Как ударът по Ходорковски пречупи Русия
В редакционен коментар по повод 10-ата годишнина от ареста на Михаил Ходорковски „Ведомости“ нарежда „делото Юкос“ сред ключовите кръстопътища в историята на днешна Русия, съобщи Би Би Си.
Михаил Ходорковски бе арестуван през 2003 г., след като развали отношенията си с Путин, и беше осъден за икономически престъпления. Петролната му компания „Юкос“ бе раздробена и продадена, главно на държавни фирми.
„Значимостта на процесите срещу Ходорковски, неговия бизнес партньор Платон Лебедев и 200 служители в компанията не се свежда до историята на конкретните хора, повечето всъщност заложници. Ходът на „делото Юкос“ пречупи взаимоотношенията между държавата и бизнеса, до голяма степен предопредели по-нататъшното развитие на страната“, пише „Ведомости“.
За да постигне свои цели – неясни по онова време, властта в Русия жертва развитието на институциите, вместо да формира независим съд и да утвърди институцията собственост. Поредицата от демонстративно жестоки присъди и другите решения, свързани с Юкос, показаха, че законите в Русия спират да действат, щом влязат в противоречие с интереса на влиятелни фигури в обкръжението на първите държавни лица и на могъщи групировки в силовите ведомства, посочва изданието.
„Служителите на Темида усетиха, че не са арбитри, а част от екипа, чиято цел е да накаже човека, назначен за престъпник, независимо от същинската му вина и здравословното състояние“, твърди всекидневникът.
Съответно през 2004-2006 г. броят на осъдените за икономически престъпления в Русия нараснал според вестника с близо 40 на сто. Както и броят на скалъпените дела, впоследствие прекратени или рухнали в съда, затова пък обогатили мнозина силови шефове.
Подялбата на активите на Юкос сред чиновници и олигарси сплаши бизнеса в Русия, демонстрира на предприемачите, че правото на собственост е условно, че притежанието й зависи само от доброто разположение на бюрократите. Походът на държавата срещу Юкос не въведе ред, а предизвика деградация на най-важните държавни институции и окончателно превърна правоохранителната служба в инструмент, с който чиновниците извличат изгоди от своя статут, обобщава „Ведомости“.
Половината московчани – 52 на сто, все още следят съдбата на Михаил Ходорковски, сочи допитване на центъра „Левада“, цитирано в „Новие известия“.
Според 65 на сто от столичните жители Ходорковски трябва да бъде освободен, щом излежи остатъка от двете си присъди (общо 10 години и 10 месеца). Шестнайсет процента от запитаните му съчувстват, 9 на сто го уважават, а у 3 на сто бившият олигарх буди враждебност или досада. Трийсет и два процента са сигурни, че освобождаването му зависи от волята на президента Путин, а 22 на сто смятат, че ще изисква консенсус в държавното ръководство.
Трийсет и девет на сто от анкетираните твърдят, че щом излезе на свобода, Ходорковски ще играе значима роля в руската политика. Други 39 процента обаче изцяло отричат тази възможност.
Седемдесет и три процента споделят мнението, че властите в Русия използват съда, „за да се отървават от политически противници и да преследват инакомислещите“. Седемдесет на сто са убедени, че в Русия има политически затворници.
Сред тях споменават най-често Ходорковски (51 на сто), подсъдимите за масови безредици на Блатния площад в Москва по време на майските протести миналата година (29 на сто), опозиционера Алексей Навални, осъден във връзка със злоупотреби в държавно предприятие (26 на сто), осъдените за хулиганство членки на пънк групата „Пуси райът“ и арестуваните през септември след протест срещу руска петролна платформа активисти на „Грийнпийс“ (по 16 на сто).
БТА