Един нобелист, един банкер и много въпроси

Нобеловият лауреат проф. Пол Кругман между ректора на УНСС проф. Стати Статев и банкера Цветан Василев. Снимка: БТА

Световноизвестният икономист Пол Крyгман изнесе лекция в УНСС и получи титлата „доктор хонорис кауза“, докато студенти щурмуваха университета и Народното събрание. До най-влиятелния коментатор в света седеше „най-влиятелният мъж“ в България и всички гадаеха какво точно е общото между тях.

12 ноември, 10 часа сутринта.  Красивата, огромна зала на УНСС се пукаше по шевовете от студенти, професори, доценти и т.н. Очакваше се нещо не толкова често в родната действителност: награждаването на Пол Крyгман, професор по макроикономика в Принстънския университет, Нобелов лауреат по икономика за 2008 и най-язвителното перо на Ню Йорк Таймс по същата тематика. Колежките до мен, три мили момичета, тръпнеха в очакване да чуят най-често цитираната  икономическа „Касандра“ в света. (Само с едни гърди пред Симеон Дянков…)

Точно в уречения час ректорът проф. Стати Статев въведе госта и придружаващите го академични авторитети в залата. По уредбата пуснаха първите акорди на химна и всички станахме. Професор Крyгман сигурно не беше разбрал, че „Мила Родино“ е нещо специално за нас и остана с ръце в джобовете, макар и прав. Деликатната ситуация трая кратко. После на статичен английски проф. Статев приветства госта и го покани да си прочете лекцията. Тя се казваше „Какво се случи в Европа“. Който е следил коментарите на Пол Крyгман в Ню Йорк Таймс знае, че професорът е заклет критик на Европейския съюз и особено на еврото. Горе-долу така протече и лекцията: с анализ, диаграми, статистики и прочие, както се полага в такъв случай.

За да бъде всичко по нашенски, компютърът на професора от Принстън в началото отказа да работи. Техниците от УНСС се засуетиха около него (явно не бяха го пробвали предварително) и се създаде  суматоха като в пиеса на Радичков… Гостът гледаше отчаяно ту към аудиторията, ту към връзката от кабели,  един от които трябваше да изпрати диаграмите му от компютъра на големия екран зад него. Студентите се размърдаха като пчели в гигантски кошер и академичната атмосфера изтъня. Слава Богу, техниците се справиха и проф. Крyгман започна да обяснява защо Европа се справя по-зле с кризата от САЩ, като преди това каза, че се радва да бъде в нашата млада демократична страна, за която знаел, че е и най-бедната в Европейския съюз.

Между причините за бедите на обединена Европа гостът спомена, че Старият континент не е бил готов за еврото, то е въведено твърде рано (1999), вместо да почака до 2025 година, че проектът „Обединена Европа е благороден като идея, но е катастрофа като изпълнение“, че лошите анализи са довели до още по-лоши решения на правителствата и банките. Допълни, че в първите 7 години еврото се е държало добре, но когато кризата започна през 2008, то не било в състояние да играе ролята на стабилизираща обща валута за Съюза. Ние се съгласихме с него. После гостът каза още, че философията да се ограничат разходите, да се затегнат коланите и да се наложат бюджетни рестрикции е било голяма грешка за една световна икономика, която е така взаимно обвързана. Той не спомена поименно  г-жа Меркел и проф. Симеон Дянков, сега ректор в Москва, но може би точно тях имаше предвид? Кой знае.

В този момент, някъде към средата на лекцията, част от студентите започнаха да се изнизват от залата в индийска нишка. Уж дискретно, но видимо. Това изглежда смути госта и той започна да накъсва иначе добре конструираните си изречения. Въобще създаде се впечатлението, че Пол Крyгман пише фантастично елегантно, но говори не толкова добре. Създаде се още впечатлението, че сложната материя, която обясняваше, може би не беше толкова интересна на част от аудиторията, свикнала предимно с лекции на български.

Професорът обаче сигурно разбра широтата на славянските студентски души, тъй като корените му идват от Беларус и от Полша. В 1922 дедите му емигрират в САЩ и той се ражда през 1953 в Олбъни, днес столица на щата Ню Йорк. Със забележителен стоицизъм той продължи да атакува еврото и европейските правителствени скръндзи, които са очевидно забравили, че в една глобална икономика „вашето купуване  е моята печалба, а моето харчене става ваша печалба“, тъй като световната икономика е един затворен кръг. Страхът сред европейските лидери да не се превърнат държавите им в „утрешна Гърция“ е довел до паника; паниката – до още по-лоши управленски решения. Вземането на заеми в евро само е усложнило нещата. И даде пример с Испания и Флорида: горе-долу еднакви по размер, население, култура и кошмарнo лоши жилищни кредити. Но за разлика от Испания, във Флорида, благодарение на мобилността на американците, на силното федерално правителство и на чувството за национална принадлежност този приятен кът от САЩ много по-бързо е започнал да излиза от кризата, отколкото Испания. „Брюксел не може да направи за Испания това, което направи Вашингтон за Флорида“, каза професорът. „Америка е една и единна държава, Европейският съюз не е.“ И ние пак се съгласихме.

