Денят, след който Социалдемократическата партия ще спечели всичко

В Социал-либералния съюз нещата се проясняват. Раздялата е въпрос на време, а главната битка между лидерите на двете най-важни партии в съюза касае само стратегията, по която ще стане разривът между Социалдемократическата и Национално-либералната партия.

Националният съвет, организиран от Социалдемократическата партия (СДП), нямаше никаква друга цел освен демонстрация на силата, която е придобила партията, водена от Виктор Понта, и промяна на общия дискурс с оглед на изборите през 2014 г.

Мирча Джоана бе заекът, който изскочи от ръкава, все пак – легитимен глас на партията, който предаде под ръкоплясканията на 4 500 социалдемократи послание за сбогом към партньорите либерали в управлението. От тази гледна точка малко по-рационалното и ясно послание на Адриан Нъстасе вече нямаше значение.

Реакцията на хилядите социалдемократи в залата говори сама по себе си. Думите на бившия председател на СДП бяха точно това, което партията е искала да чуе. Така че, ако по този начин Понта е искал да сондира очакванията, хвърляйки подобни фишеци, планът му успя. Целта бе постигната.

„Основната мисия на партията е много проста: да спечелим всичко. Да спечелим и през 2014 г., това е всичко, които искам от вас, скъпи колеги“, каза вечният кандидат на СДП Мирча Джоана под френетичните аплодисменти на социалдемократите. Извън яснотата на обявените намерения и неоспорени от нито един важен лидер на партията, а точно обратното, е безкрайно иронично да слушаш Джоана как изпраща на Крин Антонеску съвета за самотния спринтьор, който излиза на второ място.

Точно Мирча Джоана се намери да парадира с подобни максими, при положение че през 2009 г. имаше на практика позицията на президент в ръцете си и я изгуби изключително заради серията глупости, които направи с почти невинно спокойствие. Фактът, че тогава Крин Антонеску го подкрепи, а днес той му се отплаща с подобна услуга, е само грозното лице на политиката. В по-голям мащаб същото нещо вече се случва между Социалдемократическата партия (СДП) и Национално-либералната партия (НЛП. Накратко, след като социалдемократите се видяха с торбите в колата, след като сложиха ръка на колкото власт можаха, днес изпращат послание за сбогом на либералите.

Никой не знае как ще се развият нещата до президентските избори догодина, но в случай че СДП се хвърли в битката със собствен кандидат, това ще бъде и основната причина, която ще намали шансовете му. Преди да дадат сметка за скромните резултати на управлението на Понта, преди страха, че СДП може дори да стигне отново до това да контролира цялата страна – до последния функционер и магистрат от публичния сектор, те ще трябва да дадат сметка за измамата, която подготвят за всички онези, заедно с които успяха да достигнат до властта.

Като оставим настрана шансовете на Крин Антонеску (лидер на НЛП и към момента официален кандидат на управляващия съюз за президент – бел. ред.) да привлече както десния електорат, така и част от политическите формации, преди да стане ясно дали либералът ще бъде подкрепен на финала от Демократично-либералната партия (ДЛП) например, шансовете на Понта или на някое друго име от СДП зависят на първо място от решаването на този огромен имиджов проблем. Как ще успее партията да убеди електората, че не й предлага същото дърво, което сега е приготвила за партньорите и другарите, които използва за и докато стигна до хващането на властта в менгемето на партията.

Освен това, един кандидат на СДП би реактивирал идеологическата борба, колкото и абсурдна и фалшива да е подобна конфронтация в Румъния през 2014 г. Един кандидат на социалдемократите би задължил десницата да се обедини около кандидата с най-големи шансове – факт, който би могъл да обедини всички фракции, които днес изглежда немислимо да работят заедно. При подобен сценарий не би бил невъзможен дори съюз на НЛП с ДЛП, за да може на финала останалият кандидат да обедини цялата опозиция срещу СДП.

Със сигурност раздробеността на десницата и невъзможността да се мисли за подкрепа на Крин Антонеску от страна на десните партии, са реалности, които дават кураж на социалдемократите. Вероятно колкото по-рано стане факт раздялата, толкова повече има шанс електоратът да забрави предателството. Дори и така, социалдемократите пак ще имат едно основно предизвикателство пред себе си: борбата с имиджа на една СДП, която ще стигне до ситуация да спечели цялата власт, без остатък, през 2014 г. Дотам че цяла Румъния да бъде само СДП, както се изпусна (или не) Виктор Понта в своята реч на Националния съвет в събота.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.