Защо Полша не приема европейските цели за чиста енергия

в. Ню Йорк таймс

Наричат я най-голямата дупка в земята на Полша. Въгледобивната мина тук е дълга над осем мили и половина (1 миля е около 1,6 км), широка е почти две мили и е дълбока на някои места колкото три футболни игрища. От нея се добиват достатъчно въглища за захранването на най-голямата в Европа топлоелектроцентрала, чиито комини се издигат в далечината.

„Цялото население на света може да се побере в тази дупка,“ посочи администраторът на мината Томаш Тарновски, изричайки с гордост хипербола, докато развежда група репортери и преминават край издигаща се купчина от кафяви въглища някъде по средата на мината.

Полша е най-големият въглищен колос на Европа. Над 88% от енергията й идва от въглища. Белхатов е един от най-големите й източници на въглища и най-големият източник на въглеводородни емисии в Европа.

Този месец ще се проведе конференция на ООН за климатичните промени в Полша, но според много природозащитници страната е най-неподходящият избор, който човек може да си представи. И докато ЕС очерта амбициозни цели в областта на чистата енергия, които трябва да намалят парниковите газове, свързани с глобалното затопляне, Полша оказва съпротива.

В ЕС Полша бе изключително активна в опитите си да блокира по-агресивните разпоредби за ограничаване на климатичните промени, за разлика от Германия например, която заложи енергийното си бъдеще на възобновяемите енергийни източници като слънцето и вятъра.

Полша се опита също така да отклони предложенията, насочени срещу хидравличното разбиване или фракинга – начин за добив на природен газ, който е възприеман като опасен за околната среда в голяма част от Европа, с забелязващото се изключение на Великобритания.

У дома полските официални лица не демонстрират особено желание да приключат с увлечението си по въглищата, като казват, че страната им не може да си позволи да премине бързо към алтернативни източници на енергия. Сякаш в подкрепа на това въгледобивната промишленост насрочи собствена среща на върха, посветена на климата, във Варшава този месец, едновременно с конференцията на ООН.

Всичко това се случва, въпреки че полските граждани протестираха в Краков срещу лошото качество на въздуха. Попитан какво е мнението му за климатичните промени министърът на околната среда Марчин Королец посочи в интервю: „Не съм скептичен към климатичните промени; Скептичен съм към европейските начини за решаване на въпроса“. Той отбеляза, че страната му бележи напредък в намаляването на въглеродните емисии, но Европа избързва много по въпроса.

Въглищната стратегия на Полша има последици както за поляците, така и за Европа. Шест от 10-те европейски града с най-висока концентрация на прахови частици са в Полша, включително Краков, който е класиран на трето място от всички градове, точно след българските градове Перник и Пловдив, според европейските данни. Веществото във вид на частици се състои от въздушни капчици и газови частици, които идват от заводските комини и от колите или от изгаряне на дърва и въглища за отопление по домовете, като това може да доведе до най-различни здравословни проблеми. Макар големи градове като Краков и Забже да нямат равнище на замърсяване като в Пекин, техните нива според здравните експерти надхвърлят безопасните.

Десноцентристкото правителство обаче, което дойде на власт през 2007 година, не е променило енергийния си курс. Премиерът Доналд Туск посочи през септември, че въглищата са основата на полската икономика. Основната опозиционна партия „Право и справедливост“ е още по-консервативна. Тя е ръководена от Ярослав Качински, който заяви, че въглеродният диоксид не оказва влияние върху климата и че разпоредбите за климата са написани само, за да принудят Полша да купува скъпи технологии.

Левите, които могат да бъдат по-отворени към природозащитните позиции, нямат голяма възможност за влияние по въпроса, след като от няколко години не са във форма заради редица корупционни скандали. Въглищната стратегия отчасти е повлияна от натоварените с емоции отношения между Полша и Русия, която използва петролните и газовите си резерви като политическо оръжие. Това е една от причините, след като напусна някогашния съветски блок преди три десетилетия, Полша да поиска по-голяма енергийна независимост като разчита на собствените си въглищни ресурси.

