Паркове вместо бежанци?
Приемането на бежанци е хуманен акт, но трябва да се управлява разумно, за да се избегнат нехуманни последици в бъдеще. Потокът бежанци е проблем, с който трябва не само да се справим, но трябва своевременно да определим и огласим национална стратегия по въпроса, която да бъде ясно послание към останалия свят.
Плаша се от дирижираните от Западна Европа идеи да си решаваме демографските и икономическите проблеми с приемането на още бежанци. Очевадно е че населението ни намалява, застарява и се изменят етническите съотношения. Въпреки това не виждам причина да гоним гъстотата на население, която сме имали в миналото. Има достатъчно примери за проспериращи рядко населени държави.
Мисля че обезлюдяването на обширни области в България е добър момент за превръщането им в паркове и защитени природни територии. Особено в граничните райони. Освен че са полезни за здравето и световните изисквания за екологичната ни политика, тези паркове са инвестиция в бъдещето. Те запечатват ресурси от които нямаме нужда сега.
Представете си един огромен парк Странджа, в който идват туристи от нагъчканото ни Черноморие или многомилионния Истанбул.
Представете си населена със сирийски инженери и доктори Странджа, които поради липсата на работа в този пущинак веднага ще се преквалифицират в професионално каналджии. Роднините на турско-сирийската граница ще ударят едно рамо за затваряне на семейния бизнес.
Да, ние имаме нужда от имигранти, но София е доказала че се асимилират успешно в големия град, а не на село. В едно сирийско село няма да има български език и култура. И щом съседното българско село пооредее, то лесно ще бъде купено и заселено от следващите бежанци от великата Сирийска пустиня. Когато се оформи Сирийски окръг, той лесно може да бъде ползван за дестабилизация на страната ни от съседите и великите сили.
* Николай Йотов е парапланерист и пътешественик, основател на клуб Скайномад