Ако Ирландия не е данъчно убежище, то какво е тогава?

Трудно би било да се преувеличи важността на репутацията при международното данъчно облагане. Трансграничното данъчно планиране включва крайно мистериозни и технически правила, които само умни експерти могат да разберат. Мнението на обикновените хора обаче също е от значение.

Само че ако, както става във Великобритания, широката общественост долавя, че корпорациите злоупотребяват с данъчните правила, то тогава може да се наложи демократично избраните правителства да спрат да поощряват мултинационалните компании и да започнат да упражняват строг контрол върху тях. Главните изпълнителнителни директори на корпорации се страхуват да отчетат пред Уолстрийт по-ниска печалба след облагане с данъци. Те обаче се страхуват още повече да не би името на тяхната компания да се появи в статия на „Уолстрийт джърнъл“, намекваща, че те не плащат каквото им се полага.

Никоя юрисдикция, освен вероятно Бермудите, не залага повече на глава от населението в международната данъчна игра, отколкото Ирландия. Отново репутацията заема централно място. Бордовете и изпълнителните директори на корпорациите не искат престижните им марки да бъдат опетнени по асоциация. Те не могат да имат регионални централи в юрисдикция, която – честно или не – се слави с не особено прозрачни бизнес сделки. Етикетът данъчно убежище съдържа в себе си слънчеви плажове и сенчест бизнес. Той трябва и да избягва да си навлича гнева на гражданите на ЕС, които искат Ирландия да спре да използва ниските данъчни ставки и да не краде повече работни места и инвестиции от техните страни.

Ирландия има 12,5% корпоративен данък. Това само по себе си е изгодно. Ако една американска корпорация построи завод в Ирландия и той изкара 10 милиона долара печалба, то тя ще плаща 1,25 милиона долара ирландски данък вместо 3,5 милиона долара, колкото би плащала, ако изгради завод в Индиана, където федералната ставка е 35%. Това обаче е само началото на данъчните ползи, достъпни за установяване в Ирландия.

Либералните американски правила за трансферните цени позволяват на ирландския завод да отчита прекомерни печалби, които със сигурност щяха да се облагат в САЩ. Да предположим, че в примера ирландският завод отчита около 30 милиона долара печалба в Ирландия. Той плаща 3,75 милиона долара ирландски данък, но в същото време, тъй като прехвърля 20 милиона долара печалба от САЩ в Ирландия, заводът намалява американските си данъци със 7 милиона долара. Така че изборът дали фабриката да бъде разположена в Индиана или Ирландия е избор между това да се платят 3,5 милиона долара американски данък или нетен данък от отрицателните 3,25 милиона долара (т.е. 3,75 милиона долара ирландски данък минус 7 милиона долара по-нисък американски данък). Всъщност финансовото министерство на САЩ субсидира инвестициите в Ирландия.

Почакайте – има и още. Мултинационалните компании вече не са доволни от корпоративната ставка от 12,5% в Ирландия. Те могат да увеличат данъчните си ползи, като прехвърлят печалбите извън Ирландия към юрисдикции с нулева ставка като Бермудите. Тази маневра привлече силно вниманието при изслушване в Сената по-рано тази година. И така Ирландия, страхувайки се за репутацията си пред мултинационалните корпорации и ЕС, реши да ограничи тази облага.

Ирландските политици, бизнес лидери и вестници са ревностни защитници на корпоративния данъчен режим в страната. И всеки намек, че мислите Ирландия за данъчно убежище, ще предизвика буря от протести. Те изтъкват, че Ирландия не отговаря на определението за данъчно убежище на ОИСР. Ами, това е нисък стандарт, ако изобщо е имало някакъв. И те обичат да казват, че Ирландия не е данъчно убежище, защото там не са регистрирани фиктивни компании, а е място за реални инвестиции и реални бизнес цели. Това е вярно. Според мен обаче това прави тяхната данъчна щедрост още по-нахална, тъй като вместо просто да намаляват американските данъци, те намаляват американската заетост.

Ирландия се бори с последиците от дълбока рецесия. Да отблъсква от страх чуждестранните инвестиции е последното нещо, от което се нуждае. Всички ние разбираме отлично защо ирландците никога няма да приемат страната им да бъде наричана данъчно убежище. Само че ако не можем да използваме този етикет, то трябва да имаме термин за страна, чиито изключително щедри данъчни правила й позволяват да привлича огромни количества чуждестранен капитал. Хъм-м-м, ако не данъчно убежище, нека просто да кажем, че Ирландия е бейгъл (вид геврек).

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.