Полша някога бе един от най-големите износители на въглища, което е в основата на привързаността й към този ресурс. Сега обаче промишлената й икономика е нараснала толкова, че Полша не може повече да покрива собствените си нужди от въглища. Сега страната е нетен вносител на въглища и по една енергийна ирония Русия покрива около две трети от този внос. Миналата година Полша е внесла над шест милиона метрични тона руски въглища, според оценка на асоциацията на сектора Euracoal.

През последните няколко години Полша играе по-активна роля в ЕС и особено в Европейския съвет, който обединява държавните лидери и предпочита решенията, взети с единодушие сред 28-те страни членки. През юни 2011 година Полша бе единствената, която се противопостави на климатичните цели, чието изпълнение трябваше да започне през 2020 година и да продължи до 2050 година. Високопоставен британски представител определи провала като „мрачен ден за водещата роля на Европа в борбата с климатичните промени.“

През март 2012 година Полша на практика наложи вето на подобен план за намаляване на емисиите вредни газове, раздразвайки европейските представители. „ЕС не може да работи така,“ заяви тогавашният еврокомисар за климатичните промени Кони Хедегор. Не можем да се движим напред, ако този, който най-силно не желае нещо диктува темпото на останалите,“ допълни тя. Полша обаче остана твърда.

Това обърка официалните лица в останалите европейски страни и природозащитниците, а полските граждани недоволстват.

В петък миналата седмица в Краков стотици хора протестираха срещу замърсяването на въздуха. Краков е разположен в долина и това подсилва замърсяването на града, където някои жилищни блокове се отопляват с въглища. Хората минаха през града, скандирайки „Защо ни тровите?“ и „Искаме въздух“.

Организаторите на протеста заявяват, че замърсяването на въздуха вреди на здравето на местното население, което повишава броя на хората, боледуващи от асма и броя на преждевременните смъртни случаи. Представители на градските власти редовно предупреждават родителите да не водят децата си да играят навън в дните на най-голямо замърсяване.

„Разбираме, че протестът е драстичен начин за изразяване на недоволство, но от години властите не са направили нищо да решат проблема,“ заяви Анджей Гула, един от организаторите на протеста и член на краковската неформална група Smog Alert, която следи замърсяването на въздуха.

„Настояваме за пълна забрана на отоплението на жилища с въглища,“ посочи Гула. „Това е единственият начин да се подобри качеството на въздуха в нашия град. Проблемът е, че политиците се страхуват да го направят, тъй като би навредило на полската минна индустрия,“ допълни той. Лена Коларска-Бобинска, член на полската управляваща партия, която е евродепутат, посочи, че иска да разнообрази полския енергиен микс, но с темп, определен от самата Полша.

Единственият проблем за нас е да се върви все по-напред и все по-напред, при това все по-бързо и по-бързо. Това климатичната политика на Брюксел, отбеляза тя. Опитваме се да повлияем на скоростта на ЕС, допълни Коларска-Бобинска. „Много е лесно за някои страни да кажат, че поставят цели за 30, 40, 45 % възобновяема енергия. Много политически групи в парламента настояват за това. Но те трябва да не забравят колко различни са страните в Европа. Да дадат възможност на всяка да постигне целта със собствена скорост,“ заяви тя.

Засега гиганти като ТЕЦ Белхатов ще продължат да захранват с енергия Полша. Машините за копаене напомнят на гиганта играчка Трансформърс, всяка с нещо като виенско колело, прикрепено на вретеновидните им „ръце“. Вместо седалки виенското колело има заострени лопати, късащи буци кафяви въглища. След това въглищата се подава по конвейерна лента, дълга 75 мили, която ги транспортира до близката централа. Стълбове дим се извиват в небето от централата с 13 турбини.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.