или вече са ликвидирани, или излежават присъди, най-вече доживотни. Затова днешните „борци за вярата“ са вчерашни студенти, дори ученици, вербувани главно чрез интернета и лесно омайвани с красиви и кухи думи за войната като „истинския път за един мъж“, пише „Росийская газета“.

Руснак от специалните сили на служба в кавказката република Ингушетия сравни ислямистките терористични банди в Русия със зомбита, които „гният“ и „прекрасно схващат, че могат да забавят своята гангрена само с чужда кръв“. „Мястото на зомбитата е в гроба. И ние сто на сто ще ги върнем там“, пише той в блога си.

Всекидневниците коментират вчерашното заседание на президентския Съвет по междунационалните отношения в град Уфа и цитират държавния глава Владимир Путин, заявил пред мюсюлмански духовници, че чуждестранни политически сили използват радикалния ислям, за да отслабят Русия.

Идеята Москва да въведе визи за пристигащи от страните в ОНД получи негативна оценка, но ще бъдат засилени наказанията за руски работодатели, наемащи нелегални, отбелязва „РБК дейли“.

„Новие известия“ акцентира върху критиката на Путин срещу властите по места, които според него осъществяват твърде бавно федералната стратегия в етническата политика. Скорошен пример са погромите в московския район Бирюльово след убийство на руснак, за което е заподозрян имигрант азербайджанец. Жителите бяха трупали недоволство с години, писаха до различни власти за нарастващия брой нелегални имигранти. И липсата на реакция доведе до междуетнически конфликт, посочва вестникът.

Преди посещението си в Уфа Путин подписа закон, определящ пълномощията и отговорността на местните власти, допуснали междуетнически конфликти, пише „Росийская газета“. „Дори ще бъдат пращани в оставка ръководители, неуспели да предотвратят конфликт“, обещал президентът.

На тържество по случай 225-ата годишнина от създаването на Централното духовно управление на мюсюлманите в Русия Владимир Путин подчертал, че ислямът официално е признат за една от традиционните религии в страната и представлява „ярък елемент от руския културен код“.

След едноминутно мълчание в памет на жертвите от Волгоград Путин изтъкнал, че „се засилва напрежението между Запада и ислямския свят. И някои се опитват да подклаждат този огън. Русия няма интерес ислямският свят да бъде прекроен и разцепен“, уверил президентът мюфтиите от страната и посъветвал да разработят „положителен образ на руския ислям като важна духовна съставка на руската идентичност“.

Русия не разполага със специализирани структури за борба с организираната престъпност, включително тази с етнически характер, забелязва пред „Независимая газета“ аналитикът Михаил Ремизов. Същевременно сенчести престъпни групировки, сред които и етнически, контролират най-важни сектори от икономиката на цели региони, вече и на Далечния изток, спъвайки тяхното развитие, предупреждава експертът.

„Чувството за безнаказаност, проличаващо в поведението на хората от диаспорите, идва от тяхната убеденост, че имат силово прикритие“, твърди Ремизов.

Властта маскира липсата на „силово прикритие“ за самите руснаци с „обилните законодателни инициативи, завалели след Бирюльово в Държавната дума сякаш от рог на изобилието“, пише вестникът.

При все това „Путин не може да се изяви като руски националист, защото има и друг – антируски национализъм. Представителите и на двата са негови поданици“, коментира Николай Петров от Московския център „Карнеги“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.