Как ударът по Ходорковски пречупи Русия

Михаил Ходорковски. Снимка: новоскоп

В редакционен коментар по повод 10-ата годишнина от ареста на Михаил Ходорковски „Ведомости“ нарежда „делото Юкос“ сред ключовите кръстопътища в историята на днешна Русия, съобщи Би Би Си.

Михаил Ходорковски бе арестуван през 2003 г., след като развали отношенията си с Путин, и беше осъден за икономически престъпления. Петролната му компания „Юкос“ бе раздробена и продадена, главно на държавни фирми.

„Значимостта на процесите срещу Ходорковски, неговия бизнес партньор Платон Лебедев и 200 служители в компанията не се свежда до историята на конкретните хора, повечето всъщност заложници. Ходът на „делото Юкос“ пречупи взаимоотношенията между държавата и бизнеса, до голяма степен предопредели по-нататъшното развитие на страната“, пише „Ведомости“.

За да постигне свои цели – неясни по онова време, властта в Русия жертва развитието на институциите, вместо да формира независим съд и да утвърди институцията собственост. Поредицата от демонстративно жестоки присъди и другите решения, свързани с Юкос, показаха, че законите в Русия спират да действат, щом влязат в противоречие с интереса на влиятелни фигури в обкръжението на първите държавни лица и на могъщи групировки в силовите ведомства, посочва изданието.

„Служителите на Темида усетиха, че не са арбитри, а част от екипа, чиято цел е да накаже човека, назначен за престъпник, независимо от същинската му вина и здравословното състояние“, твърди всекидневникът.

Съответно през 2004-2006 г. броят на осъдените за икономически престъпления в Русия нараснал според вестника с близо 40 на сто. Както и броят на скалъпените дела, впоследствие прекратени или рухнали в съда, затова пък обогатили мнозина силови шефове.

Подялбата на активите на Юкос сред чиновници и олигарси сплаши бизнеса в Русия, демонстрира на предприемачите, че правото на собственост е условно, че притежанието й зависи само от доброто разположение на бюрократите. Походът на държавата срещу Юкос не въведе ред, а предизвика деградация на най-важните държавни институции и окончателно превърна правоохранителната служба в инструмент, с който чиновниците извличат изгоди от своя статут, обобщава „Ведомости“.

Половината московчани – 52 на сто, все още следят съдбата на Михаил Ходорковски, сочи допитване на центъра „Левада“, цитирано в „Новие известия“.

Според 65 на сто от столичните жители Ходорковски трябва да бъде освободен, щом излежи остатъка от двете си присъди (общо 10 години и 10 месеца). Шестнайсет процента от запитаните му съчувстват, 9 на сто го уважават, а у 3 на сто бившият олигарх буди враждебност или досада. Трийсет и два процента са сигурни, че освобождаването му зависи от волята на президента Путин, а 22 на сто смятат, че ще изисква консенсус в държавното ръководство.

Трийсет и девет на сто от анкетираните твърдят, че щом излезе на свобода, Ходорковски ще играе значима роля в руската политика. Други 39 процента обаче изцяло отричат тази възможност.

Седемдесет и три процента споделят мнението, че властите в Русия използват съда, „за да се отървават от политически противници и да преследват инакомислещите“. Седемдесет на сто са убедени, че в Русия има политически затворници.

Сред тях споменават най-често Ходорковски (51 на сто), подсъдимите за масови безредици на Блатния площад в Москва по време на майските протести миналата година (29 на сто), опозиционера Алексей Навални, осъден във връзка със злоупотреби в държавно предприятие (26 на сто), осъдените за хулиганство членки на пънк групата „Пуси райът“ и арестуваните през септември след протест срещу руска петролна платформа активисти на „Грийнпийс“ (по 16 на сто).

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.