Междувременно още петнайсетина студентки се изнизаха. Деликатно.

Еврото почти загина на два пъти през последните две години, продължи гостът. И само мъдростта на моя състудент от Ем Ай Ти (Масачузетският технологически институт в Бостън) го спаси. Марио Драги, шефът на Европейската централна банка, успя да убеди Германия да поддържа Съюза (и особено Гърция) и да накара останалите да бъдат по-внимателни с фискалната дисциплина.После ни сподели за приятните години в Ем Ай Ти с такива видни днес негови състуденти като Лари Съмърс и Бен Бернанки, доскорошният шеф на Федералния резерв.

Накрая ни благодари за вниманието и ни пожела да се развиваме в условията на демокрация, просперитет и фини, цивилизовани отношения помежду си. Тук голяма част от аудиторията се замисли. А една малка част си тръгна. Ректорът проф. Статев приятелски предупреди госта, че сега, след удостояването му с „Доктор хонорис кауза“, той е длъжен всяка година да чете по една лекция в УНСС. Пол Крyгман се усмихна деликатно, но никой не разбра какво означаваше това.

Последва сесия на „Въпроси и отговори“. Няколко студенти и една преподавателка си зададоха въпросите. С първия си патриотичен въпрос един студент изрази националната ни гордост и  несъгласие с госта, че страната ни била млада… Тя всъщност е една от древните в Европа. Гостът смирено отвърна, че е имал само предвид младостта на демокрацията ни, както и на пазарната ни икономика. Той много деликатно и внимателно не спомена, че пазарът всъщност липсва, а икономиката я няма никаква.  По-късно, в отговор на друг въпрос Пол Крyгман мимоходом спомена, че ние не можем да копираме опита на Полша, защото пазарът у нас не е развит. Една девойка го попита какво мисли за студентските протести у нас. Професорът явно беше чел доста в самолета преди да кацне: „Очаквах, че ще ме попитате и за това. Честно казано, не знам много за вашата страна, но по принцип подкрепям протестите, защото имаме нужда от свежи гласове, особено по време на жестоки социални кризи. Демокрацията не е само избори, тя е и дискусия… Стига тази дискусия обаче да е полезна за обществото.“

Едно момче го попита: „А какво мислите за големите компании и конгломерати, които Обама спаси, и за които са казва, че са твърде големи, за да бъдат оставени да фалират?“ Гостът се замисли за малко и каза, че би ги „разбил на парчета“, само поради простата причина, че от големи икономически играчи те неизменно се превръщат в политически фактор и това променя правилата на играта… Затова би ги разбил.

До него седеше един сериозен мъж, който го слушаше внимателно. Това беше доктор Цветан Василев. Най влиятелният българин беше два часа до най влиятелния икономически мислител в света. И никой не разбра какво точно е мислел доктор Василев слушайки думите на проф. Крyгман за голямото политическо влияние на големите банкови и икономически конгломерати.

Доктор Цветан Василев, член на Настоятелството на УНСС, само съобщи накрая, че с удоволствие издава на български световноизвестния труд на проф. Крyгман, в съaвторство с Морис Обстфелд, „International Economics: Theory and Policy“.

Аплодисменти.

Наближаваше 12. Време за обяд. Студентите започнаха да се оттеглят. Момичетата до мен изглеждаха малко уморени и отегчени. Човекът, смятан от сп. „Форин полиси“ за един от стоте най известни съвременни мислители в света, „отровното перо на Ню Йорк Таймс срещу затягането на коланите“, звездата на най могъщия вестник на планетата, заедно с Томас Фридман, Морийн Дауд и Никълъс Кристоф, ги беше озадачил. Те се питаха дали ще бъде поканен и от елита на банкерите у нас, за да чуят съветите му? Или от индустриалците? Или от политическия ни елит в Министерския съвет, в Президентството, в обсаденото Народно събрание… Или от журналистите ни, който може би искат да се научат как се пише добре? Как се обясняват елегантно и разбираемо дори най сложните икономически термини?  Никой от нас не знаеше, а и нямаше кой да ни каже.

Залата бързо се опразни и Студентският град започна обичайния си живот.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.