Ислямистите тестват новата демокрация в Тунис

Ройтерс

Бунтовете в Тунис. Снимка: АП/БТА

Когато миналата година протестиращи нахлуха в американското посолство в Тунис, те издигнаха черно джихадистко знаме и стана ясно, че в едно от най-светските мюсюлмански общества на света съществува подмолно течение от войнстващи ислямисти.

Нападението срещу туристически курортен комплекс миналата седмица от терорист камикадзе и неотдавнашните престрелки с тунизийската полиция разкриха колко дълбоки са корените на религиозните настроения, подклаждани по цял свят от Ал Каида, в страната, от която започна Арабската пролет.

Малобройните ислямистки бойци нямат голям шанс да създадат в Тунис ислямската държава, към която се стремят, нито могат да разпалят по-широк конфликт. Но колебливият все още път на страната към демокрация и хаосът в Либия създават благоприятна среда за войнстващите ислямисти. Наистина, нямаше невинни жертви, когато в сряда миналата седмица един мъж се самовзриви на плажа в Сус, след като не успя да влезе в набелязания хотел. Друг предполагаем атентатор самоубиец беше арестуван.

Миналия месец деветима полицаи загинаха в сблъсък с ислямисти.

Двата инцидента шокираха тази малка страна, несвикнала с насилието, разчитаща на туризма и намираща се в процес на сформиране на правителство на националното единство, което трябва да организира избори след двегодишно управление на умерени ислямисти, свързани с движението „Мюсюлмански братя“.

„Винаги досега, когато сме ставали свидетели на такива неща в Сирия или на друго място, това е било зловещ знак, че предстоят подобни събития“, коментира по повод атентатора самоубиец експертът на вашингтонската Фондация за защита на демокрациите Томас Джослин. „Това е знак, че джихадистите рязко променят тактиката се“.

Някои длъжностни лица обвиняват ислямистката групировка „Ансар аш шария“, която според тях е свързана с Ал Каида в региона на ислямския Магреб и е активна в Северна Африка. Тунизийската групировка се появи след въстанието в началото на 2011 г., което сложи край на светската полицейска държава на президента Зин ел Абидин бен Али, но тази година беше забранена от умереното ислямистко правителство, след като двама светски политици бяха убити.

Управляващата партия „Ан Нахда“, която започна масови репресии срещу ислямистките бойци, се съгласи да се оттегли от властта, прие да бъде съставено служебно правителство и да има нови избори. Това стана след няколко месеца на протести на опозицията, която обвинява „Ан Нахда“, че е прекалено мека към салафитските хардлайнери.

Но в кафенетата и джамиите на бедните квартали на столицата Тунис, където обикновено се изявяват проповедниците от „Ансар аш шария“, продължава да кипи гневът, който предизвика нападението срещу американското посолство през септември 2012 г. Това създава условия повече тунизийци да грабнат оръжията – не само съществуващото ядро от войнствени джихадисти, но и мирните досега членове на по-широките салафитски фундаменталистки движения.

„Какво се случва, когато започнат репресии? Движенията минават в нелегалност“, ми каза седмици преди нападението в Сус млад мъж, с когото разговарях пред джамия в Тунис и който се представи като салафит. „След всяко действие има противодействие. Ако ми отрежете езика и ми вържете ръцете, как би трябвало да реагирам?“

Друг салафит, живял в изгнание в Европа преди 2011 г., каза малко след забраняването на „Ансар аш шария“, че особено се е ядосал, когато е осъзнал, че има опасност да бъде арестуван от правителство на съмишленици ислямисти.

„Когато Бен Али предприемаше репресии, това беше в реда на нещата, защото той беше диктатор. Фрустрацията, която съществуваше сред джихадистките групи, в момента се наблюдава сред умерените салафити. Не всички ще успеят да проявят търпение.“

За разлика от Либия и Йемен, където ислямистки бойци контролират части от територията на страната, възможностите на „Ансар аш шария“ да отправи предизвикателство към държавата изглеждат много по-ограничени. Групировката, която твърди, че има десетки хиляди членове, събира на протести по 20 000 привърженици.

Но местни източници от силите за сигурност омаловажават влиянието й в бившата френска колония и смятат, че твърдолинейното й ядро се състои само от няколко малки клетки, пръснати из Тунис след забраната.

Но все пак „Ансар аш шария“ е свързана с други въоръжени групировки в Северна Африка като например Ал Каида в Ислямския Магреб и либийските ислямисти. Това може да превърне Тунис във фронтова линия и да създаде проблеми за туристическата индустрия, която едва е започнала да се възстановява след вълненията от 2011 г.

„Ан Нахда“, която е разделена на консервативно и умерено крило, проявяваше двойнствено отношение към салафитите, които се застъпват за по-радикално налагане на ислямския закон и обществен ред. В опит за адаптиране на салафитските възгледи към новата демокрация в Тунис в страната бяха регистрирани стотици салафитски благотворителни организации и една салафитска политическа партия, която призовава за създаване на ислямска държава.

Някои критици смятат, че толерантността на „Ан Нахда“ е насърчила онези, които извършват атаки срещу цели като американското посолство, срещу магазини, където се продава алкохол, театри и изложби, определяйки ги като обида за исляма. Възможно е вълната от арести да е закъсняла и да не успее да спре разпространението на салафитските групи.

Членовете на „Ансар аш шария“ твърдят, че групировката не е слонна към насилие и се занимава с благотворителност и духовно обучение. В някои райони тя освен това осигурява охрана от доброволци. Нейният лидер в изгнание обаче Саифаллах Бенахсин, известен още като Абу Ияд, е воювал в Афганистан. Той обяви демокрацията за светотатство. А преди групата да бъде забранена, открито заявяваше, че е свързан с Ал Каида.

„Трябва да направим Тунис – и не само Тунис – ислямска държава“, каза през седмиците след забраната Ахмед, член на „Ансар аш шария“ от район близо до столицата Тунис. „Това е единственият начин.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.