Иракската дилема на САЩ
Фонд за стратегическа култура
Посещението в САЩ на иракския министър-председател Нури ал Малики в началото на ноември, срещите му с конгресмени и с президента Барак Обама изглеждаха донякъде необичайно. Та нали иракският премиер се обявява срещу американски удар по Сирия, кабинетът му предоставя въздушното пространство на Ирак на иранската авиация за полети до Сирия, а Вашингтон го критикува заради жестоките мерки спрямо политически противници и неспособността да спре вихрещото се насилие в страната. През двете години, откакто американските войски се изтеглиха от Ирак, премиерът нито веднъж не посети САЩ, но днес ситуацията в страната му е станала неуправляема дотам, че той не може вече да действа като самостоятелна фигура.
Терористичните атентати в Ирак и жертвите от тях непрекъснато се множат. Насилието ескалира, обхванало е повечето иракски провинции. Терористите нападат тръбопроводи, пристанищни съоръжения, енергийни мощности. Зачестяват атаките срещу армейски и полицейски блокпостове, войскови колони, гарнизони, укрепени опорни пунктове. През лятото бяха нападнати затворите в Абу Гариб и Таджи; най-малко хиляда затворници избягаха. Сблъсъците с въоръжени терористи често водят до големи загуби от страна на армията. Все по-малко може да се разчита и на самата иракска войска, по-специално защото в редиците й проникват бойци на Ал Каида.
Тясно свързаната с Ал Каида групировка „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ се разпорежда в обширни гранични райони край Сирия – разположила е там свои лагери, тренировъчни бази, болници. Този анклав обхваща и контролирани от терористите земи в съседната държава – опасен е и за Дамаск, и за Багдад. Някои наблюдатели виждат точно тук причината Ал Малики да пристигне във Вашингтон: режимът му е заплашен от военен разгром.
След като войските им напуснаха Ирак, САЩ инвестираха доста средства, за да подкрепят режима, създаден от тях в страната. През последните няколко години Ирак купи в САЩ бойна техника общо за 12 милиарда долара и похарчи още почти два милиарда за обучение на иракски военнослужещи под ръководството на американски съветници и инструктори. Но появата на Ал Малики във Вашингтон бе един вид манифест на отчаянието. Освен пари за икономическите си проекти, иракският премиер поиска хеликоптери „Апачи“, крилати ракети „Хелфайър“, безпилотни самолети с необходимия американски персонал, средства за електронно разузнаване и т. н. Същевременно помоли за петгодишен заем от 357 милиарда долара, с който да възстанови енергийния сектор и да разшири тръбопроводната мрежа. Намерение, посрещнато от експертите твърде скептично, защото повечето тръби трябва да минат през територии, в които правителственият контрол е слаб.
Преговорите в САЩ бяха трудни. Налага се Вашингтон да взема под внимание крайно нестабилното положение на управляващия режим в Багдад. От края на 2012 г. на практика е парализирана дейността на иракския парламент. От декември 2012 г. в сунитските провинции на Ирак не спират масовите протести срещу политиката на кабинета. Натрупали са се и много нерешени проблеми в отношенията с кюрдите – незатвърденият конституционно статут на автономната власт, спорните територии, редът за разработка на петролногазовите находища, статутът на кюрдските въоръжени милиции „пешмерга“ и др. Три от северните провинции де факто са вече извън контрола на централните власти. През април 2013 г. коалицията на Ал Малики „Държава на закона“ изгуби губернаторските постове в ключовите провинции Багдад и Басра, а новите губернатори са хора, близки до ислямистите.
Стратезите от Вашингтон днес застават очи в очи с един факт: помощта за режима на Ал Малики не дава исканите резултати. Марионетният режим в Ирак, създаден от американците, се руши. И сполучи ли междувременно сирийската армия да изтласка терористите извън Сирия, повечето ще нахлуят в Ирак и окончателно ще наклонят чашата на везните в своя полза. Шансът за подобно развитие на нещата принуждава администрацията на САЩ постоянно да държи под око Ирак.
Скептиците в американския Конгрес обаче бавят сделката с продажба на „Апачи“ за Ирак. Шестима влиятелни сенатори изпратиха на Обама писмо, в което обвиниха Ал Малики, че „е проводник на пагубно иранско влияние и погрешна вътрешна политика, водеща към гражданска война в Ирак“. Ал Малики разговаря два часа с вицепрезидента Джо Байдън, скланяше го да преодолее съпротивата в Конгреса, но не постигна нищо. Срещата на иракския премиер с президента Обама също остана без резултат. Не бе договорено нищо сериозно, нямаше дори обща пресконференция. Говорителят на Белия дом Джей Карни заяви, че Обама навярно „ще предложи на Ирак допълнителна помощ, тъй като страната има нужда от постоянно съдействие (. . .) Ако се предположи, че отказваме такава помощ, това само ще накърни връзките ни с Ирак, ще забави напредъка, ще нанесе удар по дългосрочните усилия в региона“. Подобни изявления само нагнетяват мъгла, не се знае какво всъщност е решил Вашингтон – дали да го бъде режима на Ал Малики.
Иракската делегация си замина от САЩ, без да постигне желаното. Администрацията на Обама явно с всички сили ще страни занапред от водовъртежа на иракските събития, докато Вашингтон не реши окончателно какво предпочита – проиранския режим начело с шиита Ал Малики или управление на сунитски радикали. А междувременно режимът в Багдад остава сам срещу Ал Каида.
БТА