Какво променят строгите мерки на Великобритания срещу имиграцията

Чуждестранни работници в Англия берат ягоди. Снимка: мирър

Зимбабвийката Мери пристига във Великобритания за пръв път през 2003 г. Тя влиза в страната с паспорт от Южна Африка и незабавно моли за убежище. Молбата й е отхвърлена, тъй като вътрешното министерство смята, че тя наистина е южноафриканка.

Както много търсещи убежище обаче Мери не си тръгва. След няколко години – и обжалвания на решението за отхвърляне на молбата й за убежище – тя е почти депортирана, но успява да попречи на това, като се самонаранява с остър предмет, който намира в килията си. Тя няма право да остане във Великобритания, нито да работи и да ползва социални придобивки. Но и няма вероятност да бъде депортирана. „Не знам какво ще се случи сега“, казва тя.

Възможностите й се стесняват допълнително заради новия закон за имиграцията, който мина на второ четене в Камарата на общините на 22 октомври. Законът ще задължи наемодателите и лекарите да проверяват имиграционния статус на своите наематели и пациенти, ще затрудни нелегалните имигранти в откриването на банкови сметки и придобиването на разрешителни за шофиране и ще удари сериозно фиктивните бракове. Обжалването на решенията за имиграция и убежище ще бъде допустимо само на основание защита на човешките права, а не по процедурни причини.

Законопроектът е най-новият от серия правителствени мерки за намаляване на имиграцията. Преди това бяха въведени ограничения във визите за студенти и работници, както и промени, които да попречат на бедните имигранти да водят във Великобритания съпрузите си. Имиграцията е доста непопулярна във Великобритания, особено нелегалната. Опозиционната Лейбъристка партия не просто подкрепи новия законопроект в Камарата на общините, но се зарече да го промени чрез въвеждане на още по-строги мерки. Сред идеите на лейбъристите е например забраната работодателите да съставят работни смени само от чуждестранни граждани.

Никой не знае точно колко души живеят нелегално във Великобритания. Приблизителна оценка на Лондонското училище по икономика (London School of Economics) през 2009 г. посочи бройка от около 618 000, около 70 процента от които живеят в Лондон. Изследването се основаваше на данни от преброяването през 2001 г. и имаше вероятност за отклонение с 200 000 бройки.

Политиците се фиксират върху трафика на хора, който е особено оскърбителен както към закона и реда, така и към хората, които са обект на трафик. Благотворителните работници разказват покъртителни истории за деца, работещи като „градинари“ във виетнамски фабрики за канабис и за тийнейджъри без билети за пътуване, изоставени на бензиностанции по магистрала М6.

Но пришълците, които са влезли чрез трафик или по контрабандни канали са рядкост – те вероятно възлизат на по-малко от една десета от общия брой на нелегалните имигранти. Броят им сега е по-малък, отколкото преди десетилетие, когато граничният контрол беше по-малко строг. Голямото мнозинство на нелегалните имигранти пристига във Великобритания законно и след това губи правото си на престой. Тази категория се дели горе-долу на две: хора, които са останали след изтичането на срока на визите им и неуспешни търсачи на убежище като Мери.

Макар че малцина имат законно издадени свидетелства за шофиране и законно открити банкови сметки, нелегалните имигранти от всички групи имат склонност да живеят извън обществото, което затруднява правителството да достигне до тях чрез строго законодателство. Мери живее с приятели в предградие на Източен Лондон и отчасти се издържа с помощта на свое бившо британско гадже. Други неуспели търсачи на убежище се местят от град на град и отсядат при законно установени бежанци, казва Джуд Хос, съветник в благотворителното Бюро за съвети към гражданите.

Големият и слабо регулиран британски трудов пазар има голяма притегателна сила за някои. Тези, които работят, обикновено получават ниски заплати на ръка, макар че някои заемат или наемат национални осигурителни номера. Имигрантите от Бангладеш могат да си намерят работа в къри ресторанти; австралийските нелегални, които пътуват с раница на гърба, понякога работят в пъбове и хотели; нигерийците често чистят офиси.

