Кой компрометира влизането в Шенген?

в. Ромъния либера

Председателят на Европейската комисия Жозе Барозу заяви в понеделник в предаване по френска телевизия, че Румъния и България няма да се присъединят към Шенгенското пространство на 1 януари 2014 г., слагайки по този начин край на надеждите на сегашното правителство. Според президента Траян Бъсеску, шансовете за присъединяване през 2014 г. продължават да съществуват, но зависят от Механизма за сътрудничество и проверка. Президентът каза само част от истината.

От законова гледна точка, на европейските договори, наистина не съществува никаква връзка между Механизма за сътрудничество и проверка и присъединяването към Шенгенското пространство. През 1997 г. Шенгенското споразумение стана част от Договора от Амстердам и следователно част от законодателството на ЕС. Нещата вървяха добре, докато Шенген бе изключително западно пространство.

С вълната на разширяване през 2004 г. се появи обаче и първата засечка. Макар че е задължена чрез договора по присъединяване да спазва всички шенгенски стандарти, Кипър не може да стане членка заради т.нар. Севернокипърска турска република, която не е подложена на нормите на ЕС. Когато Румъния и България станаха членки на ЕС през 2007 г., ситуацията в пространството за свободно движение стана още по-относително.

Какво общо има Шенген с Механизма за сътрудничество и проверка

Румъния и България са задължени чрез договора по присъединяване да прилагат всички норми и мерки, изисквани от Шенгенската зона за осигуряване на външните граници на ЕС, но страните членки на Шенген НЕ СА задължени да приемат Румъния и България в редиците си. С други думи спазването на шенгенските стандарти е техническо задължение на двете страни, което произлиза от качеството им на членки на ЕС, но присъединяването към Шенген е политическо решение на лидерите на страните членки, които не са задължени от нито един договор да приемат двете страни.
Този дисбаланс стана очевиден още през 2008 г., веднага след присъединяването. Тъй като то бе направено през 2007 г., когато двете страни не бяха премахнали „червените флагчета“ в съдебната реформа и правовата държава, те бяха включени в известния Механизъм за сътрудничество и проверка.

В кратък срок обаче европейците се сблъскаха със следприсъединителната политическа реалност в двете страни, когато по-малко от три месеца след присъединяването основният автор на съдебната реформа в Румъния Моника Маковей бе извадена от правителството, а президентът бе отстранен. В онзи момент европейците осъзнаха, че нямат никакъв инструмент за упражняване на натиск върху правителствата в двете страни, така че те да осъществяват реформите, за които са се ангажирали чрез Механизма, и експлоатираха двусмислието и законовия дисбаланс за Шенгенското пространство, за да създадат такъв инструмент.

Първото споменаване на възможно отлагане на присъединяването към Шенген при липса на достатъчен напредък в борбата с корупцията и в съдебната реформа, бе направено в проекта на доклада по Механизма през 2008 г.: „Неуспехът в реализирането на достатъчен напредък в рамките на Механизма (…) може да има обезсърчителен ефект в дългосрочен план върху румънската икономика, възпрепятствайки така необходимите чуждестранни инвестиции. Ще повлияе и на оценяването на Румъния що се отнася до готовността й (…), ако иска да се присъедини към Шенгенското пространство и еврозоната“.

Този откъс бе изваден от доклада в последните 100 метра на преговорите между правителството и Европейската комисия, но прецедентът бе създаден и оттогава насам всички доклади по Механизма свързваха директно или индиректно присъединяването към Шенген с борбата с корупцията и напредъка в правосъдието. Нещо повече, през следващите години се добавиха нови условия, свързани с прозрачността на обществените поръчки, използването на европейските фондове и най-новото – свободата на изразяване.

Началото на края

Румъния изпълни техническите условия за присъединяване още през 2010 г. след големи инвестиции (говореше се за сума от един милиард евро) в системите за охрана на външните граници и по този начин имаше солидни основания да поиска присъединяване. Въпреки това на политическо ниво нещата бяха далеч от изяснени, като Германия, Холандия, Австрия, Финландия, но и Франция, имаха резерви. През есента на 2011 г. Холандия и Финландия се противопоставиха, позовавайки се на „недостатъчен напредък“ в борбата с корупцията, който не може да осигури непропускливост на границите спрямо нелегалната имиграция.

Правителството на Румъния и президентът Бъсеску обвиниха тогава либералното холандско правителство, че е заложник на определяната като „екстремистка“ партия на Герт Вилдерс, и дори предприеха минибойкот на цветята от Холандия, който в крайна сметка нямаше никакъв ефект. Съпротивата на Холандия бе известна отдавна, а двустранните разговори не дадоха никакъв резултат.

