Селяни в Румъния предпочитат скромно препитание пред шистов газ

Ройтерс

Карта на находищата на шистов газ в света. С червено са означени находища, в които ресурсите са оценени, в жълто – налични находища, в които ресурсът не е оценен. Карта: Административна служба за енергийна информация на САЩ

Малкият хълмист град Пунджещ в Източна Румъния може да бъде находище на големи залежи шистов газ и американският енергиен гигант Шеврон иска да ги открие.

Хората от Пунджещ обаче не искат да имат нищо общо с това. Макар че повечето от тях преживяват от земеделие, задоволяващо едва собствените им нужди, от социални помощи и пари, изпращани от роднини, работещи в чужбина, те са готови по-скоро да останат бедни, отколкото да позволят това, което според тях заплашва да унищожи тяхната околна среда.

Селяните са устроили лагер пред празния парцел, където Шеврон смята да инсталира своята първа проучвателна сонда, блокирайки достъпа, и принудиха компанията да обяви преди десетина дни, че спира временно работата.

„Нашите кухни са пълни с домашни сладка и зимнина, чували с орехи, тенекии с мед и сирене, всички произведени от нас“, каза Дойна Дедиу, 47 г., местна жителка, която е от протестиращите.

„Ние дори не сме толкова бедни“, каза тя. „Може да нямаме пари, но имаме чиста вода и наистина сме здрави и искаме да бъдем оставени на мира“.

Решението да се спре работата в Пунджещ, където щеше да бъде инсталирана първата в Румъния сонда за проучване на шистов газ, има значение заради посланието, което може да изпрати за това доколко се приема шистовия газ в Източна Европа.

Големи части от по-богатата Западна Европа отбягва сондиранията за шистов газ заради опасения от възможно замърсяване на водите и сеизмична активност от хидравличното разбиване или процес на „фракинг“.

Индустрията твърди, че рисковете може да бъдат избегнати.

Докато Великобритания реши тази година да подкрепи проучванията за шистов газ, във Франция има пълна забрана заради екологични опасения, а Германия преразглежда позицията си по въпроса.

В по-бедните бивши комунистически части на континента нуждата от приходи в бюджета, по-евтини доставки на горива и работни места създават благоприятни предпоставки за концерните, но до каква степен, още не е ясно.

Шеврон, който разполага с всички необходими разрешителни за проучвателната сонда в Пунджещ, казва, че се придържа към най-високи стандарти за безопасност.

Фазата на проучване би продължила около пет години и не включва фракинг – процес, при който големи количества вода, смесена с химикали, се вкарва в скалните формирования под високо налягане, за да се пропукат и да освободят природен газ.

Компанията каза, че прави тестове на подпочвените води преди и след сондиране, за да се увери, че не са засегнати, че извършва геологични сеизмични проучвания и държи обществеността информирана за всяка фаза. В подробно изявление Шеврон подчерта широката употреба на фракинг в САЩ и другаде, и отбеляза, че това „е доказана технология, която се използва безопасно от повече от 60 години“.

Но компанията още се мъчи да убеди хората от Пунджещ. Трите публични обсъждания през лятото с Шеврон и представители на агенцията по околна среда се превърнаха в ожесточени спорове. Заместник-кметът Василе Война казва, че според него хората „не са били достатъчно информирани“.

Разположен покрай разнебитен път, градът с население от 3 420 души е съставен от осем села с малки къщи зад ниски огради от пръти, дебели оранжеви тикви, пръснати в малки градини, и ябълки, сложени да се сушат на слънце зад прозорците. Градът няма централно отопление и канализационна мрежа.

Дори в този отдалечен град, намиращ се на 340 км североизточно от румънската столица Букурещ, световните дискусии за ефекта от фракинга са завладели вниманието.

Няколко души казаха, че са гледали в Ю Тюб откъси от американския документален филм от 2010 г. „Gasland“, който претендира, че показва щетите върху околната среда от производството на шистов газ.

Енергийната компания смята, че твърденията във филма, както и от други източници, включително активисти и местното духовенство, са повлияли на общественото мнение в Пунджещ.

Хората казват, че тежкото оборудване ще разбие пътищата им. Те се опасяват, че фракингът ще предизвика земетресения и ще замърси водата им, заплашвайки тяхното здраве, добитъка и зеленчуковите им градини.

Премиерът Виктор Понта обърна внимание на потенциалните ползи от шистовия газ, особено за беден район като окръг Васлуй, който включва Пунджещ. Градът получава сериозни субсидии от държавата.

„Без инвестиции, не можем да плащаме заплати и пенсии. Проектите може да бъдат подобрени…, но не можем да спираме инвестициите“, каза Понта. Той свали предишното правителство през май 2012 г. отчасти с послания срещу шистовия газ, но след това неговото правителство подкрепи проекта.

Шеврон казва, че проучвания на американската агенция за опазване на околната среда и на Съвета за опазване на подпочвените води не са потвърдили пряка връзка между операциите по хидравлично разбиване и замърсяване на подпочвените води.

Компанията казва, че ползите включват работни места и договори за подизпълнители и доставчици, и по време на производствената фаза – такси и данъци.

Някои местни хора се съмняват, че проектът ще създаде много работни места или че местните жители ще са подходящи за тях. Ако трябва да има прогрес и инвестиции, те казват, че предпочитат завод за консервиране на зеленчуци, кланица или вятърен парк. „Те могат да направят всичко друго, защо са избрали подземен газ“, попита Даниел Чобану, 40-годишен фермер.

Въпреки тревогите в Пунджещ, много хора в Източна Европа приветстват шистовия газ. Правителства в Полша, Литва, Румъния и Украйна искат да насърчат проучванията, макар че България ги забрани.

В Полша – най-голямата надежда на индустрията в Европа, вече текат проучвателни сондажи в няколко периметъра, отдадени на концесия. Страната, която има история на конфликти с Москва, вижда в шистовия газ начин да намали зависимостта си от вноса на руски газ. Дори и в Полша обаче някои местни жители, подкрепени от екоактивисти, организираха протести.

Около 800 селяни, съседи, активисти и представители на църквата протестираха близо до концесията на Шеврон в Пунджещ по-рано този месец.

„Можем ли да живеем без вода?“, попита един от протестиращите.  „Не“, отговориха те. „Можем ли да живеем без Шеврон?“ „Да“.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.