Колко са в действителност бедните в САЩ?
в. Лос Анжелис таймс
Правителствената статистика не отразява истинския брой на бедните хора
Тази година се навършват 50 години от епохалния документ, който помогна да бъде очертана федералната линия на бедността в САЩ. Голям скок напред за времето си, тя установи надежден критерий за това какво е приемлив стандарт на живот. Федералната линия на бедността продължава да е официалната мярка, използвана, например, за определяне на това кой ще получи субсидии по програми за подпомагане като хранителни купони, помощи за жилищно настаняване и здравно осигуряване.
Като всяко нещо на половин век обаче, тя може да бъде леко осъвременена. По нейните стандарти, само 15% от американците попадат под прага на бедността. Над 35% от нас обаче получават работно възнаграждение, което не им позволява да задоволят основните си нужди, или са безработни и се опитват да си намерят работа, а всеки десети взима малко повече от екзистенц-минимума. Неактуалната линия на бедността има огромни последици за бедните, почти бедните и, да, за цялата икономика.
Ето историята. Моли Оршански, икономист и статистик от Службата за социално подпомагане, начертава линията на бедността в началото на 60-те години на 20-и век. Тя използва средния семеен бюджет и цената на храната. Тъй като средностатистическото американско семейство е давало една трета от своя бюджет за храна през 1955 година, Оршански поставя летвата на бедността на равнище, три пъти по-високо от минималната цена за купуване на подходяща храна. Нейната формула взима един базисен минимум (бюджета за храна) и го напасва към средния стандарт на живот (дела му от общия бюджет на средностатистическото семейство). Оршански дефинира този базисен минимум като приемлив минимален обществен стандарт от гледна точка на актуалния начин на живот. А това не е абсолютна мярка за бедността.
От най-важно значение обаче е как федералното правителство прилага формулата на Оршански. То я коригира всяка година оттогава, като взима предвид единствено инфлацията.
Колко неподходящ е този метод? Делът на храната, ключовото перо в бюджета на Оршански, сега е намалял до около една шеста от средностатистическия семеен бюджет, но в използвания към днешна дата индекс той си остава една трета. Така че ако трябва да следваме логиката на Оршански, ще определим прага на бедността, като вземем минималните разходи за храна и ги умножим по шест. За едно четиричленно семейство през тази година това се равнява на около 41 000 долара, а не 23 500 долара, колкото приблизително е линията на бедността, използвана от федералното правителство.
Повечето американци приемат коригираната формула. През 2007 година институтът Gallup установи, че годишният доход, който те определят като „минималния, от който едно четиричленно семейство се нуждае, за да живее нормално в своята общност“, е между 40 000 и 45 000 долара. Основан отчасти на бюджета и цената на живота според статистиката на Бюро по труда на САЩ, този годишен доход възлиза на около 40 000 долара за едно семейство от двама пълнолетни и две деца, което да може да си позволи да наеме поне двустаен апартамент и да дава всеки ден по 1,50 долара на човек за храна, предвид цената на другите необходими неща.
Това откровено е бюджет за задоволяване на най-насъщните нужди. За да получава годишен доход от 40 000 долара, едно семейство с двама пълнолетни и две деца трябва да включва 1 2 3 души на пълен работен ден, които да взимат по близо 12 долара на час. Над 50 милиона работници получават по-малко или са безработни и се опитват да си намерят работа.
Нека да сме ясни, заплатите в САЩ са се увеличавали през годините, но тези повишения са били предимно за хората на самия връх на социалната йерархия. Дори за американския работник, който е точно в средата в таблицата на доходите, трудовото възнаграждение е нараснало едва с 10% в реална стойност през последните 40 години според Economic Policy Institute. Това контрастира с почти трикратното увеличаване на заплащането на единия процент на хората на върха.
Неравенствата от такава величина на практика оставиха десетки милиони американци, определяни като средна класа, на или близо до линията на бедността – нещо, което има обезпокоителна цена за цялата икономика.
При условие че производителността на средностатистическия работник се е увеличила с 80% от 70-те години на миналия век, но възнагражденията по същество са на същото равнище, средната класа в САЩ като цяло вече не може да купува това, което произвежда, освен ако не взима големи кредити.
Домакинствата на върха на социалната йерархия, които се отличават с много по-малка склонност към потребление, далеч не компенсират този спад в търсенето, въпреки че получават лъвския пай от повишаването на възнагражденията. Пропуснатите ползи за икономиката от търсенето заради преобладаващо ниските нива на заплащане възлизаха на до 1 трилион долара годишно през първото десетилетие на този век и имаха сериозен принос за Голямата рецесия.
Необходимо е да коригираме мярката за бедност, за да отговаря на замисъла на Оршански.
Една обективна линия на бедността ще изясни колко точно американци са бедни и при все това нямат право на помощта, която би им позволила да задоволят самия минимум на основните си потребности, с каквато цел са били замислени програмите за подпомагане. Тя ще покаже, че далеч по-голям дял от бедните, отколкото си мислят политиците или обществото, работят здраво; много милиони от тях вече са наети целогодишно на пълен работен ден. И може би най-важното, големият брой бедни, сега и в миналото, ще ни помогне да разберем сериозната вреда, нанесена на търсенето, която пък ограничава бизнеса и има значителен принос за мудния икономически растеж.
В името както на справедливостта сама по себе си, така и на това да спрем да се самозаблуждаваме и да причиняваме големи щети на икономиката, ние трябва да отбележим 50-ата годишнина от уравнението на Моли Оршански, като го решим правилно през 2013 година.
БТА
*Джон Е. Шуорц е почетен професор по държавна и обществена политика в Аризонския университет, виден изследовател от института Demos и автор на книгата „Общо верую: Пътят обратно към американския успех“.