Проваленото споразумение

Периодът между есента на 2011 г. и пролетта на 2012 г. бе използван от румънската дипломация, за да убеди европейските партньори, че Румъния заслужава да получи положителен политически сигнал и да бъде приета в две стъпки в Шенген, първо с въздушните граници (летищата) от есента на същата година и по-късно с морските и сухопътните граници. На Европейския съвет през май 2012 г. Бъсеску получи съгласието на останалите държавни и правителствени говорители за този подход, който следваше да бъде узаконен на Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи. След това дойде катастрофата.

Политическата криза, генерирана от опита за държавен преврат и подкопаването на правовата държава суспендираха всички действия по присъединяване на Румъния към Шенгенското пространство. Докладът по Механизма се концентрира върху известните „десет заповеди на Барозу“ – списък с императивни искания на Комисията за запазване на правовата държава, чиято спешност спря всеки друг ход по интеграцията. От този момент цялата работа трябваше да започне от нулата.

Европейските фондове – слабото място на Румъния

Докладът по Механизма за сътрудничество и проверка от миналата зима потвърди както полуофициалната връзка между Механизма и присъединяването към Шенген, така и тенденцията за добавяне на нови условия, свързани с обществените поръчки и усвояването на еврофондовете.
Делегацията на Комисията, която ще бъде в Румъния в края на този месец, ще потвърди и ще засили тази тенденция, както потвърди индиректно говорителят на Комисията Марк Грей: „Няма пряка връзка (между европейските фондове и Механизма), но ефикасната и солидна политика на прозрачност и борбата с корупцията са, разбира се, от основно значение (…)“. След като връзката между Шенген и Механизма вече бе направена, оставаше само една крачка до пряката връзка между европейските средства и Шенген, и тя бе направена от германския вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих миналия месец.

През март т.г., когато Румъния опита да форсира включване на темата за присъединяване към Шенген в дневния ред на Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи, Фридрих излезе публично с изрично предупреждение, в което заплаши с използване на правото на вето, ако Румъния направи това. Фридрих се мотивира тогава с факта, че мерките за борба с корупцията са недостатъчни и че не могат да гарантират, че нелегалните имигранти няма да си купят с подкуп достъп до ЕС на румънската граница.

Метаморфозата от роми към еврофондове

През октомври Ханс-Петер Фридрих поднови съпротивата си, като този път я мотивира с ниската степен на усвояване на европейските фондове от двете страни. Как се стигна дотук обаче?

Германия и Фридрих дадоха доказателство за много повече финес от Франция, която беше обявила още през септември, че се противопоставя на присъединяването на Румъния и България към Шенген, защото не интегрират ромското си малцинство. Германия избегна пропастта на расизма, както и тази на дискриминация на основание бедността в двете държави, и обяви, че ако са налице достатъчно механизми за ефективно усвояване на европейските фондове, тогава биха били налице достатъчно пари за интеграция на малцинствата и техните представители не би трябвало да ходят на социален туризъм в западните държави, където инкасират щедри помощи.

Германия успя да трансформира един проблем на расизма и или бедността – строго санкциониран от Европейската комисия чрез гласа на Вивиан Рединг в случая на Франция, в проблем, свързан с административния капацитет за усвояване на европейските фондове и на борбата с корупцията, която пречи на усвояването. Срещу този аргумент никой не може да възрази.

Президентът Бъсеску заяви вчера, че шансовете на Румъния зависят от Механизма, но това е само част от истината. Един добър доклад по Механизма за сътрудничество и проверка е необходимото условие за минимален шанс за присъединяване, но далеч не достатъчно.

С други думи, спазването на условията за прозрачност, липсата на намеса в правосъдието или спазването на решенията на съдебната система от политиците са минималните условия, от които може да започне дискусия за други условия. Или, един лош доклад подкопава обсъждането за Шенген още преди да започне и отдалечава още повече датата на присъединяване. А дотогава е възможно вече да не съществува Шенген, към който да се присъединим.

Пропусната възможност

Икономическата криза доведе до изблик на национализъм, протекционизъм и изолационизъм, както и до възход на антиевропейските популистки партии. Под натиска на тези партии правителствата поставят все по-настойчиво проблема за нелегалната имиграция и като последствие – споразумението за свободно движение. Първата страна, която опита да наложи едностранно контрол на вътрешната граница бе Дания, последвана частично от Франция и Германия.

