Русия се опитва да попречи на сближаването на Украйна със Запада

Ройтерс

Когато руският външен министър Евгений Примаков се опитваше да предупреди бившия съветски сателит Полша да не се присъединява към водения от САЩ военен съюз НАТО през 90-те години, той съчета черния хумор с прикрита заплаха.

„Знаем, че не можем да ви спрем да се присъедините към НАТО. А вие знаете, че ние знаем, че не можем да ви спрем от присъединяване към НАТО. Само не очаквайте това да ни радва“, казал Примаков на бившия полски външен министър Бронислав Геремек.

При опитите на Москва да разубеди бившата съветска република Украйна да подписва обхватно споразумение за търговия и сътрудничество с ЕС този месец, хуморът е по-малко, но пък заплашителност не липсва.

„Допускам, че страната ми ще направи така, че това да излезе много скъпо“, каза Сергей Караганов, ръководител на руския мозъчен тръст Съвет за външна политика и политика на отбраната и бивш съветник на президента Владимир Путин.

Повече от две десетилетия след разпадането на Съветския съюз, Русия продължава да изпитва фантомни болки от ампутираните си крайници. Заболява я всеки път, когато някоя бивша съветска република прави крачка към интеграция със Запада.

Най-голямата болка идва от Украйна, страна с 46 милиона души население и икономика от 330 милиарда долара, която гласува да стане независима от Москва през 1991 г., но която мнозина руснаци възприемат като люлката на собствената им нация.

Путин съумя да попречи на Украйна и Грузия да тръгнат по пътя към членство в НАТО през 2008 г., когато противопоставянето на Германия и Франция в съчетание с отрицателните нагласи на украинската общественост осуетиха стремежа на президента Джордж У. Буш да разшири алианса до югозападните граници на Москва.

По онова време западните преговарящи казаха, че дипломатическото схващане е било, че Русия няма да възрази ако тези страни изградят по-тесни граждански икономически връзки с ЕС. Наежеността на Москва от времето на Студената война обаче пак се появи сега, когато Украйна, Грузия и Молдова се готвят да сключат споразумения за асоцииране с 28-членния блок на срещата на върха на Източното партньорство в литовската столица Вилнюс на 28 и 29 ноември.

„За жалост в Русия това се приема само в геополитически смисъл, като опит на ЕС да покаже геополитически мускули“, каза Караганов.

Кремъл използва търговски санкции и заплашва да прекъсне енергийните доставки в опит да окаже натиск върху страните, които възприема като част от своята „близка чужбина“, да се присъединят към воден от Русия евразийски митнически съюз вместо да се отварят за единния пазар на ЕС. Ако използваме думите на Макиавели, Путин изглежда смята, че е по-добре да се страхуват от него, отколкото да го обичат.

Географски изолираната в Южен Кавказ Армения се огъна под натиска и през септември се съгласи да влезе в съюза, който създадоха през 2010 г. Русия, Беларус и Казахстан.

На други места обаче „меката сила“ на европейската икономическа и политическа привлекателност е на път да надвие твърдите руски тактики като спирането на вноса на молдовско вино и украински шоколад и заплахата отново да спре доставките на газ за Киев през зимата.

Високопоставени представители на ЕС очакват Москва да приложи на дело поне някои от заплахите си, поне за известно време, ако, както се очертава, украинският президент Виктор Янукович подпише споразумението във Вилнюс.

Това може да принуди европейците да осигурят спешни газови доставки и евентуално стендбай финансиране от Международния валутен фонд, макар и Янукович до момента да отхвърля условията за получаване на заем от МВФ.

След като руският монополист „Газпром“ два пъти спря кранчето на Киев при спорове за плащания през 2006 и 2009 г., европейските енергийни фирми пренебрегнаха гнева на Москва и адаптираха газопроводите, които доставят руския газ на Запада така, че да може да се обърне потокът и да се праща газ на Украйна от Полша, Унгария и Словакия.

Според някои анализатори „Газпром“, чието влияние върху ценовата политика и европейския пазар е отслабено от намалялото търсене и бума на добива на шистов газ в САЩ, трудно може да си позволи дълготрайно прекъсване на доставките за Украйна.

ЕС обаче изглежда също толкова неподготвен да поеме по-голяма отговорност за един партньор с проблемна икономика, който е прояден от корупция и политически вражди и се затруднява да изплаща дълговете си.

Споразумението за асоцииране осигурява 1 милиард евро помощ за седем години, която се обвързва с провеждането на реформи. Киев обаче ще се нуждае от доста повече, за да издържи в дълготрайна търговска война с Москва.

Украйна е на печалното 144-о място от 175 страни в годишния Индекс за възприемане на корупцията, съставян от независимата организация „Трансперънси интернешънъл“. Това я поставя редом със страни като Сирия, Конго и Бангладеш и под държави като Пакистан, Нигерия, Иран и самата Русия.

Твърде малко се е променило откакто „Трансперънси интернешънъл“ писа в доклад миналата година:

„Корупцията в Украйна е системен проблем, който съществува навсякъде и на всички нива на държавната администрация. Както дребната, така и едрата корупция процъфтяват.“

Миналата седмица Киев забави подписването на споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие за създаване на поста омбудсман, който да помага в борбата с корупцията и за подобряването на инвестиционния климат за чуждестранни фирми. Неподписване на споразумението може да коства на Украйна стотици милиони долари пропуснато финансиране от ЕБВР.

„Не виждаме никаква положителна промяна в страната ни. Ситуацията е също толкова лоша, колкото в предишни години. Има по-малко случаи на дребна корупция поради разширяването на електронното правителство, но проблемите с едрата политическа корупция са по-тежки, отколкото преди две години“, каза изпълнителният директор на украинския клон на „Трансперънси“ Олексий Хмара.

За него споразумението с ЕС е чудесна възможност за прочистване на Украйна, защото Киев ще бъде принуден да приеме големи части от законодателството на ЕС, включително по-голяма прозрачност при сделките с държавни предприятия.

Колко ефикасна ще е на практика това споразумение обаче е неясно, тъй като то не дава перспективи за членство в ЕС, по настояване на западноевропейски страни като Франция, където е настъпила „умора от разширяването“.

Дали споразумението между ЕС и Украйна изобщо ще бъде подписано сега зависи от това дали Янукович ще пожелае да пусне от затвора главната си политическа опонентка, бившата министър-председателка Юлия Тимошенко, и да й позволи да отиде да се лекува в Германия.

Пратеници на ЕС посетиха 26 пъти Киев за договаряне на условията за освобождаването й, но без успех до момента. Някои европейски официални лица разчитат на украинските бизнес олигарси, които са неочаквани съюзници, но имат голям интерес да получат достъп до пазара на ЕС, да окажат натиск на Янукович в последния момент да пусне политическата си съперница.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.