Не сте съвсем прав, професоре

Графика от сп. „Нейчър“, която показва, че България и Румъния отделят най-малко средства за наука от страните членки на ЕС. Графиката е с данни до 2009 г. През 2010 и 2011 г. обаче бюджетът на науката в България е орязан до 0,3% от БВП.

В статията на професор Лъчезар Аврамов „Разрушаването на науката – малоумието удържа пълна победа„, покрай бившите министри на образованието и на финансите беше споменато и името на Зинаида Златанова, вицепремиер и министър на правосъдието, че с нейна помощ намаляват парите за наука по оперативни програми на ЕК. Тук пускаме отговор от кабинета на г-жа Златанова:

Сегашното правителство е минимизирало рисковете от загуба на средства по повечето оперативни програми. Това показват данните от експертен анализ. Документът прави преглед на изпълнението на програмите в последните три години, както и на подготовката на новия програмен период 2014-2020 г.

По отношение на новата оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ от документа става ясно, че нейното практическо разработване е стартирало с близо година закъснение, като отговорността за това е изцяло на правителството на Борисов.

Фактите са следните: Има решение на Министерски съвет от април 2012 г. за одобряване на списъци с цели и програми. които да бъдат включени в Споразумението за партньорство на Република България за програмния период 2014-2020 г., с което е даден мандат на тогавашния министър на образованието да създаде работна група. В срок до 30 септември 2012 г. тази работна група е трябвало да изготви целите, приоритетите и мерките в областта на образованието, науката и изследванията, които да бъдат финансирани в периода 2014-2020 г., и да предложи финансови инструменти, по които те да се финансират.

Самото решение за разработването на оперативната програма е от 10 януари 2013 г., заповедта за състава на съответната работна група е от 4 март 2013 г., а нейното първо заседание е проведено на 14 март 2013 г. С други думи, практическата работа по разработването на програмата започва с близо година закъснение. През този период е предложена единствено концепция, която обаче е твърде разфокусирана и не носи белезите на бъдеща оперативна програма в сферата на науката и образованието. На базата на посочената концепция първите варианти на оперативната програма от март и април 2013 г. страдат от липса на ясен фокус и концентрация на планираните интервенции. Предвидени са общо 6 основни приоритетни оси, 19 специфични цели и 10 инвестиционни приоритета.

Какво е направило настоящето правителство?
В началото на мандата на новото правителство са установени проблеми по отношение на демаркацията с други оперативни програми в процес на разработване, основно по линия на инвестициите в образователната инфраструктура (с ОПРР и ПРСР), в научноизследователската и развойна дейност (с ОПИК), в професионалното обучение (с ОПРЧР) – нещо, което в настоящия етап вече е коригирано.

Новият вариант на оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ от началото на месец октомври 2013 г. предвижда 3 основни приоритетни оси, със 7 инвестиционни приоритета и 15 специфични цели, което осигурява в значително по-голяма степен желаната концентрация на използваните ресурси по линия на ЕСИФ. Заложената индикативна стойност на програмата възлиза на над 1 млрд. лева.

Бюджетът на оперативната програма е такъв и защото новата финансова рамка за следващите седем години е договорена от предходното правителство. Настоящите управляващи не само завариха липсващ проект на новата оперативна програма за наука и образование, но днес, почти шест месеца по-късно успяват да я защитят успешно пред партньорите от Европейската комисия.

Българските учени могат да участват съвместно с европейските си колеги в проекти, които ще бъдат финансирани директно по „Хоризонт 2020“ – една от най-известните програми на Европейската общност, специално насочена към научноизследователски организации.

Веселин Иванов
журналист, съветник на заместник-министър председателя и министър на правосъдието

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.