Последните две държави се разбраха през пролетта на 2012 г. да лансират реформа на Шенгенското пространство и през май тази година ЕС реши да реформира Шенгенското споразумение. От 2014 г. страните членки ще могат да възстановяват контрола по националните граници за период от максимум две години. Става дума за механизъм при извънредни ситуации, който може да бъде задействан, ако шенгенските страни се опасяват от масова имиграционна вълна.

Новите правила ще влязат в сила след преходен период през есента на 2014 г. Тъй като оттогава, вместо да се успокои, вълната на ксенофобия се засили, както го показва възхода на Националния фронт във Франция и кампанията срещу ромите, ограниченията на свободата на движение може да се разширят чрез по-нататъшна промяна на Шенгенското споразумение. Кризата, породила се от корабокрушението със стотици загинали близо до остров Лампедуза, влоши още повече ситуацията.

Министерството на външните работи, което в мандата на Корлъцян постоянно е най-малко една крачка назад по досието Шенген, обяви вчера, че „Барозу е потвърдил отново основната позиция на Европейската комисия по отношение на цялостното изпълнение от страна на Румъния и България на изискванията за присъединяване към Шенген“. Това е уникален начин да сложиш ръце на очите си и да отхвърляш реалността.

В своето изявление пред телевизия TF1 Барозу заяви, че „има невероятна смесица между Шенген, имиграция, Лампедуза, работници зад граница. Това е една амалгама, която трябва да бъде отхвърлена, защото в противен случай ще имаме изблик на екстремистки движения, които карат Европа да прави опасни неща.

Румъния и България няма да влязат в Шенген, защото има страни, които са против“, което означава всъщност, че положението е безнадеждно. Де факто увеличаването на екстремизма и един голям брой популистки партии на изборите за Европейски парламент догодина, може да доведе до край на Шенгенското споразумение или до ограничаването му. Което означава, че през юни-юли 2012 г. Румъния пропусна възможността да влезе в пространството.

Кой е виновен?

През пролетта на тази година Корлъцян заяви, че ако пак не ни приемат и Европа добавя нови условия, Румъния би могла да обяви, че не се интересува повече от досието Шенген. Тази позиция бе отхвърлена от президента Бъсеску, не на последно място, защото Шенген не означава само възможност румънските граждани да пътуват в Европа без граничен контрол.

Членството носи важни икономически ползи, защото стимулира търговията и намалява разходите – едно предимство, което не е за пренебрегване за анемична икономика като румънската, а отсъствие от Шенгенското пространство означава допълнителни разходи всеки ден и пречка в конкуренцията с компаниите на страните членки.

Кой е виновен за неуспеха на Румъния да се присъедини към Шенген. Попитахме двама от лидерите, участвали в преговорите минали години – един от дипломацията – Теодор Баконски и другия – Моника Маковей, участвала в процеса на реформиране на съдебната система.

„Шенген е междуправителствена тема, в която председателят на Европейската комисия играе ролята само на говорител. Факт е, че пучът от 2012 г. и сегашната атмосфера в Румъния компрометираха политически нашето присъединяване. Когато си тръгнах от министерството на външните работи, имахме график за присъединяване в две стъпки. В момента, сбогом!

Нещо повече, травмите, нанесени на правовата държава под диригентската палка на Социал-либералния съюз (СЛС), увеличиха групата на държавите, които се противопоставят. Комбинацията такси-корупция-атаки в съдебната система е смъртоносна за инвеститорите и следователно за реалната икономика. Жалко за инвестицията в охраняването на границите“, каза Баконски.

На свой ред Моника Маковей не се поколеба да идентифицира пред „Ромъния либера“ отговорните за нереализирането на членството на Румъния в Шенген. По думите й това е едно от „постиженията“ на Понта. „Заради Понта, Антонеску и СЛС румънците не могат да се възползват от предимствата на Шенгенското пространство.
Как да имаш доверие на едно правителство, в което има министър, изпратен на съд за корупция, като Ливиу Драгня? Как да вярваш, че парламентът има политическа воля да се бори с корупцията, докато блокира разследванията на прокурорите и не отнема имунитета на парламентаристи с наказателни дела?

Страните членки, които се противопоставиха на присъединяването, казаха, че ще ревизират позицията си когато Румъния получи два положителни доклада по Механизма за сътрудничество и проверка. Управлението на Понта успя да постигне два негативни доклада и следващият няма как да бъде благоприятен. Заради безотговорността на СЛС страда цяла страна“.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.