Мохамад Джавад Зариф: правилният човек за кризи

Франс прес

Мохамад Джавад Зариф. Снимка: от тв екрана

Ръководителят на иранската дипломация Мохамад Джавад Зариф, натоварен с преговорите по ядреното досие, е чист продукт на ислямския режим, но опитен в публичната дипломация след повече от 22 години, прекарани в ООН.

Начело на иранския преговорен екип, той ще се срещне днес в Женева с представителите на световните сили за втория кръг преговори след избирането на умерения ирански президент Хасан Рохани през юни.

53-годишният Зариф участва от края на 80-те години във всички международни преговори, в които Ислямската република е страна .

Той е много популярен, особено сред образованите съсловия и сред младите хора, а книгата портрет за живота му „Г-н Посланикът“ се разграбва. След като двете най-популярни социални мрежи навлязоха в Иран, той е единственият министър със сертифициран профил в „Туитър“ и официална страница във „Фейсбук“ с близо 550 000 последователи.

Опитен дипломат, Мохамад Джавад Зариф се чувства в свои води в многостранните дискусии. Защитил докторат по международно право в университета в Денвър, Колорадо, той познава както американската култура, така и преговорите с „Големия Сатана“.

Зариф, който е женен и има две големи деца, е въпреки всичко чист продукт на Ислямската република, на която той декларира абсолютна вярност, макар че умерените му възгледи за режима са противоположни на тези на ултраконсерваторите.

Грижлив към външния си вид, той носи добре подстригана прошарена брадичка и риза с яка столче. Израснал в религиозно семейство в Техеран, той твърди, че не е „чувал песен до 15-ата си година“. През 80-те години в САЩ той е лишен от телевизия за десет години от съпругата си, „завършена и строга революционерка“.

Участието му в революцията датира от юношеските години. На 16 години, бидейки заплашен от арест, той е изпратен от родителите си в Калифорния, където става член на Ислямската асоциация на студентите. Тук той се сближава с брата на Акбар Хашеми Рафсанджани, стълб на режима и президент от 1989 до 1997 г., и с други бъдещи високопоставени личности в Ислямската република.

През 1980 г. след прекратяването на дипломатическите отношения между Иран и САЩ заради превземането на американското посолство Зариф е натоварен със задачата да закрие иранското консулство в Сан Франциско. След това следва международни отношения, за да може, по собствените му думи, да служи по-добре на страната си.

По същото време Зариф е включен в иранската делегация в ООН, където става постоянен представител (1989 – 1992 г и 2002 – 2007 г.). Междувременно той е назначен за заместник-министър на външните работи.

Уволнен от президента консерватор Махмуд Ахмадинеджад през 2007 г., Зариф се присъединява към Центъра за стратегически изследвания, управляван от Хасан Рохани.

Престоят в Америка му спечелва враждебността на ултраконсерваторите, които редовно осъждат „бандата от Ню Йорк“, състояща се според тях от „либерални дипломати и проамериканисти“.

Но назначаването му през август за министър на външните работи бе одобрено от огромно мнозинство от депутатите в парламента, доминиран от ултраконсерватори, след като той показа таланта си на оратор и разгроми опонентите си.

През цялата си кариера Зариф участва във важни за историята на страната си събития.

Заедно с Рохани той е част от екипа, натоварен да преговаря през 1988 г. за примирие с Ирак. Участва в преговорите за освобождаването на заложници в Ливан през 90-те години и успява да убеди режима да помогне на САЩ срещу талибаните и Ал Каида в Афганистан след атентатите на 11 септември 2001 г.

През 2003 г. той отново работи заедно с Рохани, който тогава е ръководител на преговорния екип за ядрената програма. Тогава Рохани прие временното спиране на производството за обогатяване на уран и установяването на международно наблюдение върху иранските ядрени мощности. Споразумението беше отхвърлено през 2005 от президента Ахмадинеджад, който възобнови спорната иранска програма.

През септември Хасан Рохани го натовари да намери нов подход, който да сложи край на застоя в преговорите по ядрената програма, за да може Иран да постигне отмяна на санкциите, задушаващи икономиката му.

Зариф може освен това да разчита на подкрепата на върховния водач на Иран аятолах Али Хаменей, според когото „никой не бива да напада преговарящите, тъй като тяхната мисия е трудна“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.