Ще успее ли Обама да открие Куба?

Президентът на САЩ Барак Обама заяви в щата Флорида, че администрацията му може да преразгледа икономическите санкции срещу Куба. „Трябва да бъдем разумни, да обновяваме политиката си – каза Обама. – Фидел Кастро е дошъл на власт, когато тъкмо съм бил роден. Наивно е да смятаме, че политика, актуална за 1961 г., ще дава ефект и днес, в ерата на интернет и свободното движение по света.“

Щатското икономическо ембарго срещу Куба бе въведено в отговор на мащабната национализация на американски имоти от островните власти. По-късно лидерите на САЩ обясняваха, че мярката остава в сила, тъй като Куба се меси в работите на други латиноамерикански страни, предоставя военна помощ на партизаните в Централна Америка, участва в бойните действия в Ангола и Етиопия, изобщо се държи на международната арена като разпасал се тинейджър хулиган.

Кубинските лидери пък оправдаваха с тези санкции (упорито ги наричаха „блокада“) своята неспособност да изградят на острова модерна ефективна икономика вместо неработещата казармено-разпределителна система съветски модел. Твърдяха, че щетите от тази „блокада“, нараствайки всяка година, са стигнали за половин век астрономическата сума 1,1 трилиона долара.

То се знае, Куба би спечелила от нормални търговско-икономически отношения със съседната държава. В оплакванията по повод „непоправимите щети“ от санкциите обаче прозира и доста лукавство. Никой не забрани на кубинците да купуват от Канада модерни технологии, да градят на острова модерни хотели с помощта на Испания, да си доставят храни от Китай, да строят инфраструктурни обекти със съдействието на Бразилия. Без да споменаваме, че „американският империализъм“ нямаше как да блокира венецуелските де факто безплатни доставки на петрол за кубинците – 130 хиляди барела дневно.

Същевременно Куба твърде успешно използваше търговско-икономическото ембарго на САЩ за пропагандни цели. Въпросът за вдигането му всяка година се поставя на гласуване в ООН. Огромното мнозинство държави се обявява против тази мярка. На тазгодишната сесия на Общото събрание примерно 188 страни подкрепиха идеята да бъдат спрени американските санкции срещу Куба, а за запазването им се изказаха единствено самите САЩ и Израел.

Барак Обама неведнъж е повдигал въпроса за нуждата от преразглеждане на стария курс. Тук го подкрепят ключови членове на екипа му – държавният секретар Джон Кери и министърът на отбраната Чък Хейгъл. Долколко е реално обаче Белият дом бързо да вдигне едно половинвековно ембарго? Скоро след победата на Обама в изборите от 2008 г. администрацията на демократите смекчи санкциите срещу Куба – позволи на кубинците в САЩ да изпращат доста по-големи парични суми на бедните си роднини и по-често да посещават острова, разреши и по-голям брой американци да пътуват до Куба с хуманитарна, научна или журналистическа цел.

Белият дом обаче, ще не ще, се вслушва и взема под внимание нагласите на крайно влиятелната кубинска диаспора, а тя в общи линии не гледа с добро око на отслабването на натиска срещу режима на Кастро. В САЩ живеят 1,7 милиона кубинци, включително 1,3 милиона в щата Флорида. Икономическият им потенциал е огромен. По данни от Университета на Флорида, активите на кубинската диаспора надхвърлят 50 милиарда долара (за сравнение БВП на Куба е 60 милиарда долара). Средногодишният доход на един кубиноамериканец е 30 хиляди долара, доходът на обикновения островен кубинец – около 400 долара.

Политическото влияние на кубинската диаспора е трудно да се надцени. Трима американски сенатори произлизат от семейства, емигрирали по различно време от Куба. Един от тях – републиканецът Марко Рубио, може да бъде излъчен от партията за кандидат в президентските избори през 2016 г. Друг, Тед Круз от Тексас, застана сред най-ревностните противници на здравната реформа, предприета от президента Обама, а наскоро влезе в книгата на Гинес с пламенна реч в Конгреса – критикува проектите на правителството 21 часа без прекъсване. В камарата на представителите има четирима кубиноамериканци, всички също твърде активни и правещи впечатление. Не ще и дума, американските конгресмени и сенатори с кубински корени заемат крайно твърда позиция спрямо режима на братя Кастро и не допускат като възможност бързо отпадане на ембаргото.

Но ембаргото има и доста силни противници в САЩ. Освен либералната общественост, за вдигане на санкциите настояват и хора от едрия бизнес. Те отдавна вече хвърлят стръвни погледи към близкия остров. Макар и малък, той представлява потенциално елдорадо за всевъзможни предприемачи. Стига да си представим какви възможности ще се отворят за чуждестранните инвеститори, откаже ли се Куба от централизираната планова икономика. Ще трябва на острова да се гради от нулата модерна инфраструктура, да се строят нови заводи, транспортни възли, да бъде снабдявано с храни населението, преживявяло над половин век с оскъдни дажби от братя Кастро. Като страна с девствена икономика социалистическа Куба е сравнима само със Северна Корея, но в резервата на династия Ким квалифицираните кадри с добро образование са доста по-малко.

Натискът на бизнес общността в САЩ, подбуждащ президента да започне преразглеждане на отживялата политика спрямо Куба, през последните месеци взе да нараства. Причина бе реформеният курс, поет от правителството на Раул Кастро. Някои промени впрочем засягат само местното население. След 2008 г., когато тежко болният Фидел отстъпи на брат си капитанския мостик, кубинските власти отпърво разрешиха на острова свободно да се продават мобилни телефони (с тях кубинците могат да сърфират в интернет и да разговарят с роднини в Маями), после позволиха на хората сравнително свободно да продават имоти, накрая – през януари т. г., премахнаха най-досадните спънки, пречели на кубинците свободно да пътуват като туристи в други страни.

Общият пакет от реформи съдържа обаче и мерки, представляващи интерес за потенциални инвеститори от чужбина. С цел да съживи местната крайно западнала икономика кабинетът на Кастро-младши обяви наскоро, че създава „специална икономическа зона“ в кубинското пристанище Мариел. Натоварена със задачата да привлича инвестиции, тя ще действа като всички други свободни икономически зони по света. Предвидено е изграждането й да струва 900 милиона долара, 640 милиона от които ще предостави Бразилия. През януари предстои в Мариел тържествено да бъде открит нов терминал. В церемонията ще участват Раул Кастро и президентката на Бразилия Дилма Русеф.

Успоредно с формирането на първата подобна зона кубинските власти започнаха да преразглеждат валутната си политика. Правителството смята най-напред да премахне двойния валутен курс – при забранени разплащания в долари националната валута включва освен песото и т. нар. кукеси (от съкращението CUC – cuban currency converter, един вид конвертируемо песо). Двойният курс само объркваше и многобройните туристи, пристигащи на острова, и бизнесмените, пожелали да въртят търговия с тази страна.

За сближаване между САЩ и Куба би могло да спомогне евентуално спиране на репресиите срещу политическите опоненти на островния режим. Дневният ред на Куба обаче не включва бърза демократизация с елементи като свободни избори и свободен печат – нито „старата гвардия“, нито потенциалните й приемници не планират да се откажат от монопола върху властта. Затова нормализацията на отношенията между двете страни може да се точи с години.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.