Сърбия разчита на милиарди от Обединените арабски емирства

От фуражи до снаряди и заеми – Сърбия разчита на неочакван съюз с Обединените арабски емирства, за да съживи селското стопанство и военната си индустрия и да си осигури така необходимото по-изгодно финансиране.

За Обединените арабски емирства новият съюз предлага път към Европейския съюз, към който Белград иска да се присъедини, и достъп до някога мощната оръжейна индустрия на бивша Югославия, при положение че голяма част от Близкия изток е раздиран от размирици и войни. Почти две десетилетия след разпадането на Югославия Сърбия се бори с висок държавен дълг и висока безработица, а промишлеността и стандартът на живот са далеч след европейските.

Сърбия постига успех в привличането на инвестиции от ЕС, традиционния й славянски съюзник Русия и от Китай, към който повечето държави в света опитват да се домогнат. Приятелството на воденото от социалисти правителство със Залива обаче бе изненада. До миналата година Белград имаше символични отношения с ОАЕ, а стокооборотът помежду им бе в размер на 20 милиона евро през 2012 година.

Сега разговорите са за милиарди евро в заеми и инвестиции. „Сърбия диверсифицира портфолиото си от инвеститори с възможно най-много държави. В допълнение към ЕС, ние имаме Русия с енергийни споразумения, Китай с инвестиции в инфраструктура и сега имаме Залива“, казва Саша Джогович от белградския институт за проучване на пазара.

Вицепремиерът Александър Вучич казва, че всичко започнало след като се срещнал с престолонаследника на Абу Даби Мохамед бин Зайд ан Нахаян по време на обяд там миналата година.

„Обсъждахме всичко, в това число история и география, и след това той ме съпроводи до хотелската ми стая и нашето приятелство започна“, каза Вучич в телевизионно предаване неотдавна. Много бързо това приятелство прераснало в бизнес партньорство.

Първата сделка бе инвестицията в акции в размер на 40 милиона долара на авиокомпанията на Абу Даби „Етихад“ в сръбската „Ят еъруейз“. Суверенен кредит в размер на 400 милиона долара за земеделие бе договорен с Фонда за развитие на ОАЕ, както и още 400 милиона долара от големия агропромишлен концерн „Ал Дахра“, който възнамерява да съживи фалиралите селски стопанства от времето на комунизма.

По-рано този месец Вучич обяви, че първият транш от 100 милиона евро от заема на ОАЕ в общ размер от 200 милиона евро, предназначен за инвестиции в напоителни системи, скоро ще бъде изплатен.

Сърбия подписа още и меморандум за разбирателство с няколко компании от ОАЕ, сред които и Мубадала, подразделение на инвестиционния фонд на Абу Даби, за евентуално производство на микрочипове и авиочасти.

Наз Масраф, анализатор в базираната в Лондон Евразия Груп казва, че интересите на ОАЕ са ясни. „Те са в унисон с усилията им да диверсифицират инвестициите си и да засилят присъствието си в Източна Европа“, казва той.

Компании от ОАЕ са активни и в недвижимите имоти и туризма в съседна Черна гора, която започна преговори за членство в ЕС. Сърбия, с население от 7,3 милиона души, планира да започне преговори за присъединяване през януари, като се надява на членство до 2020 година, а инвестициите в Сърбия дават възможност на Обединените арабски емирства за евентуален пряк достъп до огромния европейска пазар.

„Те (ОАЕ) усещат, че е по-добре да вложат парите си сега, отколкото да изчакват“, каза дипломат от Залива, пожелал да остане анонимен. „Когато се купува в ЕС, има процедури, регулаторни пречки, а търговските отношения със Сърбия сега са много по-лесни“.

За разлика от други балкански държави Сърбия казва, че не иска да се присъединява към НАТО, който бомбардира страната през 1999 година, за да спре военните й интервенции срещу етническите албанци в Косово. Независима от правилата и рестрикциите на Алианса при продажба на оръжие, Сърбия има повече свобода при съживяване на някога водещата й оръжейна промишленост, която бе съсипана от войните през 90-те и оръжейното ембарго на ООН. Приятелството с ОАЕ може да подпомогне тези усилия. По-рано тази година Белград съобщи за оръжейни сделки с ОАЕ. В условията на световната търговия с оръжие този бизнес изглежда скромен, а въоръжението – ниско технологично, но с потенциал за растеж.

„Общата стойност на всички оръжейни сделки (с ОАЕ) засега ще бъде около 200 милиона евро“, каза представител на военното министерство, пожелал анонимност. „Това сътрудничество може да се разшири до други различни оръжейни системи, части и оборудване“. Тим Аш, шеф на подразделението за развиващи се пазари на Стандард банк, казва, че интересите на ОАЕ в сръбската оръжейна индустрия са въз основа на регионалните й стремежи.

„Абу Даби е основен геополитически играч в Близкия изток и достъпът до оръжие дава повече лостове в конфликтите в региона, като този в Сирия“, казва Аш. Сърбия, от своя страна, търси дългосрочен, нисколихвен суверенен кредит от ОАЕ на стойност между 2 и 3 милиарда евро. Вучич отиде в Абу Даби на 26 октомври и сръбските медии съобщиха, че заемът, смятан за решаващ за финансовата стабилност на Сърбия, е в дневния ред.

Сърбия има нужда от свежи пари, за да укрепи бюджета си и да разплати част от държавния си дълг, който се очаква да възлезе на 65 на сто от брутния вътрешен продукт тази година. Правителството казва, че заемът от ОАЕ ще бъде изразходен за инвестиции и разплащане по дълга, но анализатори се опасяват, че може да забави непопулярните икономически реформи. „Ключът тук ще бъде дали заемът от ОАЕ ще изкуши сръбското правителство да действа пренебрежително за реформите“, посочва Масраф. Сръбски анализатори казват, че Сръбската прогресивна партия на Вучич ще има полза, ако отношенията с ОАЕ доведат до значими икономически резултати и може да отиде на предсрочни избори догодина с надеждата да затвърди властта си.

Последните проучвания на общественото мнение дават на партията безпрецедентна подкрепа от повече от 40 процента. Анализаторите казват обаче, че тази подкрепа може да се стопи, когато правителството наложи планираните мерки за икономии, включващи намаляване на заплатите и съкращения в държавния сектор. Всякаква възможност за нови инвестиции от ОАЕ и повече работни места ще се превърне в предизборен коз, казва Милош Дамнянович, анализатор в програмата за югоизточноевропейски изследвания към Оксфордския университет.

„Има политически елемент в това. Използва се за популистки цели“, смята той.

БТА