Съревнование за шистовия газ се развихря около Румъния

в. Ромъния либера

Карта на находищата на шистов газ в света. С червено са означени находища, в които ресурсите са оценени, в жълто – налични находища, в които ресурсът не е оценен. Карта: Административна служба за енергийна информация на САЩ

Преди няколко дни Украйна подписа с „Шеврон“ споразумение за експлоатация на шистов газ в два региона в западната част на страната, което може да възлезе на 10 млрд. долара, след като през септември бе подписала почти идентично споразумение за полета в басейна на река Дон с „Шел“. Същия ден (5 ноември) във Варшава полският министър на външните работи Радек Шикорски пледираше в разговорите си с държавния секретар Джон Кери за деблокиране на американския износ на природен газ към Полша. В същия ден в парламента на Букурещ се обсъждаше предложение за закон, който да забрани експлоатацията на шистов газ чрез хидравлично разбиване.

Резервите на конвенционален природен газ на Румъния се изчерпват бързо – има газ за близо 10 години, а депозитите в Черно море не могат да бъдат експлоатирани по-рано от 2020 г. От друга страна перспективите за доставки на природен газ от каспийския регион намаляват драстично за Румъния, при положение че проектът Набуко пропадна, а АГРИ (Азербайджан, Грузия, Румъния) е твърде скъп, за да бъде жизнеспособен.

Междувременно енергийните играчи около Румъния действат бързо в различни посоки, които обаче имат нещо общо: създават конкуренция и натиск над румънското производство на газ. Социалистическото правителство на България очаквано реши да експлоатира максимално тесните връзки с Москва и иска да задейства отново тройния руско-български енергиен проект – газопровода „Южен поток“, атомната централа в Белене и петролопровода Бургас-Александруполис. Ако последният е малко вероятен, първият е сигурен, при положение че строителството вече започна и в Русия, и в България (не както на газопровода Яш-Унгени (между Румъния и Молдова – бел. ред), където станахме свидетели на една бутафория за пред телевизиите и Европа).

Ако България залага на руснаците за евтин газ, Полша и Украйна залагат на американците. Експлоатацията на шистов газ в Полша върви трудно (има само 40 функционални кладенеца с продукция от около осем милиона кубични метра годишно), така че, за да намалят зависимостта си от Русия, поляците са хвърлили око на американския шистов газ, който е много по-евтин от европейския, тъй като не е вързан към цената на петрола.

Проблемът е, че федералното законодателство забранява на американските компании да изнасят природен газ в страни, с които САЩ нямат споразумение за свободна търговия, освен на базата на договорени двустранни споразумения. Полша – важен централноевропейски играч и един от най-важните съюзници на САЩ, има големи шансове да получи благоволението на Вашингтон по газовия въпрос.

И ако поляците не успеят да внасят газ от САЩ „извън реда“, все пак е сигурно, че евтиният американски газ, 40 процента от който идва от залежи на шистов газ, ще достигне Европа в момента, в който едва започналите преговори за създаване на пространство за свободна търговия САЩ-ЕС бъдат завършени. А когато корабите с американски втечнен газ достигнат европейските брегове, енергийната реалност ще се промени радикално. Поляците, но и други опитват да се адаптират бързо.

Най-впечатляващото развитие има обаче в Украйна, която за по-малко от три месеца подписа две споразумения на стойност до 10 млрд. долара всяко, за проучване и експлоатация на шистов газ. На 12 септември Украйна подписа споразумение с Роял Дъч Шел (Royal Dutch Shell) за проучване и експлоатация на периметъра „Юзовска“ в басейна на река Дон в източната част, където украинците се надяват да добиват във финална фаза 20 млрд. куб.м. годишно. „Шел“ ще инвестира 500 милиона в проучване и до 10 млрд. долара в експлоатация. Периметърът „Юзовска“ има залежи, изчислявани на 4 000 млрд. куб. м.

Във вторник украинците направиха нов удар, подписвайки подобно споразумение с американците от „Шеврон“ за блока „Олеска“ в западната част на Украйна. „Шеврон“ следва да инвестира 350 милиона долара в проучване и 10 млрд. долара в експлоатация през следващите 50 години. Залежите в блока „Олеска“ са изчислявани на близо 850 млрд. куб. м, а властите в Киев се надяват да получат продукция от 8-10 млрд. куб. м. годишно.

Според статистика на „Бритиш петролиъм“, Украйна е консумирала миналата година 50 млрд. куб. м. газ, от които 18 от вътрешно производство, а останалата част – закупена от „Газпром“. Експлоатацията на тези два периметъра биха покрили изцяло вътрешното украинско потребление.

Новината за споразумението, подписано с „Шеврон“, е важна за Румъния най-малко поради три причини. На първо място Румъния и Украйна влизат в съревнование за услугите на „Шеврон“. Отсега нататък една от страните ще стане стандарт за другата в сферата на улесненията и регулацията – позиция, която засега поставя Румъния в неблагоприятно положение, тъй като Румъния, като членка на ЕС, трябва да спазва европейските норми за околна среда, които увеличават разходите по експлоатация, а Украйна – не.

Но, ако Украйна подпише Споразумение за свободна търговия с ЕС във Вилнюс, в крайна сметка ще трябва да адаптира законодателството си, така че това предимство няма да трае твърде дълго.

