Шведите се питат не прекалиха ли с либералното възпитанието

Франс прес

Швеция, която е водеща в развитието на възпитанието със забраната на пошляпването, се пита дали не е стигнала твърде далеч с появата на поколение от разглезени деца.

„В известен смисъл децата в Швеция са наистина невъзпитани. Викат, ако възрастни говорят на маса, прекъсват непрестанно и настояват за местата, заети от възрастните“, посочва психиатърът Давид Еберхард, баща на шест деца.

Книгата му „Как децата взеха властта“ обяснява, че забраната на физическите наказания, която Швеция първа в света въведе в наказателния си кодекс през 1979 г., постепенно прерасна в забрана да се поправят децата по какъвто и да било начин.

„Разбира се, че човек трябва да изслушва децата си, но в Швеция нещата стигнаха твърде далеч. Стига се дотам те да решават всичко в семействата – кога да си лягат, какво да се яде, къде да се ходи на почивка, дори кой телевизионен канал да се гледа“, казва той и определя шведските деца като зле подготвени за живота на възрастни.

„Виждаме много млади хора, които са разочаровани от живота – очакванията им са твърде високи и животът им се струва твърде тежък. Това се проявява чрез душевни смущения на безпокойство и прояви на самоунищожение, които бележат впечатляващ ръст в Швеция“, добавя психиатърът.

Тезите му се оспорват от други специалисти като семейния терапевт Мартин Форстер, който отбелязва, че в световно изражение шведските деца и юноши са сред най-щастливите от съдбата си.

„Швеция се вдъхнови от идеята, че децата трябва да са централна грижа и да бъдат изслушвани“, обяснява той.

Според него „това, че децата решават много неща, е въпрос на ценности. Различните гледни точки за възпитанието и детството пораждат различни култури.“

Дискусията за лошото поведение на децата редовно изниква в обсъжданията за училището, което може да изглежда тяхна жертва.

В началото на октомври Ола Олофсон описва във вестника, в който работи, изумлението си, след като посетил класа на дъщеря си. „Две момчета се обиждаха и дори нямах представа, че на седем години може да знаят такива думи. Когато се опитах да се намеся, те ме наругаха и ми казаха да си гледам работата“, разказва той.

Близо 800 интернет потребители коментираха статията му. Сред тях е учител в забавачница, който съобщава как реагират 4-5-годишни ученици, на които се възлага задача: „Да не мислиш, че ми се прави?“ Или пък: „Онзи ден 4-годишно дете ме наплю, след като му казах да спре да се катери по етажерките.“ Правителството се опита да реагира.

В изследване на благосъстоянието на детето от 2010 г. се предлага на изпитващи затруднения родители обучителен курс „Всички деца в центъра.“ Философията му гласи: „здравите връзки между децата и родителите са най-добрата основа за хармоничното възпитание на уверени в себе си индивиди, постигнали независимост като възрастни.“

Едно от основните положения е, че наказанието не гарантира добро поведение в дългосрочен план и че налагането на граници, които не бива да се преминават под заплаха от санкции, не винаги е панацея.

„Родителите най-вече биват научени да възприемат гледната точка на детето. Ако искаме то да съдейства, най-добрият начин е да поддържаме тясна връзка с него“, подчертава психоложката Кайса Льон-Лодин, която е сред съставителите на курса.

„Смятам, че е по-тежък проблем, когато децата са малтретирани, когато получават брутално възпитание“, смята тя.

Мария Мерестад и съпругът й са изкарали курса през 2012 г. в момент, когато не са съумявали да вразумят на масата дъщеричките си на 2 и 3 години.

„Открихме, че постоянно им правим забележки, че много се карат. Имахме много спорове сутрин в момента на обличането“, си спомня 39-годишната майка, която работи като домашен треньор.

„Малката дъщеричка изпадаше в кризи и нищо не вървеше. Имахме доста тежки моменти и помислихме, че ще е добра идея да получим съвети“, разказва тя в къщата си в Стокхолм.

Курсът й е помогнал „да не се бие на всички фронтове“ и да води по-добър диалог. Според нея обаче децата често доминират в шведските домакинства. „Виждаме това при много от приятелите ни, изглежда децата командват“, казва тя.

Според Хуго Лагеркранц, преподавател по педиатрия в Каролинския университет в Стокхолм, силната привързаност на шведите към демокрацията и егалитаризма е довела много от тях да искат да се държат приятелски с децата си.

„Родителите се опитват да са твърде демократични. Те би трябвало да се държат като родители и да вземат решенията, а не да се стараят постоянно да са готини“, заявява той.

Той все пак вижда някои предимства в този стил на възпитание. „Шведските деца са много откровени и знаят как да изразяват мнението си. Швеция няма особен афинитет към йерархията и в някакъв смисъл това е много добро нещо. Това е една от причините страната да е в относително добро икономическо състояние“, заявява той.

БТА