В очакване на китайските реформи

в. Франкфуртер алгемайне цайтунг

Служител в китайска банка струпва пари в брой за касите. Снимка: БТА

Очакванията за срещата на китайските партийни и правителствени ръководители са големи; очаква се нещо, подобно на обрата от 1978 година – смяна на конете при пълен галоп.

В събота 9 ноември Китай отново ще попадне в центъра на вниманието, тъй като на четиридневната среща при закрити врата правителствените и партийни ръководители на страната планират да разработят графика на реформите за идните десет години.

„Това е критичен момент не само за континентален Китай, но и за цяла Азия, която все по-силно зависи от китайската икономическа сила“, посочва икономистът, експерт по китайска икономика, Фредерик Нойман от банка HSBC. „Списъкът с желания е дълъг и амбициозен“, отбелязва той.

През изминалите дни бяха направени паралели с партийния конгрес от 1978 година при управлението на Дън Сяопин, когато бе взето решение за отваряне на китайската икономика. През 1993 година пък бяха планирани пазарни реформи, които по-късно разчистиха пътя на Китай за присъединяване към Световната търговска организация (СТО).

Дългият поход

Преобразованията бяха трайни и този път не би трябвало нещата да протекат различно. Партията обаче все още трябва да се съобразява с консервативните кадри и лявото крило, което се противопоставя на експериментите с отваряне на икономиката.

„За въвеждането (на реформите – бел. прев.) ще бъде нужно време, то ще продължи години и е обременено с несигурност и опасността да се даде заден ход. В крайна сметка обаче държавните лидери няма да имат друг избор освен отново да пренасочат модела на растеж“, отбелязва Нойман.

Юй Цзъншън, който е четвъртият по ред в йерархията на постоянния комитет на Китайската комунистическа партия, вдигна високо летвата – на конференцията ще бъдат представени „невиждани“ реформи в икономическата и социалната сфера.

Нужните реформи трябва да проникнат дълбоко – от данъчно облагане, през преструктуриране на близо 500 държавни предприятия и по-големи възможности за ордите пътуващи работници, до лихвената и икономическа политика.

Натиск за растеж

Президентът Си Цзинпин и премиерът Ли Къцян през октомври вече заблестяха на международната сцена при първото си посещение в чужбина. Ще им бъде обаче по-трудно да бъдат убедителни в собствената си страна – втората по големина икономика в света, въпреки че напоследък позагуби доста от темпа си на растеж, скърца под натиска на свръхпроизводство, високи дългове и бързо поскъпване на жилищата.

Дори ако официалните стойности за икономическия растеж не отговарят съвсем на действителността, то поне дават представа – с очакван темп на растеж от 7,5 % за текущата година китайката икономика (въпреки все по-високата база за сравнение) ще нарасне с най-бавния темп от 23 години. Китай обаче се нуждае средно от 7 % растеж на брутния вътрешен продукт (БВП), за да постигне целта, която сам си постави, между 2010 и 2020 година да удвои БВП на човек от населението.

Средно 7,2 % растеж пък са необходими, за да се предотврати социално недоволство заради нарастващата безработица.

Следователно на висшите партийни бюрократи не им остава нищо друго освен да намерят нови пътища и същевременно да държат тягата на икономиката. С други думи – трябва да сменят конете при пълен галоп.

Инвеститорите на азиатските пазари изчакват. Най-вече развитието в САЩ, но и събитията, които ще се случат в Китай през идните дни.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.