Турция поставя под съмнение връзките си със Запада

 в. Файненшъл таймс

Дали Турция, член на НАТО от 61 години, е скъсала връзките със Запада? Това е въпрос, който съюзниците на Турция започнаха да си задават.

Събраха се три въпроса, които будят съмнение: решението на Анкара да купи китайска отбранителна система, предполагаемите й смесени чувства към свързаните с Ал Каида бойци в Сирия и, най-новото, твърденията, че Турция е издала на Техеран иранци, шпионирали в полза на Израел.

Американските представители реагираха най-гласно на решението на Анкара да купи за 3,4 милиарда долара система за военновъздушна и противоракетна защита от китайска компания, подложена на санкции от американското министерство на финансите, предпочитайки я пред произвежданите в САЩ ракети Пейтриът и пред система, продавана от италианско-френски консорциум.

Държавният департамент заяви, че САЩ са предали „сериозното си безпокойство“ от това решение, добавяйки, че покупката „няма да бъде съвместима със системите на НАТО“.

После възникна въпросът за организациите, свързани с Ал Каида. В началото на годината Турция възрази срещу решението на САЩ да определят като терористична организация джихадистката „Джебхат ан Нусра“, която е сред най-ожесточените врагове на сирийския президент Башар ал Асад. Някои чужди дипломати си спомнят разговори с турски представители, които похвалили ефективността на „Джебхат ан Нусра“ на фона на подкрепяната от Запада Свободна сирийска армия.

Турски представители признават, че оръжие и хора за такива джихадистки групировки са преминавали през дългата 900 километра турска граница със Сирия, но отричат „Джебхат ан Нусра“ да има база на турска земя с мълчаливото съгласие на Анкара.

Международните безпокойства продължават да се разгарят – от правозащитни организации, разгневени от необезпокояваното, както изглежда, преминаване на нарушители на човешките права, до президента Барак Обама, превърнал „опасността от чуждестранни екстремисти в Сирия“ в главна тема на последния си телефонен разговор с Ердоган, някога доверен партньор, в началото на август.

И накрая идва Иран. Смайване предизвика в Турция публикацията във „Вашингтон пост“ на Дейвид Игнейшъс, който позовавайки се на „запознати източници“, твърди, че миналата година Анкара „разкрила на иранското разузнаване идентичността на до десет иранци, които се срещали в Турция с агенти на Мосад“. Той споменава също за безпокойства на Израел от предполагаемите връзки между Техеран и Хакан Фидан, началникът на разузнаването и дясна ръка на премиера Реджеп Тайип Ердоган.

Отхвърляйки материала като „лишен от основания“, Ахмет Давутоглу, турският външен министър, обясни публикуването му с международна кампания срещу Турция.

За някои анализатори обвиненията срещу Анкара са неоспорими. „Предвид миналото на Турция как администрацията на Обама продължава да рекламира Турция като „партньор модел“ или дори да се отнася към нея като съюзник?“, пита Стивън Кук от Съвета по външни отношения.

Прекалено рано е обаче за категорично заключение. Договорът за китайската отбранителна система все още не е завършен и позицията, че Турция се съюзява с Китай е пресилена. Мотивацията на Анкара изглежда е да създаде своя вътрешна отбранителна промишленост. Главният стратегически урок, който трябва да бъде извлечен от този случай, е, че Турция не се чувства обвързана от стратегически съображения.

На джихадисткия фронт Ердоган започна да осъжда по-строго свързаните с Ал Каида групировки. Сякаш за да втълпи това послание, миналата седмица Турция обстрелва групировка на Ал Каида на сирийска територия, първият подобен сблъсък. По-рано този месец правителството каза, че е наложило санкции на хора и групи, включени в черния списък на САЩ заради връзки с Ал Каида и талибаните.

Междувременно твърденията за издаване на израелски агенти на Иран остават недоказани. Турция обаче никога не е била подставено лице на своя ирански съсед. Двете държави споделят минало на привидни прегръдки и взаимно подозрение. В момента те са на практика на противникови страни в една посредническа война в Сирия.

Начинът, по който отговори Турция на тези три въпроса: настояването й че сделката за ракетите още не е сключена, осъждането на джихадистите и начина, по който се разпали заради твърденията за тайно сътрудничество с Иран, говорят за страна, която цени съюза си със Запада. Но сега, когато тези отношения са поставени под въпрос, действията, а не думите са това, което е от значение.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.