Пратеникът за Сирия няма с какво да се похвали след 15 месеца

ДПА

Международният пратеник за Сирия Лахдар Брахими има незавидна задача.

Петнайсет месеца минаха, откакто опитният дипломат прие тази мисия, а воюващите страни в Сирия още не са се доближили до мирния преход, за който призовава той. В същото време външни поддръжници продължават да доставят оръжия и пари на непреклонния режим и на множество също толкова непреклонни бунтовнически групи.

Неговият предшественик – бившият генерален секретар на ООН Кофи Анан – се оттегли през август 2012 г. след шест месеца, в които представи състоящ се от шест точки план за прекратяване на огъня, политически диалог и хуманитарен и медиен достъп. Планът не доведе до нищо.

Когато напускаше поста, Анан каза: „Кръвопролитията продължават най-вече заради непреклонността на сирийското правителство и продължаващия му отказ да приложи плана от шест точки и също заради засилващата се военна кампания на опозицията, а към всичко това се прибавя разединението на международната общност.“

Брахими привнесе престижен опит към тази необещаваща задача. Той помогна в посредничеството за спиране на 15-годишната гражданска война в Ливан и служеше като специален представител на ООН за Афганистан, Хаити и Южна Африка.

Всяка една от тези задачи също не беше лесна и Брахими не си правеше илюзии, когато прие ролята за Сирия, каза политическият анализатор Ричард Гоуан от Европейския съвет за международни отношения.

„Брахими никога не е хранил голям оптимизъм за своите шансове да спре сирийската война“, заяви Гоуан по електронната поща.

„Неговият първи приоритет беше да стабилизира дипломацията на ООН след оттеглянето на Кофи Анан, а втората му цел беше да поддържа някакъв вид диалог между Русия и САЩ за това как да се действа с (президента на Сирия Башар) Асад“, написа Гоуан. „Въпреки множеството пречки той малко или много постига и двете цели“, заяви той.

Дипломатическите обиколки на Брахими в месеците след назначаването му доведоха до споразумение за четиридневно прекратяване на огъня за празника Айд ал адха през октомври 2012 г., но даже това кратко примирие се сгромоляса насред продължаващите обстрели и боеве.

Докато пратеникът се опитваше да убеди Сирия и външните играчи да поемат по пътя на дипломацията, опустошителната война не спираше, а десетки хиляди сирийци продължаваха да бягат от домовете си.

Брахими няколко пъти изрази песимизъм относно изгледите за мир, като каза пред Общото събрание на ООН през януари, че шансовете за договаряне на трайно уреждане на конфликта, който по онова време бушуваше от 21 месеца, са „наистина много малки“.

През последните месеци ситуацията на място изглежда още по-малко обещаваща. Правителството и опозицията са се окопали в своите позиции.

Съобщенията за нападение с химически оръжия край Дамаск през август породиха изгледи за западен военен удар срещу режима.

Но опасенията на парламентите на Франция и САЩ, а и на международната общност по отношение на предложените действия в съчетание с умелата дипломация на Русия доведоха вместо това до съгласието на сирийския режим да унищожи химическия си арсенал под международен надзор.

Сега Русия и САЩ увеличават усилията за довеждане на страните заедно на планирана мирна конференция в Женева.

Гоуан отбеляза, че след като САЩ „са се отказали от въздушни удари през септември, е необходимо по някакъв начин да поддържат живи надеждите за дипломация“.

„Поради тази причина САЩ имат нужда от Брахими. Но това не значи, че Брахими има някакви допълнителни лостове за влияние в Сирия“, настоя той.

Тази ситуация е необещаващият контекст на поредния етап от посещения на пратеника в Близкия изток, който включваше пътуване до главния регионален съюзник на Асад – Иран.

Но „няма жизнени, съгласувани дипломатически усилия за спиране на конфликта“, каза преподавателят по международни отношения на Близкия изток в Колежа по източни и африкански изследвания в Лондон Аршин Адиб-Могадам.

„Мисията на Брахими е просто намесваща се променлива в кризата, която се простира отвъд обхвата и възможностите на ООН“, каза Адиб-Могадам, който е автор на наскоро издадената книга „За арабските бунтове и иранската революция: сила и съпротива днес“.

„Ролята на Иран може да бъде ефективна само ако е стимулирана от активна дипломация за мир, предвождана от САЩ и Русия и подкрепяна от Саудитска Арабия и Европейския съюз“, заяви той.

Гоуан направи също толкова песимистично заключение. „Брахими допусна грешка, като се съгласи да замести Анан“, каза той.

„Но историците ще направят извода, че вината за продължаващото страдание в Сирия е на външни сили – от САЩ и Русия до Иран и Саудитска Арабия, а не на злощастния Брахими“, заяви Гоуан. „Той е добър посредник на погрешното място в погрешния момент“, каза Гоуан.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.