Да започнеш от нулата – преходът към биопроизводство на един германски земеделец

Франс прес

Армин Майцлер гледа лозята си и мечтае един ден всичките му събратя земеделци, също като него, да преминат към биопроизводството в Германия, където предлагането далеч не задоволява нарастващото търсене. „Когато всичко стане био, тук ще бъде пресъздадена истинска екосистема“, въодушевява се той.

Засега обаче той е единственият в селото си Шпийсхайм, в Югозападна Германия, направил тази крачка. Неговият парцел с лозя се отличава от другите: само в него дивите растения могат да се развиват свободно между редовете. „Само във високите плевели виреят насекоми“, а именно те държат паразитите настрана от основата на лозите по-добре от всякакви препарати, обяснява той. „А освен това плевелите цъфтят!“.

През 2011 година 46-годишният Майцлер и съпругата му Моника решават да въведат в семейното стопанство биопроизводството. Идеята им се върти в главите от доста време и Фукушима им напомни категорично, че „нещата не могат да продължават така“.

Процесът е дълъг: първата им 100% биореколта ще бъде готова през 2015 година, а междувременно всичко, което произвеждат (освен гроздето), а те засаждат основно зърнени култури и соя, може да се използва само за фураж. През трите години на прехода ротацията на културите слага нещата в ред, за да се пречисти изцяло почвата.

Ново начало

„Започваме от нулата“, отбелязва Майцлер, който се вълнува силно за проектите. Тази година той иска да засади и ръж, и есенен ечемик, и лен.

Това ново начало не се възприема с единудшно одобрение: неговият баща, от когото е наследил стопанството, е категорично против. Съседите и останалите земеделски производители „наблюдават много внимателно какво правим“. „Аз се възприемам като пионер“, казва той, като очаква да има последователи.

Перспективите за по-високи приходи от биопроизводството обаче не са достатъчни, за да мотивират в плодороден регион, в който от класическо земеделие се печели по-скоро добре. Освен това много земеделци откриха енергията като възможност за бизнес и инсталираха вятърни турбини в земите си или пък започнаха да произвеждат биогаз, за който се получават субсидии.

В началото на последното десетилетие тогавашното германското правителство, в което участваха и „Зелените“, определи цел от 20% на биообработваемите земи до 2020 година и въведе механизми за оказване на подкрепа на сектора.

През 2012 година този дял е едва 6,3%. Това е твърде бавно увеличаване, за да бъде задоволено трайното търсене на биопродукти.

Вината за това носят основно политиците, със съжаление посочва федерацията за био храни БЬОЛВ (BOeLW). От 2005 година държавната власт намали значително подкрепата за прехода към биопроизводството на федерално и регионално равнище.

Майцлер получава държавна субсидия на хектар през цялото време, докато продължава преходът. В определени провинции обаче, на изток например, плащанията са замразени или пък режимът е твърде несигурен, за да накара земеделците да се впуснат в този авантюра.

Вносни краставици и моркови

Резултатът е, че „нараства пропастта между търсенето на продукти от Германия“, посочва БЬОЛВ. Дупката се запълва с внос, с висока цена за околната среда, а това радикално противоречи на био философията. През 2012 година над половината от биокраставиците, продавани в Германия, са внос, често от България, както и 40% процента от морковите.

Само финансовите стимули обаче не са достатъчни, за да подтикнат към това производство, твърдят семейство Майцлер. „Ако човек го прави само за пари, нещата не вървят, трябва да се вярва“, казва Моника Майцлер. Още повече, че натоварването е по-голямо за производителя на биопродукция, защото той трябва ръчно да извършва определен брой дейности, които в традиционното земеделие са ставали с машини или торове.

„Това е най-големият ни проблем, признава съпругът й, който обработва своите 140 хектара с помощта на един единствен работник. „Няма да мога да продължа така, ще се наложи да наема още някой“, заключва той.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.