Нелегалните имигранти от Източна Европа намират работа на места, където неофициално се наемат множество нелегални имигранти като например поляци. Пред магазин за техника в Крикълуд група от предимно румънски мъже, на които още не се разрешава да работят, бездействат, пушат и чакат за работа в строителството.

За такива хора официалното наемане на жилище през агенции за отдаване под наем е вече почти невъзможно – много малко от тях имат изискваните препоръки и доходи – така че новите правила на правителството вероятно няма да имат голям ефект. Всъщност дори законните имигранти избягват услугите на такива агенции, като предпочитат да използват неофициални канали.

Често апартаменти се дават законно под наем и след това се пренаемат от мигранти чрез онлайн съобщения (на които англоговорящите не получават отговор). По-строгият контрол обаче ще причини неудобство на спазващите закона наемодатели. Асоциацията на жилищните наемодатели недоволства, че членовете й ще трябва да се научат да разпознават 404 европейски документа за самоличност.

Същата може да се окаже ситуацията и за лекарите. За разлика от много европейски страни Великобритания няма официална система за удостоверяване на самоличността с лични карти, така че проверката на правото на престой на пациентите ще бъде трудна, да не кажем неприятна.

Но много малко от нелегалните имигранти използват обществените услуги, казва Мириам Чърти от изследователския център Ай Пи Пи Ар (IPPR). Те избягват регистрацията при лекари или посещението на болници, когато се разболеят, от страх да не им бъдат задавани неудобни въпроси. Правителството твърди, че нелегалните имигранти струват на националната здравна система 330 милиона британски лири годишно, макар че признава, че числото е твърде спекулативно.

Ограничаването на правото на обжалване най-вероятно ще затрудни живота на нелегалните мигранти. Вземането на решения във вътрешното министерство е пословично немарливо: от юни 2012 до юни 2013 г. една четвърт от решенията за отказ за предоставяне на убежище са били отхвърлени. Около една трета от обжалванията на решенията за издаване на виза на членове от семейството бяха успешни, докато правото на обжалване беше отменено.

Все пак имигрантите може да опитат да реагират чрез оплакване, че човешките им права се нарушават или да се насочат към провеждането на скъпоструващи съдебни процедури, смята Джоана Хънт, която е юрист-специалист по имиграционно право. Всъщност един от обратните резултати от намаляването на обжалванията би могло да бъде нарастването на броя на хората, които живеят нелегално във Великобритания.

Броят им вероятно вече спада, казва Франк Дювел, учен в Университета в Оксфорд. Икономическият спад може да е обезкуражил нелегалните имигранти точно както обезкуражи легалните. По-строгите правила за семейните и студентските визи означават, че ще пристигат по-малко хора, които евентуално може да просрочат продължителността на пребиваването си.

Броят на новите молби за убежище е спаднал със 73 процента в сравнение с 2000 г. Някои нелегални мигранти се женят за европейски граждани; други в крайна сметка получават убежище. Някои създават семейни връзки, които са достатъчно основание, за да могат да останат по силата на законите за защита на човешките права. Някои си тръгват. През последната година 30 000 нелегални имигранти са напуснали Великобритания доброволно заради нарушение на имиграционното законодателство; други 15 000 са били депортирани.

От тези, които остават, повечето са във Великобритания, защото там все пак им е по-добре, отколкото в собствената им страна. Малко неща биха могли да накарат Мери да се върне в Зимбабве. След десет години във Великобритания тя вече има дете, за което се грижи британският му баща. Едва ли някой ще се опита отново да я депортира. Вместо това тя ще чака колкото дълго е необходимо, за да получи законен статут. Правителството се надява, че нейните проблеми ще обезкуражат други като нея да дойдат във Великобритания.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.