Диаманти или банка: труден избор в Русия

Блумбърг

Диамантено колие, в центъра му има 17-каратов диамант. Цената на бижуто е 1 млн. евро.

Как може малка руска банка да получи по-добра цена за нови акции, които предлага, отколкото най-голямата в света компания за добив на диаманти? Отговорът разкрива интересна история за това как инвеститорите възприемат Русия.

Двете компании Tinkoff Credit Systems (TCS) и руският държавен монополист Alrosa направиха публично предлагане на акциите си миналата седмица. На пръв поглед Alrosa изглеждаше далеч по-обещаващ вариант. Пазарът обаче прие с по-голям ентусиазъм TCS.

TCS е на 59 място сред руските банки по активи, според сайта Banki.ru. Основана е през 2006 година от предприемача Олег Тинков, чиито предишни проекти включваха замразени храни и пивоварна. Банката има само един офис и се е съсредоточила върху интернет продажби на кредитни карти, като взима годишна лихва от 25% до 46%. Рекламира агресивно в интернет пространството, доставя картите директно в офисите на клиентите и домовете им и използва мрежите на други банки, за да обработва плащанията.

Първичното публично предлагане на банката на 11 октомври в Лондон бе изключително успешно. Търсенето надхвърли първоначалното предлагане 11 пъти, като позволи на собствениците, сред които са Тинков и Goldman Sachs Group Inc., да продадат повече акции, отколкото бе планирано. Цената, която бе във високия очакван ценови диапазон, определи пазарната стойност на компанията от 3,2 милиарда долара. Това е почти 9 пъти балансовата стойност на компанията към 30 юни, според неодитираните резултати за първото полугодие на годината.

Alrosa пък е наследник на диамантената индустрия на Съветския съюз. Компанията, която все още е контролирана от правителството, изпревари южноафриканската De Beers през 2009 година и стана най-големият производител в света на бляскавите скъпоценни камъни. От 2012 година Alrosa покрива 27 % от световното производство на необработени диаманти. Все още бе след De Beers по продажби, но бързо наваксва.

Публичното предлагане на диамантения гигант на 28 октомври в Москва в най-добрия случай бе средно успешно. Цената бе в ниския очакван ценови диапазон, като пазарната стойност на компанията бе определена на 8,1 милиарда долара. Това е два пъти по-малко от балансовата стойност на компанията към 30 юни, според неодитираните финансови отчети.

Защо инвеститорите ще поставят такава относително ниска цена на Alrosa? Малката банка не е на по-обещаващ пазар, отколкото диамантения монополист. Напротив.

Цените на диамантите се възстановиха до равнището от преди кризата. Големите пазари за диамантени бижута като Китай, Индия, Персийския залив, Япония и САЩ, се разрастват. Alrosa има добри позиции, за да се възползва: компанията отчете оперативен марж от 33% през 2012 година, като така стана най-печелившият производител на диаманти в света.

Alrosa старателно планира публично си предлагане. Отне й години да изберете най-подходящия момент. Организаторите се опитваха да убедят държавните акционери да продават. Република Якутия в Източен Сибир, където се добиват повечето руски диаманти, се съгласи да продаде 7 %, само при условие че оставащият й дял от 25 % никога няма да бъде намален.

TCS е в сектор, който изглежда склонен към кризи. Руската централна банка изрази загриженост от бързия растеж на негарантирани заеми, особено просрочените. Лошата задлъжнялост по кредитните карти е нараснала с 50% между януари и август, което накара регулаторните органи да поискат от банките да увеличат резервите си за възможни загуби. TCS например увеличи провизиите си до 11% от непогасените заеми, равнище, което според някои руски банкери все още е твърде ниско.

„Най-бедните руснаци са затънали в дългове, централната банка затяга гайките, опитвайки се да охлади пазара на потребителските заеми,“ отбеляза финансовият журналист Борис Сафронов във в.“Ведомости“. „Тинков обаче успя да продаде на чуждестранни инвеститори (първичното публично предлагане бе в Лондон) историята на разрастваща се банка на растящ пазар и идеята, че банката трябва да се оценява с коефициентите на интернет компаниите, а не на банка,“ отбелязва той.

Триумфиращият Тинков се подигра на критиците си в Twitter: „Най-накрая намерих време да прочета какво са писали всички „ръководители на отдели“ и „водещи анализатори“ за пласирането ни. Credibile est, quia inteptum est!“ Латинският цитат, макар и попроменен, се разпознава като „Невъзможно е, значи трябва да е вярно.“

Някои анализатори обясняват успеха на първичното публично предлагане с това, че организаторите му, начело с Goldman Sachs, го направиха в Лондон. „Ако банката беше предложила акциите си в Русия, цената щеше да бъде по-ниска,“ посочи пред RBC Daily Роман Ткачук от Nord Capital. „Руските инвеститори щяха да обърнат внимание на рисковете за TCS като кредитна организация,“ допълни той.

Алроса, напротив, използва московската борса за пласирането на облигациите си, като бяха помолени държавни компании да участват, за да се гарантира успех.

„Сделката предизвика интерес на московската борса сред чуждите инвеститори,“ посочи пред RBC Алексей Германович, директор в държавния авиопревозвач Аерофлот. „Шувалов уби два заека с един куршум: той осигури цената да не бъде ниска и изпълни разпорежданията на руския президент Владимир Путин руските активи да се продават на руските борси,“ допълни той.

Goldman Sachs бе също сред организаторите на сделката с Алроса. Както и при TCS повечето акции на диамантената компания отидоха при чуждестранни инвеститори. Разликата в оценяването на малката банка и минния гигант показва, че когато става дума за руски активи, чуждестранните компании предпочитат да заложат на свързани с технологиите, предприемачески компании, отколкото на богати на ресурси, подкрепяни от държавата фирми. Рискът да се работи с руското правителство надхвърля всеки кредитен риск, който може да изпита Tinkoff. И, разбира се, инвеститорите са по-склонни да се разделят с парите си в Лондон, отколкото в Москва. Колкото по-далеч могат да стоят от обсега на руските регулаторни власти, толкова по-добре

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.