Предимство за Румъния е фактът, че в Украйна „Шеврон“ ще трябва да реализира експлоатацията в партньорство 50 на 50 с частна украинска компания, а в Румъния – не. В замяна обаче, не е ясно какво ще стане с дължимите към бюджета такси. Премиерът Виктор Понта и финансовият министър Даниел Кицою твърдяха през май, че таксите за експлоатация на горива ще нараснат през 2015 г., но не казаха с колко. Кицою намекна, че увеличението ще бъде голямо, тъй като в Европа тези такси достигат и до 20 процента, докато в Румъния са само 4 на сто.

Но второ място блокът „Олеска“, както показва оценката на Американската енергийно-информационна администрация (EIA), е част от същия карпатски басейн, от който е и периметърът в Бърлад (Източна Румъния – бел. ред.). С други думи, ако „Шеврон“ намери шистов газ, годен за експлоатация в блока „Олеска“, съществуват много големи шансове да намери и в Бърлад. Засега сили, които могат да се определят най-малко като „неясни“, подстрекават общественото мнение в Румъния срещу експлоатацията на шистов газ, а полуекологични, полунационалистическо-мистични демонстрации принудиха „Шеврон“ да спре временно работата.

Според украински официални лица експлоатацията на „Шеврон“ ще създаде в Украйна до 15 000 работни места и при тези условия на румънските власти ще им бъде трудно да оправдаят отлагането и/или блокирането на експлоатацията в бъдеще. Още повече, че работната ръка в Украйна е по-евтина от тази в Румъния.

На трето място, с двата подписани договора Украйна става регионален енергиен играч от първостепенно значение. Преди няколко години Путин си правеше саркастични шеги и предлагаше да продава газ на Украйна с посредничеството на Румъния. След няколко години е много възможно Украйна да заеме мястото на „Газпром“ в региона, което ще увеличи геостратегическото значение на страната. Вместо един голям проблем на изток – Русия, Румъния се озова с два. Още една причина за това енергийната сигурност и диверсификацията на източниците да стане реален приоритет.

В средата на октомври европейският комисар за енергетиката Гюнтер Йотингер публикува списък на европейските проекти от общ интерес, които ще бъдат финансирани по предложение на страните членки от ЕС. Списъкът на Румъния е кратък и беден. В сферата на природния газ проектите са: развитие на капацитета за изпомпване в двете посоки (reverse flow) за тръбопровода Негру Вода-Исакча, увеличаване на капацитета на депото Депомуреш (в момента 300 милиона куб.м.), проектът АГРИ, чрез терминала за втечнен газ в Констанца и тръбопровода Констанца-Арад, едно разширение на ТАНАП, при условие че Набуко-Запад пропадна, и газопроводът „Бял поток“ (Грузия-Украйна-Румъния).

Според енергийния експерт Жан Константинеску „в областта на природния газ сме маргинални и неубедителни“. „Капацитет за съхраняване три пъти по-малък от българския, един проект АГРИ – много общо представен, работа в станцията Исакча, възможно отклонение на ТАНАП и един едва скициран „Бял поток“, така Константинеску обобщи проектите за Румъния.

Раду Дудъу, университетски преподавател и изпълнителен директор на Румънския енергиен център, отбелязва на свой ред, че АГРИ и „Бял поток“ нямат шансове, тъй като са нереалистично скъпи и нямат източници за доставки. Азербайджан не може да доставя повече от 10 млрд. куб. м. общо от находището „Шах Дениз 2“, а този обем вече е изцяло предвиден за проекта ТАП (Трансадриатическия газопровод – бел. ред.). Ще бъде готов едва през 2019 г. Според Дудъу всички остатъци на Южния газов коридор ще бъдат премахнати от списъка след две години, като неприложими.

При тези условия решенията за Румъния са очевидни. Според Раду Дудъу Румъния „трябва на първо място да остойности новите източници на газ, тоест тези в Черно море и…шистовия газ“. Във връзка със залежите в Черно море вчера делегираният министър за енергетиката Константин Ница заяви, че до 2018 г. О Ем Ви (OMV) ще експлоатира тези резерви и че Румъния ще стигне до положение да изнася природен газ. Оптимизмът на Ница обаче бе укротен от президента на „Петром“ (собственост на О Ем Ви – бел. ред.) Мариана Георге, която обърна внимание, че има и рискове, а „за вземането на решение за развитие, трябва да имаме разбиране за фискалната рамка“. С други думи „имаме една единствена сонда, рисковете са големи, чакаме да видим с колко ще нарасне дължимата към бюджета такса от 2015 г., за да решим дали ще инвестираме“.

Що се отнася до шистовия газ и вчера имаше скандал в парламента, когато се обсъждаше предложение на депутата Тудор Чуходару за забрана на експлоатацията на шистов газ чрез хидравлично разбиване, което по думите му ще отведе Румъния „в зодията на рака“. Предложението падна в Сената, но тази политическа среда не е никак обнадеждаваща.

Раду Дудъу казва: „Скептично съм настроен за възможността за остойностяване на шистовия газ през следващото десетилетие. Може би когато Русия започне да експлоатира шистов газ, и вярвам, че ще го направи преди нас, ще констатират и нашите бдителни пазители на богатствата на родината, че „технологията е напреднала“. Но не бих се учудил, ако бъдат поставени пречки и пред проектите в морето. Констатирам например, че и конвенционалната експлоатация е сега във визьора на протестите, населението на село Извоареле е убедено, че сондите на „Петром“ там предизвикват земетресенията“.

По този начин всяко сравнение с Украйна е излишно. С едно правителство, което няма кураж да вземе непопулярни, но абсолютно необходими решения за гарантирането на сигурността на газовите доставки за страната в условията на тежка конкуренция, Румъния съзнателно би се задушила енергийно.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.