Антибрюкселски фронт в Европейския съюз

Фонд за стратегическа култура

Масовите празненства в Унгария преди седмица по случай Деня на независимостта за пръв път минаха под лозунги, твърдо насочени срещу Европейския съюз и „чуждестранния капитал“. Популярността на премиера Виктор Орбан и успехите на икономическата му политика сочат, че конфликтът между Будапеща и Брюксел не само ще нараства, но ще въвлича в своята орбита други страни от Централна и Източна Европа.

Идната пролет в Унгария предстоят парламентарни избори; левоцентристката опозиция вече мобилизира сили за борба срещу министър-председателя и неговите привърженици. Виктор Орбан започна политическата си кариера през 1989 г., когато Унгария се стремеше да влезе час по-скоро в ЕС и НАТО; оттам не се чуваха силни антибрюкселски нотки. По простата причина, че нямаше особен повод за критики. Евросъюзът раждаше днешни си облик в маастрихтски мъки, използваше вместо евро неясното ЕКЮ, а основна заслуга на евроинтеграцията изглеждаше възможността да обикаляш Европа без визи. През 2004 г. Унгария бе приета в ЕС (запазвайки своя форинт) като резултат от дейността на всички унгарски правителства от дотогавашния 15-годишен „преходен период“.

Само след година-две обаче еуфорията в Унгария и съседките й отстъпи място на растяща тревога и отново засилени националистически нагласи. Разбра се, че Евросъюзът не само че не може да тласне напред социално-икономическото развитие, но донейде е лишил източноевропейските държави от ред социалистически завоевания – промишлени мощности, традиции в селскостопанското производство, осигурени пазари за продукцията. ЕС настояваше унгарците, поляците, чехите, словаците (от 2007 г. също така българите и румънците) фактически да се откажат от национално ориентираната икономика, от търговската и външнополитическата самостоятелност, от културно-етническите си традиции. А от 2009 г. нататък последваха искания „да затягат коланите“, за да спасяват било гърците, било германските бюргери, било брюкселските бюрократи.

При това положение – на гребена на евроскептицизма, мнозина здравомислещи политици в страните от Централна и Източна Европа се опитаха да заимстват някои аспекти от социално-икономическия курс, следван от редица успешни държави извън ЕС и еврозоната – в Югоизточна Азия и Латинска Америка. Дори брюкселските и вашингтонските критици на Орбан в ЕС и МВФ бяха принудени да признаят, че през управлението на кабинета му Унгария „излезе от рецесията, намали инфлацията и безработицата“.

Половинмилионният митинг, събрал на 23 октомври привърженици на Орбан в центъра на Будапеща, демонстрира масовата подкрепа за този курс, в който историческите паралели, съчетани с известен дял национализъм, подкрепят стремежа на страната да запази самостоятелност, решавайки социално-икономическите и политическите си проблеми. В словото си Виктор Орбан показно осъди и годините на комунистическия режим, и потушаването на въстанието от 1956 г., и днешната експанзия на чуждестранния капитал, и политиката на ЕС, като прикани за начало да бъде укрепена националната валута. Изпати си естествено и опозицията, която според премиера „лъже и действа ръка за ръка с чужденците“. „Предстои ни тежка борба, имаме нужда от всекиго – млад и стар, от университетския професор до месаря“, заяви Орбан съвсем в духа на средновековните пълководци.

Кабинетът му води политика въз основа на реални оценки за ситуацията, както сочи и позицията на Будапеща във връзка с участието на страната в проекта „Набуко“. През пролетта на 2012 г. Виктор Орбан се обяви за изтегляне на Унгария от този проект, предвиждащ изграждането на скъпоструващ и слабо рентабилен газопровод. Друго нещо обаче е руският проект „Южен поток“ с осигурена суровинна база и съответно финансиране. Току-що – на 29 октомври, директорският борд на „Газпром“ одобри корекции в инвестиционната си програма за 2013 г., като увеличи средствата за усвояване от 705 милиарда на 1,026 трилиона рубли, включително за осъществяване на проекта „Южен поток“.

Днес унгарското правителство се бори срещу стремежа на ръководствата на ЕС, МВФ и други международни структури да засилят контрола върху ред аспекти от живота на страната. Други държави от източноевропейския регион пък имат свои собствени, също сериозни причини да недоволстват от Брюксел. Нищо чудно например в „антибрюкселския фронт“ да влязат България и Румъния, получаващи от ЕС нови и нови откази да бъдат приети в шенгенската зона. Ето, и през октомври Европейската комисия под натиска на Германия, Холандия и Франция пак заръча на Букурещ и София да не си правят илюзии. И докато по-рано европейските чиновници мъгляво разсъждаваха за проблемите с престъпността, не твърде демократичните политически институции и слабия граничен контрол, днес основният упрек към двете страни вече е конкретен: циганите. Брюксел твърди, че Букурещ и София не се стремят да интерират местните цигани в живота на обществото, при все че за тази цел са отпуснати вече „милиарди евро“.

Колкото до милиардите, Брюксел бързо получи отговор от румънския външен министър Титус Корлъцян. На специално свикана преконференция в Букурещ той сравни подобни твърдения с вълшебни „приказки“, далечни от реалността. Освен това заяви, че из европейските простори живеят близо 15 милиона цигани, които не са румънски граждани и с които никой не се занимава – но критиките са насочени само към София и Букурещ.

България също вижда политически подтекст в това, че европейските власти протакат включването на тази балканска страна в шенгенското споразумение. Както увери нейният президент Росен Плевнелиев, и София, и Букурещ са „технически готови“ да работят в насоката, представляваща интерес за ЕС. „В случая става въпрос не само за политиката на една или друга държава, а за голямата политика в ЕС (. . .) Когато държава като България е действала отговорно, инвестирала е стотици милиони и пази ефективно шенгенските си граници, тя би следвало да очаква европейската солидарност“, забеляза българският президент.

В днешния Евросъюз обаче няма и помен от солидарност. Напротив, в близките месеци може по-скоро да се чуе за антибрюкселска солидарност между страните от Централна и Източна Европа, а и други извън този регион. Бел. на изданието: Гледната точка на редакцията на сайта може да не съвпада с гледните точки на авторите.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.