Хърватите гласуват за конституционна забрана на гей браковете

Хърватският парламент насрочи на 8 ноември референдум за включване на забрана на хомосексуалните бракове в конституцията. Референдумът ще се състои на 1 декември, въпреки жестоката съпротива на организациите за защита на правата на хомосексуалистите, които заявяват, че мнозинството не може да се произнася на референдум за правата на малцинствата. Хърватия се реши на тази стъпка в момент, когато Европа като цяло върви в друга посока. Броят на страните, които одобряват еднополовите бракове, се увеличава, а Европейският съд за правата на човека, орган на Съвета на Европа, взе решение, че така наречените граждански съюзи, като алтернатива на брака, не са затворени за еднополовите двойки.

Въпросът за референдума влезе в дневния ред на хърватския Сабор по искане на консервативната група „В името на семейството“. Тази група преди повече от четири месеца внесе подписите на около 740 хиляди граждани, които подкрепят тази инициатива. Конкретно, гражданите на референдума ще гласуват дали подкрепят бракът в конституцията да бъде определен като „съюз между мъж и жена“. Произвеждането на референдума бе подкрепено от 151 депутати, 13 бяха против, а петима се въздържаха.

Това ще бъде третият държавен референдум в хърватската история и първият, който се насрочва въз основа на събрани подписи на граждани.

Решението ще бъде взето от мнозинството от гласувалите, тъй като Хърватия, за да си осигури успех на референдума за присъединяването към ЕС през 2010 г. премахна задължението участието в референдума да бъде над 50 процента.

Със 75 гласа „против“ и 39 гласа „за“ хърватският парламент отхвърли поправката, с която „Клубът на независимите“ на Ядранка Косор и дясната Хърватска гражданска партия предложиха парламентът да поиска от Конституционния съд оценка на конституционността на въпроса на референдума.

Провеждането на референдума предизвика бурна дискусия в Хърватия между групите, които са подкрепяни от Католическата църква и които са за промяна на конституцията, и активистите за правата на хомосексуалистите, които казват, че става дума за дискриминация.

Лица от един и същи пол могат да сключват бракове в седем страни-членки на ЕС – в Холандия от 2001г., в Белгия от 2003г. , Испания от 2005г., Швеция от 2009г., Португалия от 2010г. , в Дания и Франция от 2012г.

Регистрираните партньорства не са признати само в 10 страни от ЕС. В Сърбия възможността за еднополови бракове не се разглежда сериозно, а страната редовно получава критики от Брюксел, че не може да осигури провеждането на гей парад.

Хърватският президент Иво Йосипович заяви неотдавна, че смята, че решението бракът да бъде дефиниран като общност на жена и мъж не принадлежи на конституцията. Той добави, че ще участва в референдума и ще гласува против. Официални лица от управляващата лявоцентристка коалиция, водена от Социалдемократическата партия, на няколко пъти повториха, че не са съгласни с въпроса на референдума, но са изпълнени предпоставките за произвеждането на референдума. От друга страна Хърватската демократична общност подкрепя тази инициатива. Не става дума за дискриминация или желание някой да се лиши от права, а за това да се направи така, че да не се промени онова, което е вкоренено в хърватското общество, заяви Желко Рейнер от ХДО.

Еднополовите бракове в Хърватия не са позволени, но от 2003г. на еднополовите двойки, които живеят в свободен съюз, се признават същите права като на хетеросексуалните бракове , което подразбира признаване на общото имущество.

Правата на хомосексуалистите в Хърватия винаги са били чувствителна тема, особено заради влиянието на Католическата църква. Първият Парад на гордостта бе организиран в Загреб през 2002г. и бе съпроводен с инциденти, в които екстремисти пребиха няколко десетки участници. Оттогава тази проява всяка година се провежда без инциденти, но винаги при голяма охрана.

Невен Раук, 28 годишен готвач, който в момента е безработен, казва, че становището на обществото се променя по-бавно от закона. Той казва, че е бил подложен на нападки заради своята сексуална ориентация и смята, че с референдума се нарушава неговото право на различност и равнопоставеност, което е гарантирано с конституцията.

Според най-ново проучване 54 процента от хърватите подкрепят организирането на референдума, докато против референдума са 30 процента.

Ние сме консервативна страна и гласът на мнозинството трябва да бъде чут, казва Мария Янкович, която се определя като католическа вярваща.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.