Лагерите в Китай и ограничената власт на Си Цзинпин

Бен Бланшар
Ройтерс

Си Цзинпин се среща с Обама в Овалния кабинет. Снимка: Белия дом

Китайският президент Си Цзинпин бе блокиран в опитите си да премахне системата на лагерите за принудителен труд в страната – ясен знак, че все още не е бетонирал хватката си върху Китайската комунистическа партия (ККП) година след като получи властта, заявяват източници от ръководството.

Си, чийто баща е свален от поста вицепремиер и после лежи в затвора седем години по време на Културната революция в периода 1966-1976 г., е твърдо против използването на трудови лагери за произволно задържане на лица, а неуспехът му да ги закрие говори за това, че той не е толкова силен, колкото изглежда, посочват източниците.

„Си Цзинпин порицава превъзпитанието чрез труд“, каза за Ройтерс източник, който познава Си от 90-те. Си одобри предложение на шефа на обществената сигурност Мън Цзянчжу да се премахне системата, но му беше попречено от консервативни кръгове в партията, казаха двама други източници.

Има и още няколко случая, в които Си не е могъл да прокара решенията си. Макар и да заема трите най-важни поста в страната – президент, шеф на партията и на Централния военен комитет – той не е толкова силен, колкото изглежда, казаха поне половин дузина източници в партията и правителството.

Двамата му непосредствени предшественици на президентския пост Цзян Цзъмин и Ху Цзинтао имат значително влияние чрез съюзници и протежета, които издигаха, като същото се отнася и за могъщи фракции в ККП. Си трябва да държи двамата бивши президенти на своя страна, но това значи подкопаване на властта му.

Изборът на Си на генерал Чжан Юсия за един от двамата вицепредседатели на Централната военна комисия бе бламиран от Цзян и Ху, които уредиха на тези длъжности свои верни хора, казаха двама източници. Чжан бе избран за член на комисията и понастоящем е директор на Управлението по въпросите за въоръжението на Китайската народоосвободителна армия.

Си не успя да издигне и друг свой политически съюзник, Хъ Итин, на поста най-висш изследовател на партията, казаха източниците. Той се задоволи с изпълнителен заместник-председател на Централното партийно училище, което подготвя кадрите на партията. Ван Хунин, който е заемал поста, както при Цзян, така и при Ху, остана на длъжността си.

„Цзян и Ху са си запазили правото на вето, според някои, по важни политически и икономически решения“, каза бивш партиен представител.

Но макар и да му се пречи за важни политически и социални промени, Си приложи значителни икономически реформи през последните месеци – в политиката по лихвите, банковата система и превръщането на Шанхай в зона за свободна търговия – на фона на съпротива от могъщи министерства и държавни банки, казаха двама от източниците.

Но неуспехът в справянето с някои от политическите и социалните проблеми в Китай – включително регионални напрежения, пропастта между богати и бедни, корупцията и замърсяването на околната среда – може да се отрази на стабилността. Вчера малки взривни устройства избухнаха пред сграда на компартията в Северен Китай, убивайки един и ранявайки осем души.

Миналата седмица трима души от размирния западен Синцзян-Уйгурски автономен район бяха обвинени, че са се врязали с кола в множество хора на площад „Тянанмън“ и са я подпалили – според правителството терористично нападение, извършено от ислямски екстремисти.

Четирима души бяха убити, включително тримата пътници в колата, а над 40 бяха ранени.

ТРЕТИЯТ ПЛЕНУМ

Съдбата на всякакви бъдещи реформи и политически планове би трябвало да стане ясна на третия пленум на 205-членния Централен комитет на партията от 9 до 12 ноември.

По традиция третият пленум е форумът, който китайските лидери използват, за да представят дневния ред на управлението си. Тъй като това е форум при закрити врата, висши партийни функционери и най-различните фракции могат да изразят вижданията си свободно, като същевременно запазят привидно единство.

Но дори и без съпротивата на старата гвардия в партията Си вероятно ще действа много внимателно по отношение на всякакви политически реформи. Той е закърмен с отдавна съществуващото схващане, че ако се отхлаби контролът прекалено бързо, може да се стигне до разпад на страната, подобно на бившия Съветски съюз при Михаил Горбачов.

В личен план Си съжалява за разпадането на СССР и няма намерение „да копае гроба на ККП“, каза бивш член на хунвейбините – военизираната младежка организация, създадена от Мао Цзедун по време на Културната революция в периода 1966-1976 г.

„Той няма да е като Горбачов“, каза бившият хунвейбин, който, както Си, е от „принцовете“ (децата на висши партийни, правителствени или военни величия).

Но Си все пак взема присърце реформата в лагерите за принудителен труд.

Моментът, когато баща му Си Чжунсюн се връща при семейството си 16 години след като става жертва на чистка и е хвърлен в затвора, оказва силно въздействие върху него. Си Чжунсюн не познал двамата си синове и попитал: „Ти ли си Цзинпин или си по-малкият брат Юанпин?“ Цялото семейство се разплака, написа в статия Си Юанпин.

Президентът Си също така се опита да предприеме твърди действия срещу корупцията, за която заяви, че е най-голямата заплаха за партията. Кампанията, която е по-строга от предишни мерки, отстрани висшия регулатор на държавни компании, чийто пост е равен на министър от кабинета.

Но Си засега опровергава първоначалните очаквания, че като син на един от най-либералните китайски лидери ще въведе всеобхватни реформи.

Той бе подложен на натиск от скандала около промаоисткия шеф на партията в град Чунцин Бо Силай и ухажваше консерватори в ККП, изглежда, за да избегне разцепление в партийните редици и в обществото. Бо, който бе осъден на доживотен затвор тази година по обвинения в корупция и злоупотреба с власт, все още има много поддръжници в партията, правителството, армията и обществото.

Администрацията на Си започна нови репресии срещу човешките права и защитници на гражданското общество и свободата на словото. Той често прави публични изказвания, в които хвали Мао – основателя на съвременен Китай, който също така дава началото на зверствата на Културната революция.

„Си не е левичар“, каза източник от средите на „принцовете“ с връзки с китайската армия и ръководството. „Това е театър. Той го разиграва за пред консервативната стара гвардия, за да си спечели лоялността й“.

РЕАЛИСТЪТ

Си не е нито прикрит либерал, нито свръхконсервативен, а е прагматик, казват източници.  „Той не може да представлява само единия лагер“ от политическия спектър, каза политическият коментатор Ву Цзясян, визирайки ястребите и гълъбите. „Си търси най-широкия общ знаменател“, заяви Ву.

В крайна сметка дори и тези, които го познават, са разединени за това по кой път ще тръгне Си през идното десетилетие, през което вероятно ще управлява. „Си Цзинпин е предан син. Той няма да предаде баща си“, каза Анджела Сун – бизнесдама, чиито родители познават семейство Си от 30-те години.

„Семейството беше демократично. Децата можеха свободно да казват това, което мислеха, пред родителите си“, спомня си тя, изразявайки убеденост, че Си ще започне истински политически реформи, щом консолидира властта си. Дори и да стане, Си няма да отиде прекалено далеч, казват други. Всякаква демокрация от западен тип в Китай е немислима.

„Червеното знаме не може да падне“, каза бившият хунвейбин. „Може да има различни нюанси на червеното, но смяна на цвета ще бъде революция, а не реформа“. Засега Си не поема рискове и задържа духа на политическите реформи в бутилката. „Си е реалист“, каза източник с връзки в ръководството. „Той ще поеме рискове само ако може да ги управлява“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.