Консервативни демократи, консервативни автократи или ислямисти?

в. Хюриет дейли нюз

Ердоган говори пред привърженици в Диарбекир. Снимка: заман

Неотдавнашните коментари на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган относно съвместното съжителство на момичета и момчета в студентските общежития не са шега. Премиерът открито осъди като неморален факта, че студенти и студентки може да живеят заедно в едно общежитие, твърдейки че те трябва да бъдат наблюдавани, и призова за намеса на службите за сигурност, ако има оплаквания от съседи. Сам по себе си въпросът уместно даде начало на разгорещени дискусии за демократичните възгледи на управляващата партия.

Някои критикуват коментарите на министър-председателя въз основа на правни и конституционни аргументи, а други – на идеологическата база, че подобно отношение не е либерално и не е демократично. Не е тайна, че министър-председателят и неговата партия отдавна клонят към авторитарна политика в много области като свободата на печата, политически свободи от всякакъв тип.

Този път обаче е по-сериозно, доколкото това е опит за контролиране на личния живот на възрастни хора и ограничаване на свободи в името на „моралността“. Всъщност не трябва да сме изненадани, че се стигна до тук, след като толкова много свободи бяха ограничени. Смятам, че въпросът със свободите не трябва да се разглежда като проблем от политическо естество, а да се защитава като постулат от самото начало. Защото бившите ислямисти създадоха своята нова политическа партия като „консервативни демократи“, а след това се превърнаха в „консервативни автократи“, особено след като спечелиха трети мандат за управление.

Досега авторитарното поведение на управляващите бе оправдавано с предизборни манипулации и предизборни сметки и като че ли политическата легитимност, търсена чрез авторитарните мерки, е „удобна“, що се отнася до демократичните политики. Точно обратното, на това поведение трябва да се гледа като на нездрав за демокрацията знак.

Гледната точка на министър-председателя не се споделя от всички членове и поддръжници на управляващата партия, но всъщност, ако е така, това е по-лошо, защото означава, че министър-председателят и някои хардлайнери не са били предизвиквани само заради опортюнизъм. Не трябва да забравяме, че все пак авторитарната политика не зависи само от силата на хардлайнерите в някоя идеология, но че подобни режими зависят също и от кооптацията на „опортюнисти“ или просто на „прагматици“. Изглежда, че това е реалността на така наречената „Нова Турция“.

В заключение, не знам дали министър-председателят Ердоган и политическите му приятели са знаели какво казват, заявявайки че са променили ислямистките си виждания и са се превърнали в консервативни демократи. Сега изглежда, че те или никога не са променяли намеренията си за промяна на обществото чрез политическа мощ, или са променили възгледите си отново, доколкото някои политици от Партията на справедливостта и развитието ПСР и нейни поддръжници предприеха морално говорене в името на ценностите на мюсюлманското общество.

Между другото, не съм напълно против „идеята за политика в името на исляма“, в края на краищата ислямът е една идеология сред много други и трябва да е допустимо тази идеология да се защитава. Но не е честно да твърдиш, че не си ислямист в началото на политическия си възход, а след като монополизираш властта да излезеш с ислямистка политика. Доста нечестно е да говориш за демократични свободи, за да спечелиш властта, а след това да държиш под контрол свободите в името на един недемократичен вид на политически дискурс.

Никой не трябва да се успокоява като подценява размера на политическото предизвикателство, пред което е изправена Турция, а именно – нещо като някакъв вид конфронтация не само между консервативното и светското начало, но също и между консервативното начало (което изглежда е по-демократично) и ислямисткото (което изглежда е по-репресивно) в рамките на ПСР. А що се отнася до опортюнистите, те също може да се окажат в трудно положение, но няма нужда от притеснения- те винаги са се приспособявали към променящите се условия.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.